Областна администрация София област  itemprop=

Областна администрация София област

Софийска област е един от стратегическите райони за икономическото развитие на България. Факторите, които обуславят това са благоприятното географско положение и природни дадености, икономическият и инфраструктурен потенциал, доброто професионално и образователно равнище на населението от
Икономика Софийска област е един от стратегическите райони за икономическото развитие на България. Факторите, които обуславят това са благоприятното географско положение и природни дадености, икономическият и инфраструктурен потенциал, доброто професионално и образователно равнище на населението от 22-те общини в областта. От съществено значение за икономическото развитие на Софийска област е фактът, че в центъра на областта е разположена столицата на Република България - София. Това действа като мощен индуктивен фактор за бързо и устойчиво развитие на региона, определян като “земя на кръстопът”.   Профилът на икономиката на Софийска област е силно диверсифициран. Превес в областта има  развитието на редица сектори на преработващата промишленост. Многогодишни традиции в общините, разположени в непосредствена близост до столицата, имат секторите: производство на хранителни продукти и напитки; производство на текстил, изделия от текстил и облекло; обработка на кожи и производство на кожени изделия; производство на хартия, картон и изделия от тях; печатна дейност; производство на химични продукти и изделия от пластмаси; производство на основни метали, компютърна и комуникационна техника и електронни продукти;производство на електрически съоръжения. География Софийска област е разположена в централната част на Западна България и се простира на площ от 7020,21 кв. км. В състава и са включени общо 22 общини, около столицата на Република България – София, като няма обособен областен център. Граничи с областите София-град, Монтана, Враца, Ловеч, Пловдив, Пазарджик, Благоевград, Кюстендил, Перник, а на запад – с Република Сърбия.  Областта обхваща части от Западна Стара планина, Ихтиманска Средна гора, Рила, планините Верила и Плана, и части от Софийското, Самоковско, Ихтиманско, Златишко-Пирдопското и Ботевградското полета. На територията на община Самоков се намира най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров - Мусала с височина 2925 м. Регионът има разнообразен релеф и е пресечен от много реки, най-големите от които са Искър, Марица, Тополница и Нишава.  Надморската височина в областта варира от 350 до 2925 метра, което обуславя и широкото разнообразие на почви и климатични фактори. Почвените типове са няколко вида - канелени горски, сиви горски, чернозем – смолници, кафяви горски, алувиално – ливадни и делувиално – ливадни.  Климатът е умерено – континентален и се характеризира със сравнително студена зима,прохладна пролет, не много горещо лято и мека есен.  Като цяло разпределението на територията на областта е балансирано - 48.3% -са горски масиви и 43.6 %  земеделски територии.  Високите котловинни полета предполагат добри условия за интензивно земеделие, но континенталният характер на климата ограничава редица производства и налага като структуроопределящи животновъдството – отглеждането на дребен и едър рогат добитък, и фуражо-производство. От зеленчукопроизводството най-голям дял заема производството на картофи и зеле.  През територията на областта преминават международната железопътна линия Белград - София - Истанбул, националните жп линии София - Варна и София - Бургас, автомагистралите „Тракия” и „Хемус”. Дефилето на река Искър и планинските проходи Петрохан и Витиня осъществяват връзката между Северна и Южна България. Туризъм Разнообразието на релефа, прекрасните природни дадености, благоприятните климатични условия и многогодишните традиции на населението са основните фактори, които обуславят развитието на туризма в Софийска област във всичките му форми и многообразие, и през четирите сезона на годината.  В областта се намират осем от Стоте национални туристически обекта: В община Етрополе под номер 63 в списъка на националните туристически обекти са Историческият музей, Часовниковата кула и Етрополския манастир „Света Троица”. Архитектурно-историческият резерват Копривщица е под номер 75, а връх Богдан(1 604 м) –първенецът на Средна гора в Същинския дял на планината, е под номер 76. Манастирът „Св. Богородица” („Седемте Престола” ) до село Осеновлак, община Своге е под номер 78. Община Самоков под номер 79 е представена с Историческия музей и Девическия манастир „Покров Богородичен”. Най-високият връх на Балканите – вр. Мусала (2925 м) е под номер 80, а община Ботевград присъства с Часовниковата кула /№81/ и Манастирите „Свети Николай“ и „Свето Преображение”, както и  Паметник-костница на Ботевите четници в село Скравена /№82/.   На територията на областта, в община Самоков е най-старият и най-известен български планински курорт с международно значение – курорта Боровец. Благодарение на своите природни и климатични дадености, както и комфортна хотелска база за настаняване, курортът предоставя възможности не само за ски-туризъм през зимата, но и възможности за посещения и пълноценен отдих и през останалите три годишни времена, а също така и за познавателен туризъм – в близост е и най-високият връх на Балканския полуостров – вр. Мусала  (2925 м).   Огромното богатство от минерални извори  и води е предпоставка за развитието на спортно-рекреативен туризъм в областта. Много са балнео-лечебните курорти в Софийска област: - Белчински бани, Пчелински минерални бани, Долна баня, Момин проход и Костенец. Благодарение на специфичния микроклимат в с. Искрец, община Своге, още в началото на миналия век там е построен диспансер за белодробни заболявания извистен в цялата страна, днес Специализирана болница по пневмо- фтизиатрични заболявания за долекуване, продължително лечение и рехабилитация "Цар Фердинанд І".   Минералните извори в тези курорти са от значение не само за хора, нуждаещи се от лечение и профилактика, но също така и за здрави хора, търсещи релаксация, ползотворен отдих и избавяне от ежедневния стрес. Богатата гама от лечебни и възстановителни туристически програми, предлагани в курортните селища непрекъснато се обновява с включването на екзотични, самобитни елементи, както и по-модерни лечения с ясната цел да се отговори на съвременните изисквания на търсенето на международните пазари. Безценното културно-историческо наследство, представено от археологически, исторически, културни и архитектурни паметници, уникални фолклорни традиции, фестивали, занаяти и традиционни производства обуславя развитието на културен туризъм в областта. На територията на Софийска област са разположени 227 културни паметници с национално значение, много музеи, читалища и библиотеки. В последните години се наблюдава повишен туристически интерес към българските манастири – т. нар. поклоннически туризъм, които са тясно свързани с историческата съдба на страната и българския  народ. От периодите на Второто българско царство на царете Асен и Петър (ХІІ -ХІІІ в), и на Възраждането в областта са запазени десетки ценни църкви, манастири и архитектурни паметници, част от грандиозния манастирски комплекс Мала или Софийска Света Гора, в който се свързват 14 манастира по протежението на Витоша и съседните и планини. На територията на община Годеч, високо в скалите, извисяващи се над долината на река Нишава е кацнал единият от двата скални манастира в България – Разбоишкия манастир „Въведение Богородично”. На територията на община Своге е известният в цяла България манастир „Св. Богородица” (Седемте престола) край с. Осеновлак, а в община Ботевград – Врачешкия девически манастир „Св. Четиридесет мъченици”. Други известни манастири на територията на областта са: Чекотинския манастир „Св.Арахангел Михаил” в община Правец, манастирите „Св.Дух”, „Св. Николай Летни” и Букоровския манастир „Св. Георги Победоносец” в община Годеч, Етрополски манастир „Св.Троица” край с. Рибарица,  Ботевградските манастири „Рождество Богородично” в к.м. Зелин, ман. „Свети Николай“ и ман.„Свето Преображение”, Чепърлянски манастир в община Драгоман и други. Специално място заема запазения архитектурен ансамбъл Копривщица и значението му като възрожденски, културен и занаятчийски център. Не случайно на всеки пет години в Копривщица се провеждат националните събори на българско народно творчество „Копривщица пее”, с участие на изпълнители на автентичен фолклор от целия свят. В областта е развит и ловният туризъм, благодарение на наличието в близост до столицата на добре поддържани и с традиции ловни стопанства като „Витиня” и „Арамлиец” в община Елин Пелин и „Елен” в община Етрополе.

Областна администрация София област - отрасли:


Областна Администрация,

Мнения за Областна администрация София област


The company has no review.

Напиши мнение за Областна администрация София област


Поставете отметката.
Съгласен съм | Условия за писане на мнения

Уважаеми клиенти когато публикувате мнение Ви молим да запазите добрия тон на общуване и да се придържате и излагате фактите които касаят и описват конкретния случай. Всякакви коментари и обидни квалификации по адрес на хората или фирмите за които пишете и са в разрез с добрия тон на общуване ще бъдат премахвани.

Коментарите може да бъдат изтрити от модераторите, ако съдържат обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

ПРАВО НА ОТГОВОР - На всяка фирма, към която се отнася конкретният коментар или мнение, се дава правото на отговор.