Общинска администрация Царево  itemprop=

Общинска администрация Царево

Царево, известен в миналото като Василико и Мичурин, е град и пристанище в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е в близост до град Ахтопол. Отстои на 70 км югоизточно от Бургас. Градът е административен център на Община Царево.
Царево, ул. "Хан Аспарух" 36





Царево, известен в миналото като Василико и Мичурин, е град и пристанище в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е в близост до град Ахтопол. Отстои на 70 км югоизточно от Бургас. Градът е административен център на Община Царево. Община Царево се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на Област Бургас. Общината има 13 населени места Площта, която заема, е 681 км2. Град Царево е разположен на три малки полуострова и съответно на четири залива, което го прави уникален за България. Разположението на града наподобява това на Рио де Жанейро в много по-малък мащаб (многото заливи и малки плажове, близостта до планината). Бреговата ивица е много разчленена, редуват се скалисти полуострови с неголеми живописни плажове. Петте брегови ивици със статут на плаж са: Цетрален плаж с дължина 420м в непосредствена близост до центъра на града; Нестинарка д. 690м в квартал Василико; Попски плаж д. 350м, северно от града; Арапя д. 600м намира се на 2 км в посока Лозенец; Оазис д. 800м намира се на 3-4км в посока Лозенец. На юг от града се намира връх Папия 502 м надморска височина, гледката от там към Царево и крайбрежито на Странджа е изумителна. Като географски дадености планината и морето несъмнено играят важна роля в развитието на района. Приморската част на Странджа е сравнително ниска – средно между 100 и 600 метра. Дъбовите гори, които ги покриват, са размесени с бук, габър, орех, топола, върба, дива круша, а напоследък и с изкуствено култивиран бор. В тази част на планината добре се развиват и някои средиземноморски и реликтови видове — лаврово дърво, зеленика, лавровишна, т. нар. бясно дърво и др. Обработваемите земи — ниви и пасища, са малко и съсредоточени по полегатите южни склонове и в поречията на реките. Дивечовото богатство на Странджа е значително, а в древността навярно е било много по-голямо. В него са представени всички животински видове, които са познати в българските земи, а от тях дивите свине, сърните, зайците. Населени места в община Царево: Ахтопол Бродилово Българи Варвара Велика Изгрев Кондолово Кости Лозенец Резово Синеморец Фазаново Царево История Известните имена на селището в писаната история са следните: Царево, Василико (XII В.), Василикос (1352 г.), Василико (до 1934 г) Царево (до 1950 г.), Мичурин (до 1991 г.) На 3 км. северно от Царево, в акваторията на къмпинг „Арапя“, са открити археологически останки от късната античност. При подводни проучвания, проведени от проф. Велизар Велков, са намерени амфори от IV — VI в. и вносна червенолакова керамика от Северна Африка, Сирия и Константинопол. В самия град, на южния полуостров, има останки от средновековна крепост. Късноантична и средновековна крепост има и на близкия странджански връх „Папия“. С името „Василику“ градът се споменава най-рано от арабския географ Идриси през XII в. Като пристанище Василикос се споменава и през XV — XVI в. За малката крепост на южния нос на Царево малко повече данни дава турският пътешественик Евлия Челеби. През 1662 г. той я нарича „Василикоз бургаз“. Според него „бургас“ на гръцки език означава „крепост“. Василикос фигурира в официални данъчни регистри на кааза Анхиало от втората половина на XVII и през XVIII в. Името Басилик се чете върху картата на европейската част на Турция от Кристиян Готлиб Райнхард. Тя е изработена през 1821 г. и е отпечатана Фридрих Кампе в Нюрнберг през 1832 г. Градът Василико е отбелязан и в руската карта на генерал Хатов от 1828 г. През 1829 г., според Г. Енехолм, във Василико имало 220 къщи, а според друг документ от 1831 г. градът наброявал 434 къщи и 1831 жители. От неговото пристанище са тръгнали с два товарни кораба първите странджанци, решили да се преселят в тогавашната Руска империя. През османското иго съществували т. нар. „законници за пазара” и почти всяка касаба (градско селище) имала такъв законник. Василико е бил една от тези „касаба|касаби“ на Странджанското крайбрежие. Той имал съответните „законник за пазара“ и „пристанищен законник“, датиращи още от втората половина на XVI в. През първите години след средата на XIX в. във Василико е открито гръцко училище. Тук се учат и деца от близките странджански села. Градът е известен с риболова си, но още по-широка известност имало неговото традиционно корабостроене. То било улеснено от пясъчния бряг близо до полуострова и от изобилието на дървен материал, произвеждан в Странджа. Тук пристигали необработени трупи от района между Малко Търново и Лозенград (днешен Кърклиси). Готови талпи, греди и дъски идвали от съседния връх Голец и от равногорието при Атлиман. През миналия век всяка черноморска корабостроителница строяла специфични плавателни съдове. Белег на василиковските плавателни съдове бил силно издаденият, остър вълнорез. И понеже тази част на кораба се нарича на гръцки „карина“, жителите на Василико носели прозвището „какарини“. Тук се правели малки и средни кораби от обичайните за Черно море тогава каици, чекета и гемии. По-рядко били строени и по-големите трекандини. През първата половина на миналия век във Васипико имало фпотилия от 42 кораба. Дванадесет от тях били около 200-тонни шхуни, баркове н тримачтови гемии. Във Василико имало 5 риболовни сдружения на паламудоловци. Рибарите разполагали с 10 даляна. През някои сезони уловът надхвърлял 2 000 000 риби. Както през Средновековието, така и през XIX в., оттук се изнасяло жито, произвеждано в района. Около града съществували 10 вятърни мелници и 1 воденица. Това позволявало да се изнася и брашно, а също така да се предоставят запаси на минаващите оттук кораби. Освен зърнени храни в околността се произвеждало и много грозде, което давало над 6000 ведра вино годишно. Активното население било групирано в сдружения на рибарите, моряците, капитаните, корабособственииите и търговците. Василико поддържал търговски връзки с вътрешността на Странджа, а по море със столицата Цариград и други пристанища на Мраморно море и Егейско море. Стопанският възход продължил до 30-те години на XIX в. Демографският срив след подписването на Одринския мир между Русия и Турция на 2 септември 1829 г. се отразил преди всичко върху стопанския му живот. След Освобождението Василико останал в периферията на Османската империя, близо да границата със свободна България. След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание Царево попаднал отново в турски ръце и окончателно бил освободен след Балканската война — 1912 г. През 1913 г. тук се заселват бежанци от Източна Тракия. Според преброяването в 1926 г. Царево (Василико) имало 308 къщи и 1348 жители, от които 778 бежанци от Източна Тракия. Сега има 5273 жители. През 20-те години тук е основана горско-производителна кооперация „Дъбрава“. През 1931 г е построено пристанището, което беше ремонтирано и разширено през предходните две десетилетия. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Василико е доброволец в Македоно-одринското опълчение. В началото на осемдесетте години на XIX век, градчето силно пострадало от стихиен пожар, затова сега се дели на стара и нова част; последната е строена през деветдесетте години на XIX век.

Общинска администрация Царево - отрасли:


Администрация, Общини, Общинска Администрация,

Мнения за Общинска администрация Царево


The company has no review.

Напиши мнение за Общинска администрация Царево


Поставете отметката.
Съгласен съм | Условия за писане на мнения

Уважаеми клиенти когато публикувате мнение Ви молим да запазите добрия тон на общуване и да се придържате и излагате фактите които касаят и описват конкретния случай. Всякакви коментари и обидни квалификации по адрес на хората или фирмите за които пишете и са в разрез с добрия тон на общуване ще бъдат премахвани.

Коментарите може да бъдат изтрити от модераторите, ако съдържат обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

ПРАВО НА ОТГОВОР - На всяка фирма, към която се отнася конкретният коментар или мнение, се дава правото на отговор.