Истински в Бога Живот

Зовът и Инструментът

Васула Риден

Васула Риден, е гъркиня родена в Египет и принадлежи към Гръцката Православна Църква. Професионалните задължения на съпруга й определят да живее по-голямата част от живота си в страни от Третия Cвят. Никога не би могла да си представи, че Бог ще й се разкрие съвсем неочаквано през 1985 г., докато е живeeла със семейството си в Бангладеш. Това е началото на едно мистично общение, коeто продължава и до днес. Бог е този, който диктува, вдъхновява и й разкрива словата Си на Мъдрост , за да ги предаде на народа Му, така че да узнаят Неговата Воля.

Благодатта да бъде получавано Божието слово по такъв начин, се нарича Пророчество. Бог позова Васула, въпреки че никога не е получaвала, какъвто и да е катехизъм нито теологическо обучение и й научи всичко. както веднъж й каза: "Избрах те като бяло платно, за да го изпълня единствено с Делото Си, което ще назова “Истински в Бога Живот”. ( 10 юни 1987 ) Божествените послания на “Истинския в Бога Живот” са спешен зов да се помирим с Бога и да поправим живота си посредством покаянието. Те са зов за помирение, обич и единство.

“Бъди като звучна книга, една книга написана от Всевишния”, каза Бог на Васула, в началото. През 1986 г. й предрече, че посланието Му, с Неговата помощ, ще се разпростре в света, и така и стана. От 1988 г. Васула е канена да говори в повече от 79 страни и е направила повече от 1000 изказвания . От цялото това апостолско дело, Васула не получава авторски права, възнаграждения или други облаги за усилията си. Книгите са преведени на доброволни начала на повече от 42 езика досега.

Мнозина изтъкнати теолози и клирици с голям ентусиазъм са проучили посланията и не само считат, че са в пълна хармония с писанията и традицията на Църквата, но заявиха, че са им помогнали да проумеят по-добре Светото Писание и същността на Бога. Потвърждават автентичността и божествения им произход, написвайки книги и анализирайки уникалния случай на Васула.

Пророчество

През всички тези години, нашият Господ се стараеше и продължава да се старае да ни разбуди, за да проумеем, с непрекъснати напомняния: напомняйки какво беше казано в миналото от Светите Пророци и Своите Заповеди. Бог няма да ни позволява завинаги да обиждаме Святото Му Име, затова многократно ни предупреждава, че, тъй като светът живее без Него, се саморазрушава във вероотстъпничеството си и предизвиква Святата Му Справедливост да падне върху света. Пророчества, както срутването на Кулите Близнаци , Цунамито през 2004 г. , падането на комунизма в Русия и други пророчества, бяха дадени на Васула и всички се изпълниха. Ако светът не се покае и Църквите продължат да са глухи към призивите Му за помирение и единство, едно единство в разнообразието, голямо наказание с огън ще бъде изпратено на света.

“Онези, които има уши нека чуят, онези, които не искат да чуят, нека не чуят”, това каза Бог на Васула, за да го каже на това поколение и на всички Църкви.

Прехрана на Бедните

В Писанията е писано, че вярата без добри дела е напълно мъртва. Имайки едно преживяване с Богородицата във видение, на Васула беше поискано от нашата Света Mайка да помогне на нуждаещите се и да нахрани бедните, след като не е достатъчна само духовната храна. Оттогава, много домове наречени ‘ Beth Miriam ’ (домове на Мария) започнаха да функционират за прехрана на сиромасите. Тези домове се разрастват, за да имат и училища за бедните деца. Понастоящем са много по целия свят.

Как Ангелът ми се приближи до мен

от Васула

В началото, първото нещо, което скицира ангелът ми върху листа беше едно сърце. От центъра на сърцето нарисува една роза, сякаш изникваше от сърцето. След това, спокойно и винаги за мое голямо учудване, ми се представи като моят ангел пазител, Даниил. Бях поразена, но същевременно ме изпълни радост. Изпитвах такова щастие, че почти летях в къщи, краката ми едва стъпваха на пода и непрекъснато повтарях: ”Аз съм най-щастливият човек на земята, и по всяка вероятност единственият, който контактува по този начин със своя ангел!"

На следващия ден ангелът дойде отново. Прекарах безкрайни радостни часове, контактувайки с него. На другия ден пак дойде, но този път, за голяма моя изненада, доведе със себе си множество ангели. Почувствувах сякаш се бяха отворили вратите на небето, тъй като с леснота усещах това голямо движение на ангелите. Всички изглеждаха развълнувани и щастливи, както изглеждаме, когато очакваме да се случи нещо прекрасно. От начина, по който проявяваха радостта си, разбрах, че на небето имаха празник и се веселяха. След това, ангелите, всички заедно в един глас, запяха следните думи: "Едно щастливо събитие следва да се случи!” Разбирах, че каквото и да е това събитие, непосредствено ме засяга, но въпреки усилието си да отгатна, не можах да открия кое е то. Хорът продължи да пее през целия ден същите думи, правейки на места кратки паузи от няколко минути. Всеки път, когато небесата се отваряха, ангелите повтаряха песента.

Първите думи произнесени от ангела ми относно Бога бяха: ”Бог е до теб и те обича.” Ще трябва да съм огорчила Господа в онзи момент, тъй като тези думи никак не ми въздействуваха. Изричайки ги, спомням си, че си помислих, колко е естествено един ангел да говори по този начин, след като ангелите живеят близо до Бога. Не отговорих и ангелът ми не добави нищо повече.

Няколко дена по-късно ангелът ми промени внезапно отношението си към мен и забелязах колко сериозен стана. С много сериозен глас ми поиска да прочета Словото. Престорих се, че не зная какво означава Словото и го попитах какво има пред вид. Ангелът ми стана още по-сериозен и ми каза, че много добре зная за какво става дума, въпреки това ми каза, че това е Светото Писание. Имах готов отговор и му казах, че нямам в къщи. Той знаеше, че нямам и ми поиска да отида и да донеса едно Свето Писание. Опитах се да го избегна, казвайки, че това, което иска от мен е невъзможно да стане, тъй като в книжарниците на тази мюсюлманска страна (тогава живеех в Бангладеш), не се продава Светото Писание. Каза ми тогава да отида веднага в американското училище, където учеше синът ми и да взема един екземпляр от библиотеката. Мислех си дали трябва да отида или да си остана в къщи, като му откажа. Освен това ме занимаваше и мисълта как щяха да реагират на всичко това съпругът ми и приятелите ми. Не можех да си представя как стоя пред тях с едно Свето Писание! Вече си мислех къде бих могла да го скрия в къщата, ако разбира се, го донеса. Но, поглеждайки отново сериозното изражение върху лицето на ангела си, реших да го послушам. Отидох с колата в училището и видях на рафтовете на библиотеката няколко Библии. Избрах една и я занесох в къщи. Отворих я, за да прочета, както ми беше поискал ангелът ми и попаднах на Псалмите: прочетох, но не разбрах нито дума. Това беше знак от Бога, за да ми покаже колко сляпа бях.

Пречистването

Ангелът ми дойде отново, сериозен, както преди и ме укори за някои неща, които бях извършила в живота си и които много бяха огорчили Бога. След това ме укори за това, че бях пренебрегнала даровете на Бога, дарове, които Той ми беше дал, но, които аз изобщо не бях оценила. Същевременно започна да ми припомня и да ми показва греховете, които никога не бях изповядала. Показваше ми ги като на екран. Припомняше ми събитието и колко обидно беше то за Бога. Но най-строгите забележки се отнасяха до отхвърлянето на даровете на Бога. Ангелът ми каза, че е голяма обида към Бога отричането и пренебрегването на Неговите дарове. Накара ме да видя греховете си с очите на Бога така, както Той ги вижда, а не, както ги виждаме ние. Бяха толкова чудовищни, че изпитвах отвращение към себе си и горчиво плачех. Състоянието, на което бях подложена, както разбрах по-късно, беше милост дадена от Бога, за да мога искрено да се покая. Показа ми греховете и ми разкри дълбините на душата ми толкова ясно, че почувствувах сякаш бях обърната отвътре навън. Внезапно осъзнах как трябва да са се почувствували Адам и Ева след прегрешението, когато Бог се доближил и застанал пред тях в Светлината Си. Душата ми беше разкрита и показана на светлината, почувствувах я гола, отблъскваща и грозна. Единственото, което можех да изрека на ангела си през риданията беше, че не заслужавам една нормална смърт и че в това жалко състояние, в което се намирам, заслужавам да умра и да ме нарежат на парченца и да ме захвърлят на хиените.

Това пречистване трая близо една седмица. Приличаше на огън, пречистващ вътрешността на душата ми и беше едно много болезнено преживяване.

Въведение към Посланията

Когато Бог говори в тези послания, не бихме могли да не различим надеждата, която ни предоставя. Да, ще ни порицае много пъти, след като е Отец, и като всеки отец порицаващ децата си, когато грешат, така прави и небесният ни Отец. Но го прави с обич, защото Той е Обич и ни сътвори с обич, за да възвърнем тази обич на Него.

Тези послания разкриват задушевния образ на Бога към Неговите създания. Желае от всеки един от нас да придобием и ние задушевност към Него, за да можем да Го опознаем. Но ни напомня да не забравяме никога, че е Свят и да се упражним в “страха от Бога”.

Посланията са зов към действителните ни основи и напомняне на Словото Му и Неговото съществуване. Както самият Бог казва на Васула: “Кажи им, че това послание не им се дава, за да предизвика впечатление, а за да осъзнаят спешността на завръщането им при Мен, сериозността на състоянието на душата им, значимостта да променят живота си и да живеят свято.”

В тези послания Христос отправя призив за обединяването на църквите, особено за обединяването на датата на Великден. В посланията се споменава много голямото вероотстъпване, за което говори Свети Павел във 2-то послание към Солунците, гл.2, и духа на вероотстъпването в нашите дни, което е толкова силно. Този дух на вероотстъпване е проникнал сега в църквата като дим, повлиявайки на епископи и свещеници (Католици), така че да се обърнат срещу своя пастир (Папата). Христос ги зове да се завърнат, да останат верни на Папата. Сега, обаче, наближава триумфът срещу злото и Двете Сърца (Неопетненото Сърце на Мария и Свeщеното Сърце на Иисус) ще възтържествуват над злото.

Биваме призовани да признаем присъствието на Христос в Неговата божественост и в Божията Евхаристия и да признаем Мария като Майка на Бога. Съществуват повече от пет хиляди откъса за Светия Дух и задълбочени учения за дейността на Светия Дух.

След това, Бог разкрива пророчески послания относно църквата в Русия, казвайки, че Русия ще бъде страната, която ще Го прослави най-много от всяка друга и че ще застане начело (духовно) на много нации. Повече от всичко обаче впечатлява в тези послания загрижеността на Бога към нас, разкривайки безмерната Му благост и безмерното Му Милосърдие. Описвайки Бога, Иисус ни дава следната картина: “Отецът Ми е цар, но толкова майчински, Съдник, но толкова грижовен и нежен. Той е Началото и Краят, но толкова добър.”

С тези послания Бог се старае да възкреси в нас, каквото е умряло. Изпълва ни със Светия Си Дух, за да ни доведе обратно при Себе Си, за да заживеем един Истински в Него Живот. Обещава ни, че скоро ще се осъществи изливането на Светия Дух върху човечеството, както не е ставало никога досега в историята, което ще преобрази цялата земя. Към тази надежда сме се насочили всички.

Иисус Христос в посланията ни тълкува много глави от Писанията, от книгата на Откровението и от книгата на Пророка Даниил.

Защо Бог е така загрижен да ни се разкрие с такава сила отново в дните ни, ако ли не, за да ни спаси? В едно послание казва: “Гледам днес земята и ми се иска да не бях я направил... Очите Ми гледат, каквото никога не исках да видя и ушите Ми слушат, каквото винаги се страхувах да не би да чуя! Бащинското Ми сърце е потънало в скръб: създадох човека по Свой образ, но понижиха себе си и днес, колко много измежду тях приличат на звяра! (на Сатаната) Сърцето Ми страда, защото гледам докрай земята и това, което виждам не е, каквото сърцето Ми желае... Отецът ви владее над всичко, но не и над свободата ви, и човекът е изопачил свободата си...”

Поради тази причина, нашият Бог и Създател трябва още веднъж да се намеси, в дните ни.