Областна администрация София  itemprop=

Областна администрация София

Столицата привлича голяма част от населението на страната с възможностите за намиране на работа за хората с ниско образование и за професионална реализация на високо образованите. Поради това, делът на населението в трудоспособна възраст от общото население на София е традиционно по-висок
Ниво на урбанизация Нивото на урбанизация на територията на Област София е твърде високо, което се дължи основно на столичния град. По данни на служба ГРАО към 15.08.2010 г. населението на Област София е както следва: по постоянен адрес – 1 375 543 д. по настоящ адрес – 1 402 657 д. Структура на населените места: На територията на Област София доминират средните и малки населени места: до 200 обитатели - 2 бр. - 5,3 % 200 - 1 000 обитатели - 11 бр.- 29,0 % 1 000 – 2 000 обитатели - 12 бр.- 31,6 % 2 000 – 5 000 обитатели -  8 бр.- 1,0 % над 5 000 обитатели           - 1 бр.  - 2,6 % много малки градове – до 10 0000 обитатели - 2 бр.    - 5,3 % малки градове – 10 000 – 30 000 обитатели        -  1 бр. -  2,6 % много големи градове – над 400 000 обитатели -1 бр.- 2,6 % Очертава се образуването на два последователни пояса с висока гъстота на обитаване на 1 км2 около землището на гр.София. Населените места – Световрачене (479 об/км2), Казичене (313 об/км2), гр. Банкя (292 об/км2), гр. Нови Искър (282 об/км2), Бусманци (233 об/км2), Панчарево (210 об/км2) са с висока гъстота на обитаване, характерна за градските землища в Р. България и показва, че протичат активни урбанизационни процеси. С относително висока гъстота на обитаване са и землищата на Владая (165 об/км2), Негован (162 об/км2), Кривина (140 об/км2), Чепинци (133 об/км2), Мрамор (131 об/км2), Мърчаево (116 об/км2) Кокаляне (110 об/км2), и Житен (106 об/км2). Тези селища образуват втория, сравнително активен, урбанизационен пръстен. С най-ниска гъстота на обитаване са селата Клисура (5 об/км2) и Плана (7 об/км2). Тенденции на по-активно демографско и териториално развитие показват следните населените места и зоните около тях: Панчарево – Кокаляне Герман – Лозен Иваняне – Банкя Мировяне – Мрамор – Житен Владая – в.з. Люлин – Приплат Войнеговци – Подгумер Негован – Чепинци Казичене – Кривина Враждебна – Долни Богоров Почти всички населени места от околоградския район на гр. София имат висок интензитет на системни връзки в обмена на трудови и културно-битови пътувания, но все пак се очертават няколко групи: Част от селата, които се намират в непосредствена близост с гр. София, се отличават с много тясна обвързаност - Кубратово, Негован, Чепинци, Челопечене, Бусманци, Горни Богров, Долни Богров, Герман, Лозен, Мировяне, Мрамор, Житен. Относително самостоятелно се развиват, благодарение на собствена икономическа база, населените места: Нови Искър, Казичене, Световрачене, Волуяк, Владая, както и района на Кремиковци (Кремиковци, Сеславци, Ботунец, Бухово и Яна) Подчертан курортен характер имат селата Бистрица, Железница, Панчарево, Кокаляне, Владая, Мърчаево, Мало Бучино, Клисура, Долни Пасарел, Плана. Град Банкя с прилежащите му квартали се развива като балнеолечебен курорт с национално значение и курортно-туристически център. Населените места, разположени в планинските подножия, имат условия за вилен отдих и развитие на земеделие и животновъдство. Независимо от обективните проблеми, свързани с негативния естествен прираст на населението, процесът на урбанизация продължава. По механичен прираст се увеличава или задържа в същия абсолютен брой население на селата Бусманци, Казичене, Герман, Лозен, Панчарево, Бистрица, Владая, Мало Бучино, Иваняне, Волуяк, Мрамор, Мировяне, Доброславци, Световрачене, Кубратово, Негован, Чепинци, Челопечене и др. По-съществен е обаче процесът на физическото урбанизиране на пространството и то основно по транспортните направления София-Калотина, в землището на Волуяк, Толева махала и кв. Република, София-Варна, в землищата на с. Горни и Долни Богров, София-Пловдив, в землищата на Казичене и Лозен. Перспективите за развитието на селищната мрежа и урбанизационните процеси се базират на очакваното влияние на външните фактори и отчитане на геополитическите условия и развиващите се връзки на България с Балканите, Европа и света. Брой и структури Формираните през последните години положителни тенденции в изменението на основните показатели за демографското развитие на Област София продължават и през 2010 година. Те се изразяват в увеличаване броя на населението, повишаване на раждаемостта и плодовитостта на родилните контингенти, намаляване на смъртността. Основни проблеми все още остават относително ниските стойности  на коефициентите на плодовитост, сравнително високите равнища на  смъртност (обща, детска и преждевременна), остаряването на населението. В резултат на демографските и миграционни процеси изчисленото към месец август 2010 година населението на София по постоянен адрес възлиза на 1 375 543 души (съгласно данни от ГРАО), или приблизително 1/6 от населението на страната живее в столицата. За една и половина година, в резултат на механичния и естествения прираст, населението на областта се е увеличило с 19 124 души. Както и до сега, увеличението се дължи основно на положителния механичен прираст. Увеличи се и средната гъстота на населението в София. В разпределението на населението по пол жените продължават да са повече от мъжете - 52.4% от общото население. През 2009 г. на 1000 мъже в София се падат 1102 жени. Възрастовата структура на населението дава представа за съотношението между отделните възрастови категории на населението и  е фактор, който влияе пряко върху възрастовия състав и броя на трудовите  ресурси на столицата.Тя се влияе от промените в демографските процеси в миналото. Както в цялата страна, така и населението на столицата остарява. Това се изразява в непрекъснатото повишаване на средната възраст на населението, макар и с по-бавни темпове от страната. През 2009 година средната възраст на населението в областта е 40.5 години, при 41.8 години средно за България. Статистически регистрираната средна възраст за мъжете в София е 38.6 години, докато за   жените тя е 42.2 години. В последните години се наблюдава намаляване на относителния дял на младите генерации (групата на 10-14 годишните), следствие от ниската раждаемост през 90-те години на миналия век. С бавни темпове пък се увеличава през последните няколко години броят на възрастните хора (над 65 години). Остаряването на населението води до промени в разпределението му по категории под, във и над трудоспособна възраст. Увеличава се населението под трудоспособна възраст. Към края на 2009 г. населението в тази възрастова категория възлиза на 173 379 и се е увеличило спрямо предходната година с 2.9 %. Относителният му дял от общото население е 13.9 на сто и е с 0.6 процента по-нисък от този за страната (14.5%). Върху обхвата на населението на столицата в и над трудоспособна възраст влияние оказват остаряването на населението, миграцията с цел намиране на работа и образование, а така също и направените законодателни промени при определянето на възрастовите граници на населението в трудоспособна възраст. Столицата привлича голяма част от населението на страната с възможностите за намиране на работа за хората с ниско образование и за професионална реализация на високо образованите. Поради това, делът на населението в трудоспособна възраст от общото население на София е традиционно по-висок от този за страната с 2-3%. Към 31.12.2009 г. в София е съсредоточено 17.5 на сто от населението във трудоспособна възраст на страната (833942 души). За една година това население е намаляло с 1 826 души. Населението над трудоспособна възраст през 2009 г.е 242 477 души – 19.4 на сто от общото население на областта и 14.3 % от населението  над  трудоспособна възраст на страната. Спрямо 2008 г. тази група намалява с 288 души, или с 0.1 на сто.         Коефициентът на демографско заместване характеризира възпроизводството на трудоспособното население. Стойността му намалява от няколко години – от 137.9% за 2001 година, 115.7% за 2005 г., за да достигне през 2009 г. 70.4%, което е индикация за сериозен проблем (100 излизащи от трудоспособна възраст лица на възраст между 60-64 години се заместват от 70 души между 15-19 години, т.е. трудовият потенциал на столицата намалява с 30 на всеки 100 лица). Образование Образователна структура на населението е важна характеристика за качествата на човешкия ресурс. От тази качествена характеристика на населението до голяма степен се обуславя и образователната и квалификационната характеристика на трудовия потенциал на Област София. Образователното равнище на Област София се отличава рязко от това на останалите области на страната. С преброяването от 2001 г.  се установява, че 27,3 % от населението на областта е с висше образование. Ако се изключат децата до 7 годишна възраст делът на населението с висше и колежанско образование нараства до 28,9 % от цялото население на областта. Някои текущи параметри, характеризиращи състоянието на образователна система в Област София по данни на Дирекция „Образование“ на СО: Към 31.12.2009 година в системата на общинското образование са обхванати 36 442 деца в детски градини и 93 683 ученици, включително деца в подготвителни групи и класове. Броят на общинските училища е 176, на детските градини - 199, на обслужващите звена -2. Броят на отпадналите ученици от образователната система са 181 ученика за учебната 2009 – 2010 година по данни на РИО на МОМН; Архитектурно адаптираните сгради на училища и детски градини за достъп на хора с увреждания е 50 % за училища и 20%  за детски градини. Броят на обхванатите в извън-класни дейности, организирани от обслужващите звена е над 6 945 учениците. Броят на частните училища на територията на Област София е 65 с 6 700 ученика; Частните детски градини са 24 с 520 деца. Важни фактори за концентрацията на висок относителен дял на високообразовано население в Област София са концентрацията на висши учебни заведения. В областта е най-големият университетски център в страната – гр. София с 19 бр. висши училища – университети и специализирани висши институти. Тук е и най-големият изследователски център  за фундаментални и теоретични изследвания – БАН. Наличието на институционални структури от високо ниво (на изпълнителната, законодателната, съдебната власт), културни и др. структури, в които са ангажирани лица в висок образователен ценз също допринасят за високия дял на високообразовано население в областта. Районите на София отразяват изключителни контрасти в образователното равнище на населението. Очертават се 5 района, в които делът на населението с висше образование е средно 40 %, като за Средец е 44%. Втора група с над средното равнище на общината са формира от районите Красно село (30.6 %) и Младост (25.1%). Още 9 района отразяват средното ниво на общината, а 4 района със села от околоградската зона - Панчарево, Нови Искър, Кремиковци и Банкя - само с по няколко процента (от 4-5 до 10 %). С разпределението на населението със средно образование до известна степен се изглаждат районните различия. В новите райони делът на среднистите е сравнително по-висок, което е свързано и с миграцията на изпълнителски кадри в миналото и особено от средата на 60-те до края на 70-те години. Високата  образователна структура на населението на Област София като цяло е предпоставка за добрата образователна структура на работната сила.  По-високото образование  има положително влияние и върху квалификационната структура на заетите лица. Икономика Сравнителните анализи на параметрите на показателите, характеризиращи икономическото развитие на Област София със средните за страната и с тези за останалите области  показват висока степен на икономическо й  развитие. За състоянието и тенденциите в икономическото развитие на областта определено влияние оказва комплекс от фактори и предпоставки. Те могат да бъдат обособени в две основни групи: Стимулиращи социално-икономическото развитие; Задържащи социално-икономическото развитие. Факторите и предпоставките със стимулиращ характер могат да бъдат формулиране по следния начин: Благоприятното местоположение на областта и нейния център- гр. София  - и ролята им на  средищно място и главен международен транспортен център на страната; Функциите на гр. София на  комуникационен възел с добре развита транспортна мрежа и комуникации. В сравнение с останалите области столицата е с най-висока транспортна и комуникационна достъпност, независимо че София значително изостава от другите големи и столични градове в Европа; Високата и непрекъснато подобряваща се обща инфраструктурна съоръженост на територията, даваща предимства на област  София по линия на общите условия на развитието, в които инфраструктурата е един от определящите фактори за преструктуриране и динамизиране на производството; Натрупан опит и традиции в развитието на индустриалните и обслужващи отрасли; Голямото количество и високото качество на човешкия потенциал и на трудовия ресурс с висока квалификация и богат производствен опит. Високият брой на населението оценяван като стимулиращ  фактор за производството и потреблението на стоки и услуги; Изградена значителна по капацитет  база на всички отрасли на икономиката; наличие на много голям брой висши-учебни заведения и научно-изследователски центрове и институти, които да стимулират едно ново иновационно развитие на гр.София, с възможност за изграждане на технологични паркове и други форми на сливане на науката с производството; инвестиционна привлекателност на територията за осъществяване на проекти в сферата на промишлеността, търговията, туризма, висшите услуги и др. По размер на чуждестранните преки инвестиции в нефинансовите предприятия на град София се нарежда на първо място в страната. Техният размер чрез натрупване в периода 2003-2006 г. е 6 922 034 хил.щатски долара., а към 31.12.2007г. -  9222748,4 хил.  евро. Един от основните макропоказатели, даващи представа за състоянието на социално-икономическия комплекс на областта е Брутния вътрешен продукт (БВП). През 2002 г. на територията на областта е реализиран БВП в размер на  9429 млн. лв., което е 29,1 % от този за страната. В периода 1998-2002 г. се наблюдава добре изразен ръст на БВП – от  5128 млн. лв. (1998 г.) на 9429 мл.лв. (2002 г.), или ръст от 83,8%. През следващите години ръстът продължава да бъде висок – 13 259 млн. лв. (2005 г.), 16 444 млн. лв. (2006 г.), 20 586 млн. лв. (2007 г.) За целите на  сравнителния анализ , за оценка на мястото на Област София в националния социално-икономически комплекс, се използва относителния показател „брутен вътрешен продукт на човек от населението”. За  2002 г. този показател за областта е 7938 лв. при среден за страната 4109 лв. Това е с 92,4% повече от реализирания БВП на лице от населението средно за страната. По същия показател Област София изпреварва в значителна степен останалите области в страната.  БВП на един трудово зает в областта за същата година е 17 248 лв. (8 820 евро).  През следващите години ръстът продължава да бъде висок – 10 811 лв. (2005 г.), 13 318 лв.  (2006 г.), 16 611 (2007 г.).   Друг икономически показател даващ представа за икономическото състояние на областта е „размер на приходите от дейност”. Приходите от дейността на нефинансовите предприятията през 2003 г. са общо 37 213 млн. лв., като от тях 50,4% са от търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството, а 7 319 млн. лв. (19,67%)  са от преработващата промишленост. През 2007 г. приходите от дейността на предприятията възлизат на 85 907 млн. лв. Структуроопределящи отрасли в икономиката на Област София са индустрията, търговията и промишлените услуги, транспортът и съобщенията. Друг показател, даващ представа за икономическия потенциал на Област София е размера на инвестициите за придобиване на дълготрайни материални активи. През 2002 г. инвестициите са в размер на 3306,2  млн. лв., а през 2003 г. – 3 958,1 млн. лв. През следващите години размерът на инвестициите нараства – 4 474 596 млн. лв. (2004 г.), 5 822 176 млн. лв.  (2005 г.), 7 569 751 млн. лв. (2006 г.) и 12 460 288 млн. лв. (2007 г.) Област София се характеризира с висока концентрация на дълготрайни активи. На човек от населението са разпределени два пъти повече от средния размер за страната. За високата капиталоемкост на територията свидетелства и показателят ДМА на км2. По този показател Област София заема  първо място в страната, като концентрираните фондове на кв.км. са близо 25 пъти повече от средния размер за страната. Икономически сектори Първичен сектор Селско стопанство Информация за мястото на селското стопанство в социално-икономическия комплекс на Област София дават следните данни: относителният дял на произведената продукция в БВП на областта; относителния дял на заетите лица. Вторичен сектор (индустрия) Определящо значение в  икономиката на Област София има промишлеността. Тя реализира около 20% от приходите от дейност в материалната сфера, ангажира приблизително 16% от заетите лица и разполага с 45% от изградената база на материалното производство. Тези основни параметри на промишленото развитие на Област София са по-добри от средните за страната. Представа за мястото и значимостта на отделните отрасли в промишленото развитие на областта дават данните за продукцията на промишлените предприятия по отрасли.

Областна администрация София - отрасли:


Областна Администрация,

Мнения за Областна администрация София


The company has no review.

Напиши мнение за Областна администрация София


Поставете отметката.
Съгласен съм | Условия за писане на мнения

Уважаеми клиенти когато публикувате мнение Ви молим да запазите добрия тон на общуване и да се придържате и излагате фактите които касаят и описват конкретния случай. Всякакви коментари и обидни квалификации по адрес на хората или фирмите за които пишете и са в разрез с добрия тон на общуване ще бъдат премахвани.

Коментарите може да бъдат изтрити от модераторите, ако съдържат обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

ПРАВО НА ОТГОВОР - На всяка фирма, към която се отнася конкретният коментар или мнение, се дава правото на отговор.