Манов мед

Манов мед

Манов мед – синтезира се от листни паразити – листни въшки и хоботници по жълъда в дъбовите гори. Важно условие за добра реколта е наличието на влажност и температура, както и да няма валежи или вятър. Тези условия най-добре са изпълнени в крайморската зона на Странджа и Източна Стара планина. Пчелите с охота събират мановия мед, но не бива да зимуват на него, поради опасността да заболеят от манова токсикоза. Медът е тъмнокафяв, със зеленикав оттенък, до черно.

Мановият мед е най-силният мед, получава се от маната на немедоносните растения, предимно събирана по иглолистните и широколистните дървета. Този вид мед е тъмен, почти черен на цвят, сладостта му е средна, ароматът е специфичен, според дървото, от което е събирана маната, а кристализацията е много бавна. Мановият мед превъзхожда цветните сортове мед по съдържание на сухо вещество и минерални соли. По-тъмните видове мед са по-богати на минерални вещества. Притежава антибактериално и антипротозойно действие. Основен показател, по който се различава от нектарните е проводимостта на меда – в 10-20 пъти повече. Това се дължи на богатия микроелементен състав. Мановият мед кристализира по-бавно, освен в случаите на по-високо съдържание на мелицитоза. На вкус той е по-малко сладък с аромат, различен от този на нектарните медове. Мановият мед е полезен при чернодробни заболявания, следоперационни състояния, анемии. Поради ниското съдържание на полен може да бъде консумиран и от алергични към полен хора. Мановият мед съдържа огромно количество антиоксиданти, имащи противотуморно действие. Предполага се, че при употреба на манов мед в кръвта на човека се повишава хемоглобинът. Изключително богат е на минерални вещества. Сто грама манов мед съдържат 323 ккл, 77, 3 г въглехидрати, желязо, калций, натрий, калий, магнезий, фосфор. Микроелементите в него са почти в същото съотношение, както в кръвта на човека. Той съдържа монозахаридите - глюкоза и левулоза, които са абсолютно необходими за нормалните функции на черния дроб, както и витамините В1, В2, РР, В12 (около 16 пъти повече, отколкото в ябълките и кайсиите), В6, фолиева киселина, биотин и др. . Богатият минерален състав на мановия мед обуславя алкализиращото му действие, поради което той се препоръчва на спортисти, работници и при всички дейности, свързани с физическо натоварване, за предотвратяване на мускулната треска и умората. Обикновено се препоръчва 15-20 грама манов мед дневно 1-2 часа преди хранене. Лечебната доза може да бъде и по-голяма. За лечение на сърдечно-съдови и чернодробни заболявания медът се приема разтворен в топла вода – 3 пъти дневно по една супена лъжица, един час преди ядене.