91. КАЗАНЛЪК  itemprop=

91. КАЗАНЛЪК

Казанлък e административен център на едноименната община и вторият по големина град в област Стара Загора. Казанлък е център на Розовата долина и атрактивна туристическа дестинация. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на
Стара Загора, гр. Казанлък





Казанлък e административен център на едноименната община и вторият по големина град в област Стара Загора. Казанлък е център на Розовата долина и атрактивна туристическа дестинация. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе. Тракийска гробница Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. Хр. - началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Гробницата е на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Структура на гробницата Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол и коридор към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. Гробницата е изградена от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък. Съдове и предмети открити в гробницата В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата кости на кон. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения. Поради това, че в гробната камера са намерени незначителен брой предмети се смята, че гробницата е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки) са пример за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При извършване на проучвания и снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. В насипа е открита и изкусно изработена каничка от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа. След пресяване на големия слой прах натрупал се по пода на гробницата са били открити няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина; част от желязна юзда; железен връх на копие; силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож; три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчета; глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена; малка златна халка; сто и четиресет дребни полусферични златни „копченца“, от вдлъбнатата страна, на които е прикрепена малка златна спирална халкичка; тесни златни, спирално усукани лентички. „Копченцата“ и лентичките вероятно са били пришити към някаква тъкан. Предполага се, че те са били на облеклото на покойниците, а розетките – от диадемата на тракийката. Стенописи Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение — едни от най-добре запазените стенописи на антична живопис от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея. Художникът Кодзимасис Хрестос, известен в античната история, е работил с 4 основни цвята: черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники: мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. В украсата е използвана енкаустична техника, при която мазилката добива лъскав, почти огледален блясък. Стенната декорация прилича на лицевата стена на богата постройка, облицована с мраморни плочи и завършваща с архитектурни детайли. В преддверието стените са измазани с глина. На фриза върху източната стена на дромоса са изобразени пеши и конни воини. Сцената възпроизвежда сблъсък между две неприятелски войски. Централно място заемат двама войни, изправени един срещу друг. Единият е облечен с къс червен хитон, на главата си носи жълт шлем. Обут е с червени обувки със заострени върхове. Другият воин стои срещу него и е облечен с къс син хитон и светлосиньо наметало. На главата си има шлем цвят охра. В ръцете си и двамата държат по един крив нож и по две дълги копия. Около тях са представени други пеши и конни войни. В центъра на фриза върху западната стена е представена картина, сходна на тази във фриза на източната стена. Тук обаче единият воин е коленичил с левия си крак пред другия. Според Иван Венедиков в дромоса е изобразено историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата владетел, а според Иван Маразов това е митична сцена, представяща войнското достойнство на погребания. В куполното помещение (същинската гробна камера) се набюдава широк фриз с фигурална живопис, в който е разгърната обширна многофигурна композиция изобразяваща „Погребално угощение“. В центъра на главния фриз в купола, срещу ниския правоъгълен вход, са изобразени фигури на мъж и жена, съпружеска двойка седнали край масичка с храна, а около тях прислужници, носещи дарове. Мъжът е представен в тържествена и спокойна поза, седнал е върху пъстра възглавница. Косата му е тъмна и се спуска на дълги къдри към тила, а на главата си носи лавров венец, белег на героизиране. Жената седи до него на кресло. Косата ? е също тъмна, леко вълниста и прибрана. Около главните две фигури са изобразени още много жени и мъже. Най-горната част на купола, над корниза, е разчленена на три полета. Във всяко едно поле е представена по една вихрено препускаща конница. Къща-музей "Чудомир" През 1969 г. домът на Чудомир е обявен за музей. Тук са изложени експозиции, запознаващи с жизнения и творческия път на писателя художник и картинна галерия. Документално-художествената експозиция в пристроената сграда съдържа оригинални ръкописи и лични документи, фотоси и факсимилета, предмети и вещи с водещи текстове и оценки на български писатели, художници и изкуствоведи. Картинната галерия ни среща с неповторимите образи, населили Чудомировия свят.

91. КАЗАНЛЪК - отрасли:


Национални Туристически Обекти,

Мнения за 91. КАЗАНЛЪК


The company has no review.

Напиши мнение за 91. КАЗАНЛЪК


Поставете отметката.
Съгласен съм | Условия за писане на мнения

Уважаеми клиенти когато публикувате мнение Ви молим да запазите добрия тон на общуване и да се придържате и излагате фактите които касаят и описват конкретния случай. Всякакви коментари и обидни квалификации по адрес на хората или фирмите за които пишете и са в разрез с добрия тон на общуване ще бъдат премахвани.

Коментарите може да бъдат изтрити от модераторите, ако съдържат обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

ПРАВО НА ОТГОВОР - На всяка фирма, към която се отнася конкретният коментар или мнение, се дава правото на отговор.