












Въпреки всичко, започнах да изработвам бижута професионално доста късно – на 39. Истинският тласък да създам Teoniko – Бижута с харизма бяха моите две деца – Малкият ми син тогава беше в детската градина, а знаете в тази възраст децата се разболяват често. Големият ми син е в аутистичният спектър, а това означава терапии, логопед, психолог. Донякъде бижутата (по-точно нанизването на мъниста за стимулиране на фината моторика) беше част от неговата терапия. На него не му хареса, а мен изработката на бижута ме успокоява, балансира и отпуска… Отпуснах фантазията си, проучих материалите и техниките на работа… и започнах. Постепенно бижутата се усложниха, започнах да съчетавам различни техники и материали и да надграждам все повече и повече. В резултат, процеса на изработка ми харесваше все повече, а удовлетворението от работата се увеличаваха с всяко изработено бижу. И така реших да се занимавам професионално с това, което обичам – да правя бижута, като по този начин ще мога да съчетая работата с грижата за децата си.