Общинска администрация Калояново

Калояново е село в Южна България, административен център на община Калояново, Област Пловдив. До 1934 година името на селото е Селджиково ОБЩИНА КАЛОЯНОВО е обособена като самостоятелна административна единица през 1979г. Официалният празник на Общината е празникът "Свети Дух", честван по източно православния календар в дните между края на месец май и средата на месец Юни. Разположена в северната част на Горнотракийската низина на площ 347 кв. км, общината е част от Пловдивска област и включва освен общинския център Калояново още 14 села - Бегово, Главатар, Горна махала, Долна махала, Дуванлий, Дълго Поле, Житница, Иван Вазово, Отец Паисиево, Песнопой, Ръжево, Ръжево Конаре, Сухозем и Черноземен. Граничи с общините Брезово, Карлово, Марица, Раковски, Съединение и Хисаря. Населението на общината към момента наброява 12800 души. Община Калояново е с важно транспортно-географско местоположение. През територията й минават основните пътни артерии, свързващи Северна и Южна България, респективно страните от Североизточна Европа и Скандинавието с Турция и Близкия Изток. През шест от селищата минава ЖП линията Пловдив-Карлово, а през други три - линията Пловдив-Хисаря. Калояново се намира на 24 км. от областния център Пловдив и на 16 км. от автомагистрала "Тракия", свързваща Западна Европа с Близкия Изток География Калояново се намира на 24 километра северно от областния център град Пловдив и на 16 километра от автомагистрала Тракия /Е-80/, свързваща Западна Европа с Близкия изток. История В периода VIII век преди Христа – V век след Христа земите около Калояново са част територията на Древна Тракия, населявани от тракийските племена койлалети и одриси. Най-големите праисторически селища – Камшикова могила и Чераджийска могила, се намират до Калояново, Житница и Дуванлий. Регионът на Калояново влиза в най-ранната държавна организация на Древна Тракия – Одриското царство, основано през V век преди Христа от цар Терес І (480-440). Един от първите центрове на Одриската държава е бил съсредоточен в Горнотракийската низина. Останките на този градски център, в който е бил изграден и царският дворец, днес се намират в околностите на Калояново. Създаденият по времето на Терес І град съществувал близо два века, като царската резиденция и жилищните квартали са били укрепени със солидна крепостна стена, изградена от каменни квадри и тухли. В землището около Калояново през древността са съществували още тракийското селище Бендипара и римското Севериус. През Средновековието първите сведения за Калояново са от софийския католически епископ Петър Богдан Бакшич от Чипровец, Софийски архиепископ в периода 1646 – 1649 г. По време на османското владичество селото е носило името Селджиково (Селджикьой) по името на местния феодал Селджик. Калояново е освободено от османска власт на 4 януари 1978 г.от кавалеристите на генерал Павел Карцов. Преименуването на Селджиково в съвременното Калояново става през 1934 г. Изборът на новото име е в чест на българският цар Калоян. Религии Селото е чисто българско, но е смесено в конфесионално отношение, като жителите му са около 1 600 православни и 1 100 католици. Част от православните калояновци са потомци на бежанци от серското село Горно Фращани