Общинска администрация Челопеч - Вижте още

Общинска администрация Челопеч

Община Челопеч е разположена в южните склонове на Стара планина на обща площ от 44 390 дка. Състои се от едно населено място – село Челопеч с 1754 души население. Главен път София – Бургас пресича центъра на селото от . В съседство са общините Златица, Чавдар, Мирково и Етрополе.
Общинска администрация Челопеч

Община Челопеч е разположена в южните склонове на Стара планина на обща площ от 44 390 дка. Състои се от едно населено място – село Челопеч с 1754 души население. Главен път София – Бургас пресича центъра на селото от . В съседство са общините Златица, Чавдар, Мирково и Етрополе.

ПРИРОДНИ РЕСУРСИ

РЕЛЕФ

Челопеч се намира в Златишко-Пирдопската котловина, която спада към Задбалканските котловини. Те са разположени последователно от запад на изток и оформят сравнително тясна ивица между Стара планина и Средногорието. Водеща роля в морфотектонското им развитие има Задбалканският дълбочинен разлом по южното подножие на Стара планина. Огъванията на денудационните нива по южния склон на Стара планина и северния склон на Средногорието са прераснали в разсядания, изразени в релефа, които са предначертали обхвата на Задбалканските котловини. В подножието на Стара планина е образуван мощен делувиално-пролувиален шлейф. Старопланинската ограда на котловината е от палеозойски и горнокредни скали, стръмна и обезлесена. Средногорската ограда е от гранити.

КЛИМАТ

Челопеч

Челопеч се характеризира с умереноконтинентален климат, повлиян от географското местоположение - в дълбока долина между две планински вериги. Средна гора препятства проникването на средиземноморското климатично влияние. Континенталният характер се смекчава от Стара планина, която служи като преграда за северните ветрове. Характерни са по-меката зима и по-хладното лято в сравнение с другите райони на България, както и температурните инверсии, главно през зимата.
Доминиращ за района е североизточният вятър - 25% средно за годината. Средната годишна скорост на вятъра е 1.9 м/сек.
Облачността е значителна, особено през зимата. Годишната сума на валежите е 617-618 мм средно за годината, което е около средните показатели за страната. Средната стойност на относителната влажност е 68%.

Снежната покривка е с продължителност 100 дни. Максималната й месечна височина е 70 см (през февруари).

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

Челопеч е едно от най-големите медно-златни находища в Европа. Включва няколко изявени рудни тела вместени във вулканогенно-седиментен комплекс от андезити до дацити, който обхваща северната и североизточната страна на разлома с ориентация изток – запад. Вместващите скали на свой ред са част от вулканогенно-седиментния ансамбъл на горната креда, съхранен в гребена с посока север – североизток. Фундаментът на юг и изток от Челопеч включва докамбрийски гранитогнайси, двуслюдени шисти, кварцити и амфиболити. Челопешката руда включва следните основни рудни минерали: пирит, тенантит, енаргит, лузонит, халкопирит, злато и борнит. От нерудните минерали преобладават: кварц, барит, серицит и каолинит. Второстепенни от рудните минерали са: фаматинит, сфалерит, галенит, а от нерудните – хлорит, анкерит и гипс. Челопешкото находище се характеризира с изключително сложен геоложки строеж, като досега са идентифицирани около 71 минерални вида.

“Челопеч Майнинг” ЕАД е новото име на рудник Челопеч. През месеците ноември и декември 2005 г. обогатителната фабрика на “Челопеч Майнинг” ЕАД постига исторически рекорд, преработвайки над 80 000 т. руда. През декември рудникът е добил над 85 800 тона руда, най-доброто постижение досега. Това се равнява на добив изчислен на годишна база от 1 млн. тона.

ВОДНИ РЕСУРСИ

Хидроложката мрежа в района на община Челопеч е предопределена от литоложки и тектонски фактори. Тя е изградена от планински реки и дерета, водещи началото си от потоци и извори, разположени в южния склон на главното планинско било на Стара планина. Речните долини са с “V” образни напречни сечения и сравнително добре очертани долинни дъна. Към този вид долини могат да се причислят например река Воздол, Чуговишко дере, Гарван дере и др.

Главна отводнителна артерия на водосборната област в района се явява река Воздол. Тя води началото си от старопланинските върхове “Челопешка баба” и “Мургана”. В горното си течение, след като обединява водите на по-малките реки Илинденска, Беглежка и Равнишка завива в югоизточна посока. Реката е единствената пълнеща деривация на месния микроязовир “Качулка” и след него пресича Златишкото поле и се влива в река Тополница.

Язовир “Качулка”

Язовир “Качулка” е разположен южно от производствената площадка на БИМАК АД в землището на село Челопеч. Представлява микроязовир с малка проточност и е изграден за нуждите на селото, като осигурява напояване на селскостопански земи и водопой на добитък. В момента язовирът се използва основно за промишлено водоснабдяване на най-голямата фирма, работеща на територията на общината – БИМАК АД. Язовирът е собственост на община Челопеч, съгласно Акт за общинска собственост №12 от 25.02.1998 г. на общинската администрация с.Челопеч. Единственият източник на вода за язовира е река Воздол. Общият обем на язовира е 841 хил. куб. м. Собственост на общината е канал за напояване, който е с дължина L= 2 500 м и широчина = 2 м.

Питейната вода за населението в региона се осигурява по гравитачен път от планински водохващания, изградени по южните склонове на Стара планина.

ПОЧВИ

Почвите по високите части на котловината са планинско-ливадни, а по склоновете - кафяви и канелени горски. По южните склонове преобладават каменливи и плитки почви, на места със значителна степен на ерозия.
Делувиалните почви заемат северната и централната част на долината и се характеризират с тънък слой хумусен нанос, под който има делувиални материали.

Алувиалните почви се намират в заливните равнини на река Воздол, Чуговишко дере, Гарван дере, Воден, Бревенска. Алувиалните слоеве, състоящи се от чакъл, пясък, пясъчни глини и т.н., оформят хумусонатрупващия слой с дебелина не повече от 30-40 см. Съдържанието на хумус в тези почви достига 4-5%.

Канелени горски почви има в по-високите райони на Челопешкото поле. Техният хумусен слой е тънък вследствие на съществуващите ерозионни процеси и хумусното съдържание е ниско (1-2%).

ФЛОРА И ФАУНА

Флора

Естествената растителност е представена от дъбови, габрови и букови гори. Обширни площи заемат растителните съобщества от храсти и тревисти видове.

Фауна

Фауната на района е от палеарктичен тип - представена е от видове, типични за умерените географски ширини. Срещат се представители на животинския свят, характерни както за горски местообитания, така и за открити територии, в това число и за агроландшафти.

ИСТОРИЯ

Село Челопеч е възникнало като средище на древни тракийски и старославянски селища далеч преди османското нашествие. Тези селища са се намирали в местностите Гинова могила, Селищара, Малоселене и Бреневе. Първите сведения за селото, което тогава е наброявало 89 къщи, се черпят от официални архиви в началния период на османското робство. Името на селото има старобългарски произход и според споменатите архиви намерени в гр. Никопол е било “Джелубек”, което означавало и тогава челно лично място, както и сега.

При нахлуването на славяните през VІІ век, в южните склонове на Стара планина са възникнали редица укрепени селища, които са пазели славяните от завареното тракийско население.

През епохата на османското робство, жителите на селото както и на цялата Средногорска котловина са запазили своята българска националност и са имали борчески дух. Под една или друга форма са участвали в борбите за културно издигане.

Така например от местните църковни източници личи, че братята Кирил и Методий са чествани в с. Челопеч още през 1853 година.

Населението на с. Челопеч е взело активно участие в Освободителната руско-турска война през 1877 г. Село Челопеч било освободено от турско робство на 17.11.1877 г. Тринадесет дни по-късно руснаците отстъпили завоюваните позиции и жителите на Челопеч били принудени да бягат от отмъщението на турците. Те намерили убежище в местността “Лендик”, където в землянки прекарали най-суровите зимни дни.

На 04.01.1878 г. селото било повторно и окончателно освободено.

5 1