72. ХАСКОВО

Хасково е град в Централна Южна България. Той е център на Община Хасково и на Област Хасково. По данни на НСИ град Хасково е с население 76 397 души, според окончателните данни от преброяването през 2011 година. Монумент “Света Богородица с Младенеца” Монументът „Света Богородица“ в Хасково представлява издигаща се над града от височината на Младежкия хълм статуя от полимер-бетон на считаната за покровителка на града Света Богородица с Младенеца. Скулптурата, висока 14 метра и тежаща 80 тона, стои върху 17-метров постамент, който отвътре представлява параклис. С тази статуя през 2004 г. градът влиза в раздел “Религия” на Книгата на Гинес като най-високата статуя на Богородица с Младенеца. Идея за паметника дава кмета на Община Хасково Георги Иванов Изпълнители на проекта са Петьо Александров, Никола Стоянов и колектив. Монументът е тържествено открит на празника Рождество Богородично на 8 септември 2003 г. и осветен от Митрополит Арсений. Мезек - Тракийска куполна гробница Мезекската гробница се намира на около 10 км от Свиленград. Смятана е за най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Датира от IV в. пр. Хр и е запазена напълно в оригиналния си вид. Отличава се с необичайната си архитектура - състои се от една кръгла и две правоъгълни камери. В гробницата са намерени множество уникални предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика. Според археолозите, тя по всяка вероятност е принадлежала на местен владетел. Една от най-интересните находки в нея е бронзова статуя на глиган от средата на втората половина на IV в. пр. Хр. Средновековна крепост Неутзикон На височината западно от с. Мезек се издигат внушителните останки на Неутзикон - една от най - добре запазените средновековни крепости по българските земи. Построена през XI-XII в., твърдината има форма на неправилен четириъгълник с площ близо 7 дка. Стените й, иззидани от ломен камък, споен с бял хоросан, са украсени с три тухлени пояса от външната страна. Подсилени са с девет внушителни отбранителни кули. Главният вход е откъм запад и е устроен така, че нападателите попадат в клопка на малка площадка, обстрелвана от две страни. Ъгловата кула между южната и западната крепостни стени е с най-големи размери и е съхранена най-добре. Тук личат следи от четири етажа, единия от които подземен. По цялата й височина откъм вътрешността на крепостта има тесен отвор - бойница, предназначен за отбрана, дори когато нападателите проникнат в защитеното от крепостните стени пространство. Така устроена, кулата е била предназначена да изпълнява функциите на донжон - последно укритие за защитниците на укреплението.