Град: София
Адрес: Бул."Македония" № 3

Телефон: 02/9173 487
e-mail:
web site:
Агенция Пътна инфраструктура - Вижте още
0 / 0

Фирмен профил

Карта

Изпрати имейл

Видео

Офиси

Напиши мнение

Агенция Пътна инфраструктураИсторията показва, че развитието на пътищата е резултат от икономическото и културното развитие на всеки народ.

С освобождението на България през 1878 г. се дава началото на пътната администрация на съвременната ни държава.

До Съединението през 1885 г. пътищата в България са под две различни управления, поради разделението на България.

През 1882 г. с княжески Указ № 463 се създава Министерство на общите сгради, земеделието и търговията, на чието подчинение са пътищата, като за министър е назначен ген. Леонид Соболев. Същата година се приема и Закон за общинските пътища. На 8.10.1882 г. с Указ № 736 на княз Александър I в Държавния съвет се внася за разглеждане изработеният от МОСЗТ „Законопроект за направата, преправката и поддържането на пътищата”.

На 3 април 1883 г. с Указ № 267 на княз Александър I се утвърждават:

  1. Закон за направата, поправката и поддръжката на държавните пътища.
  2. Закон за направата, поправката и поддръжката на окръжните пътища.
  3. Правилник за кантонерите, който урежда надзора и поддръжката на пътищата.

През 1885 г. пътищата преминават към Министерството на финансите.

През 1887-1888 г. е изготвен законопроект за пътищата в България.
На 19.11.1893 година IV Велико народно събрание учредява Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията, което обединява пътища, архитектура, железници, с министър Димитър Петков. През 1893 г. министърът на обществените сгради, пътищата и съобщенията внася в Народното събрание законопроект за пътищата в България. Законът, приет на 20.12.1893 г., поставя пътното дело в България на добри основи. Главните постановки на този закон са:

  • Пътищата се разделят на три категории: държавни, окръжни и междуселски;
  • Държавните се подразделят на първокласни и второкласни пътища;
  • Върховният надзор над пътищата се упражнява от министерството.

Десетото обикновено народно събрание на 20.01.1900 г. приема и гласува Закон за държавните и общинските пътища, по силата на който пътищата се разделят на държавни и общински.

В първата сесия на ХIII обикновено народно събрание министърът на обществените сгради, пътищата и съобщенията внася законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните и общинските пътища, който се гласува на 22.12.1903 г. В изменения Закон за пътищата от 1903 г. са прокарани ясни постановки за направата, поправката и поддръжката на пътищата.

ХIII обикновено народно събрание на третата си сесия на 19.12.1905 г. гласува Закон за направа на част от пътната мрежа, който е утвърден на 16.01.1906 година. През същата година Народното събрание приема Закон за службата на Главна дирекция на пътищата, благоустройството и сградите.
На 25.01.1911 г. Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните и общинските пътища.

След изменение на Търновската конституция, на 18.01.1912 г. се създава Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. За министър е назначен Димитър Яблански.
На 7.05.1912 година ХV обикновено народно събрание гласува Закон за изменение на закона за държавните и общинските пътища от 1911 г.

Друга важна стъпка, която законът прави, е прехвърлянето на 2000 километра от държавните пътища в общинските, за да се облекчи държавната пътна мрежа.

От началото на 1904 г. с изменението на Закона за пътищата в България се създава фонд „Общински пътища”, който е на разположение на министерството. По това време се уточняват правата на техническия персонал по общинските пътища.

През 1919 г. Александър Стамболийски е назначен за министър на МОСПБ, а впоследствие и за министър-председател, министър на войната и управляващ МОСПБ. Неговото правителство чрез Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството внася в Народното събрание два закона, единият от които е Закон за пътищата. Този закон, предвиждащ условия за направата, поправката и поддържането на пътищата, се приема от Народното събрание на 21.06.1920 г.

През 1922 г. пътната ни мрежа има обща дължина 10 940 км, от които 6897 км държавни и 4043 км общински пътища.

На 30.09.1920 г. в „Държавен вестник” е публикуван Правилник за приложение на Закона за пътищата. А на 11.03.1925 г. Народното събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата.
На 4.01.1926 г. с Указ на Цар Борис III Славейко Василев е назначен за министър на МОСПБ.

През периода до 1927 г. по време на неговото управление се чувства подем в направата, поправката и поддържането на общинските пътища.

На 1.12.1928 г. е утвърден Закон за Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Регламентират се дейността на Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

През периода 1930-1932 г. към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройство (МОСПБ) към отделение „Пътища и мостове” се създават служби и бюра за проектиране на пътища и мостове. Трябва да се отбележи, че за пръв път през този период в бюджета на министерството за 1925-1926 г. фигурира специално предназначен персонал за изпитателната станция към отделение „Пътища и мостове”. Съществено за този период е, че е създаден фонд, предназначен за пътищата със закона от 1920 г.

На 12.12.1934 г. с Указ № 215 се утвърждава Наредба-закон за пътищата. Текстовете на тази Наредба-закон поставят стабилна основа за по-нататъшното развитие на пътната ни мрежа. Законът слага край на различните деления на пътищата, като определя всички пътища за държавни и ги класифицира на главни, първокласни, второкласни и третокласни. 
Междувременно, през 1934 г. МОСПБ се слива с Министерството на железниците, пощите и телеграфите, като през следващата 1935 г. двете министерства се разделят.

С Указ № 26 от 27.01.1936 г. се утвърждава Наредба-закон за организацията и дейността на фонд „Пътища” при МОСПБ. Фондът е автономно държавно учреждение.

През 1938 г. с Наредба-закон към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството се създава Главна дирекция на строежите, на която се възлага да извършва строежите на пътищата. На 28.04.1938 г. с Указ № 141 на цар Борис III се създава Главна дирекция на строежите като структура на МОСПБ. Тази дирекцията има три отдела, като единият от тях е пътища. Отдел „Пътища” на Главната дирекция поддържа, поправя, трасира и строи нови шосета и мостове.

В края на 1944 г. дължината на готовите пътища е 22 195 км. Този период се характеризира с извършването на частични реконструкции на отделни пътища с особено важно стопанско и стратегическо значение.

С Постановление от 3.01.1948 г. на Министерския съвет под ведомството на Управлението по пътищата към Министерството на строежите и пътищата се създава проектантска организация „Пътпроект”.

С Постановление № 922 от 24.12.1952 г. на Министерския съвет се създава Главно управление на пътищата към Министерския съвет.

На 13.03.1950 г. с Постановление № 600 на Министерския съвет се създава Държавно строително обединение за пътни строежи.

В началото на периода, на 1.02.1957 г., Главно управление на пътищата преминава към Министерството на комуналното стопанство и благоустройството, което се преименува в Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата с министър Стоян Тончев. С Постановление № 34 от 6.03.1957 г. на Министерския съвет се създават „Управление пътища и местни строежи” и Научно-технически институт към Министерството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, в който има отдел „Пътища”.

На 12.03.1959 г. се създава управление „Пътища” при Министерския съвет. И президиума на Народното събрание с Указ № 213 от 17.03.1959 г. назначава Иван Винаров за началник на управление „Пътища”. На 27.11.1959 г. Министерският съвет с Постановление № 240 одобрява Указ за пътищата.

На 4.11.1961 г. е прието Разпореждане № 2084 на Министерския съвет за издаване на Правилник за проектиране на пътища.

С Указ № 445 на Президиума на Народното събрание е одобрено решението на Министерския съвет от 17.10.1962 г. за присъединяване на България към Конвенцията за движение по пътищата, подписана в Женева на 19.09.1949 г.

Съществен момент от развитието на пътищата в нашата страна е утвърденият от Министерския съвет „Генерален перспективен план за развитие на пътната мрежа през периода 1963-1980 г.” със схема на основната реконструкция на пътната мрежа.

С Постановление № 72 от 19.06.1963 г. на Министерския съвет се създава Строителна организация на стопанска сметка „Пътни строежи” към ГУП. С това постановление се взима решение за съвместното финансиране от окръжните народни съвети и от ГУП на реконструкцията на третокласната пътна мрежа. С Разпореждане № 832 Министерският съвет утвърждава стойностни нормативи за текущ ремонт и поддържане на пътищата, който е съществен момент за финансовото осигуряване на този вид пътна дейност, която се смята за основна.

С Указ № 1482 от 20.11.1969 г. Президиумът на Народното събрание приема нов Закон за пътищата. Най-характерното в приетите „Главни насоки за развитието на пътната мрежа за периода 1970-1975 г.” е предвиденото започване на строителството на автомагистрали у нас. На 25.01.1971 г. е одобрен Правилник за приложение на Закона за пътищата. В началото на този период ГУП преминава към Министерството на транспорта. Това става с Разпореждане № 173 от 1.08.1973 г. на Министерския съвет. През този период продължава с усилени темпове строежът на нови пътища и ремонтът на всички пътища от пътната мрежа.

Със заповед на министъра на транспорта от 1 юли 1983 г. към Главно управление на пътищата се образува Управление за поддържане на автомагистрали. Управлението е първото специализирано за тази нова, различна по своето естество дейност.

Централизацията в дейността достига своя връх, когато с Разпореждане № 16 на Бюрото на Министерския съвет от 26.06.1986 г. за усъвършенстване на управлението на пътното дело в страната от 1.07.1986 г. се образува Стопанско обединение „Главно управление на пътищата”. В изпълнение на Закона за възлагане на държавните и общинските поръчки (ДВ, бр. 9/31.01.1997) и на Закона за обществените поръчки (ЗОП) (ДВ, бр. 56/22.06.1999), който го заменя, всички пътни обекти (на стойност над 10 000 лева) се отдават за изпълнение след тръжна процедура.

С Разпореждане № 40 от 13.05.1994 г. на Министерския съвет се образува „Автомагистрали” ЕАД – София.

През 2000 г. с Разпореждане № 6 на Министерския съвет въз основа на дейностите поддържане и текущ ремонт в Окръжните пътни управления се създават 63 ЕООД. През този период е в сила Законът за пътищата от 1969 г.

Считано от 8 август 2006 г. Изпълнителна агенция “Пътища” (ИАП) се преобразува във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” (ФРПИ) към министъра на финансите, считано от 12 август 2006 г. Фонд РПИ еуниверсален правоприемник на ИАП.

Считано от 8 август 2008 г. Национална агенция "Пътна инфраструктура" е универсален правоприемник на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" (Обн. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008 г.). На 9 август 2008 г. е назначен нов изпълнителен директор - Инж. Димитър Иванов. На 24 август 2008г. е избран Надзорен съвет на НАПИ. На 9 септември 2008 г. влиза в сила нов Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Национална агенция "Пътна инфраструктура" и на нейната администрация (Приет с ПМС № 219 от 05.09.2008 г. , Обн. ДВ. бр.79 от 9 септември 2008 г.)

На 17. 10. 2008 г. инж. Димитър Иванов подава оставка пред министър-председателя на Р България. На 21.10.2008 г. постът изпълнителен директор се заема от Иван Атанасов, като временно изпълняващ длъжността.

От 5 декември за изпълнителен директор на НАПИ е назначен инж. Янко Янков. От същата дата Иван Атанасов се връща на председателското място в Надзорния съвет.

На 30 юли със заповед на министър-председателя на Р България инж. Янко Янков е освободен от поста си и за изпълнителен директор на НАПИ е назначен инж. Димитър Иванов.

Считано от 9 септември с въведените промени в Закона за пътищата, Национална агенция „Пътна инфраструктура” е преименувана на Агенция „Пътна инфраструктура”.

От същата дата Централната лаборатория по пътища и мостове (ЦЛПМ) вече е Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти.

Ръководството на АПИ се състои от тричленен Управителен съвет. За Председател на УС от 23.09.2009 г. е назначен инж. Димитър Иванов. Членове на УС са инж. Клаус-Дитер Щоле и Божидар Йотов.

На 21.10.2009 г. инж. Димитър Иванов е освободен от длъжност и за Председател на УС е назначен Божидар Йотов.

На 24.02.2011г. Божидар Йотов си подава оставката като Председател на УС на АПИ.

Новият Председател на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Сергей Михалев встъпва в длъжност на 25.02.2011г.

Като Член на УС на агенцията е представена Николина Николова, на мястото на Клаус-Дитер Щоле.

Агенция Пътна инфраструктура - отрасли:

Администрация, Общини

,

Административни Структури

,
Населено място:

София