Общинска администрация Генерал Тошево

Генерал Тошево е град в Североизточна България. Той се намира в Област Добрич и е в близост до границата с Румъния. Градът е административен център на Община Генерал Тошево. География Генерал Тошево е център на общината, разположен на 25 км. северо-източно от гр.Добрич. Селищата на общината са отдалечени на 40-70 км. от Черно море. е втората по големина в рамките на Област Добрич. Разположена е в Североизточната част на Република България и попада в Североизточния район с център град Варна. Територията й е 982,238 кв.км., което представлява 20,81 % от територията на област Добрич и 4,92 % от Североизточния район. По изготвения към 01.02.2010 година баланс на населението на община Генерал Тошево за 2009 г. жителите на общината по постоянен адрес са 18 661, а по настоящ адрес - 16 780. Само за град Генерал Тошево за 2009 година по постоянен адрес жителите са 8 026 ( 8 131 души през 2008 г.), а по настоящ адрес 7 345 (7 490 през 2008 г.). Общината има 41 села, като по-големите са Кардам, Спасово, Красен, Росица, Василево, Преселенци. На 5 км. от гр. Генерал Тошево се намира Институтът по пшеница и слънчоглед, основан през 1951 година. Той се специализира като национално изследователско учреждение по селекция на пшеница и слънчоглед и разработване на промишлени технологии за тези култури. Общината притежава добри горски масиви. Общо горските територии са 70 хил. дка. Традиционен отрасъл е земеделието. Общо обработваема земя - 795 хил. дка. Основните култури, които са застъпени в общината, са зърнено-житните - пшеница, царевица и маслодайни - слънчоглед,рапица. Икономика Световно признат Добруджански земеделски институт. Друг важен приоритет на общината е икономическото развитие на района. Като типично земеделски край притежава добре развито селско стопанство и в по-малка степен промишленост. През последните години развитие получи хранително-вкусовата промишленост, свързана с преработка на селскостопанска продукция. Изградиха се малки и средни предприятия за производство на месни консерви, сирене, олио, колбаси и други. В по-слаба степен са представени машиностроенето, дървообработването и керамичната. Община Генерал Тошево заема благоприятно положение на газопровода Русия-България. От четири години има приета програма за газификация на обекти с общинско значение и е в ход нейното изпълнение. Започнало е и газифицирането и в частни домове. За целта е учредено смесено дружество "Добруджа-газ" ООД с общинско участие. Културни и природни забележителности Историко-етнографска сбирка. Съдържа копия на археологични находки и автентични етнографски експонати от общината. Паметник на император Александър Втори Паметник-бюст на Йордан Йовков Паметник на жителите на община Генерал Тошево загинали в Балканските войни, Първата и Втората Световна война Бюст-паметник на генерал от пехотата Стефан Тошев - български военен деец и герой от Първата световна война. Читалищен дом "Светлина" Църква "Свети Димитър Солунски" История Първите исторически сведения за общинския център Генерал Тошево датират от 1573 г. в турския данъчен регистър на джелепкешаните, където селището се споменава с името, което носи до 1942 г.- Касъм. Селото е записано с името "Семиз Касъм с хаджи Енбиялар" и са посочени имената на 8 овчари, дължащи общо 340 овце на държавата. Четирима от тези овчари носят фамилията Касъм, което е основание да се смята, че първия от тях заселил се по тези земи е дал името на селището. В докумета се споменават имената на и на другите трима мъже от фамилията Касъм и това са синовете на Семиз- Сюлейман Семиз Касъм и Муса Семиз Касъм и Торсун, негов брат. В документа от 1573 г. се споменава и името на хаджи Енбиялар, но за него няма съхранени източници. През 1673 г. в турските регистри селището е записаносамо като Касъм, а през 1676 г. е променено на Семиз Касъм. Същестуват известни спорове във връзка с името на село Великово, което също се споменава като Семиз Касъм и още като Касъмджа, Касъм даде. Има няколко предположения за това какво значи "Семиз Касъм". Семиз идва от турски и значи тлъст, угоен, изхранен. Касъм(още и Касим) освен, че е собствено име има и още няколко значение като делител, който разделя, 8-ми ноември, т.е. началото на зимата(празникът Димитровден)и още като шепа, т.е малко селце. Но това име може да се тълкува още, че първият заселил се тук Касъм е бил пълен, тлъст, охранен и затова наречен Семиз Касъм. По време на румънската окупация на Южна Добруджа румънските власти провъзгласяват селището за околийски център на околия Свети Димитър, и селото официално получава името Свети Димитър (на румънски: Stantul Dumitru) през 1926 г. През 1934 г. името на селото пак е променено като отново му е дадено румънско наименование – Йон Георге Дука. Кръстено е на румънски буржоазен политик, лидер на национал-либералите, министър-председател на Румъния. Убит е на 29.12.1933 г. на перон на гарата в град Синая от привърженици на Желязната гвардия. Любопитното в случая е, че един от убийците- румънецът Костел Георге всъщност е родом именно от село Касъм/Свети Димитър. Дълго време се укрива в бащиния си дом, където и научава, че родното му село е прекръстено на името на жертвата му. След връщането на Южна Добруджа в пределите на Царство България се правят опити за подмяна на турското му име с българско. През 1941 г. местният общински съвет обсъжда замяната на Касъм с Кардамче, но предложението не е прието. Същата година е предложено друго име- Водниково, но то е отхвърлено като крайно несериозно, защото произлиза от "водник"-подигравателно обръщение на котленци към местните зетьове, за които се е смятало, че са напълно подчинени на съпругите си. На заседание на Министерския съвет на Царство България от 19.09.1941 г. е решено да се дадат нови имена на железопътните гари в Добруджа и Македония. По линията Ботево – Кардам са посочени новите имена на гарите. Старото име на гара Касъм да се смени на Генерал Тошев, на името на генерал Стефан Тошев- командирът на Трета българска армия, осводила Добруджа от румънската окупация. Със заповед № 2191 от 27.06.1942 г. е решено “с. Касъм да се преименува Генерал Тошево”. Още тогава са заложени две имена – гарата е Генерал Тошев, която носи това име и до днес, а селото – Генерал Тошево. През 1952 г. поради идеологически причини се правят опити за нова промяна на наименованието на селището. По този повод се прави специално заседание на Изпълнителния комитет на Околийския народен съвет на депутатите на трудещите се. На 24.05.1952 г. този въпрос е поставен на обсъждане и решаване с мотивът, че е недопустимо да се нарича "на генерал от бившата фашистка армия и то за в бъдеще не може да носи горното название". Предложени са имената Житомир(считано и за най-подходящо поради големия зърнодобив)и Орловград( на името на Добри Атанасов, наричан още Орлов, партизанин убит край град Добрич). Оправено е искане до Президиума на Народното събрание Генерал Тоешво да се смени с Орловград, но е отхвърлено. Житомир също не е прието и старото му име се запазва като с указ № 38 от 30 януари 1960 г. (обнародван в “Държавен вестник” на 2 февруари) село Генерал Тошево е обявено за град със същото име. През 1956 г. близко рзположеното село Маловец е слято с Генерал Тошево и заличено от списъка на населените места. С указ № 5, обнародван на 08.01.1963 г. село Пастир също влива в града и остава като квартал, запазвайки името си.