Общинска администрация Стамболийски

Стамболийски е град в Централна България. Той се намира в Пловдивска област и е в близост до градовете Пловдив и Пазарджик. Градът е административен център на община Стамболийски. Община Стамболийски се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив. Общината има 5 населени места с общо население 20 771 жители (01.02.11 г.). Населени места в община Стамболийски: Йоаким Груево Куртово Конаре Ново село Стамболийски Триводици Селско стопанство Земята на Стамболийски е част от плодородното Кричимско поле, което открай време дава поминък на заселниците по тези места. На нея добре виреят зеленчуци и плодове. Съвременното растениевъдство е улеснено от наличието на предприятие за производство на машини за бране на плодове. Изградената ремонтно-техническа станция извършва ремонт на трактори и други селскостопански машини. Благоприятното географско местоположение, климат и почви създават добри възможности за развитие на земеделието в общината. Необходимо е да се подобрят техническата му съоръженост и поддържането на наличната хидромелиоративна мрежа История Селището възниква през 1873-1875 г., след прокарването на жп линия от Цариград за Белово. Линията минава през село Полатово, но селището е наречено Гара Кричим, тъй като в стопанския му хинтерланд най-голямо селище е Кричим. Първите заселници са селяни от Перущица, Брестовица, работници по жп линията от Пещера, търговци на зърнени храни, плодове и зеленчуци, комисионери, кръчмари, ханджии. Така започва очертаването на квартала северно от жп линията. Към 1926 г. Гара Кричим има 224 жители. През периода 1926-1928 г. тук идват нови преселници от Тракия и Македония и при преброяването през 1934 г. населението на гаровото селище е 554 души. По-късно започва строителството на фабрики, особено в навечерието на Втората световна война, когато консервната промишленост е насочена към пазара на Германия. Първи идват братя Тевекелиеви (1933-1934 г.) от Елена. Те построяват фабрика на площ 15 дка. Земята получават даром от общината. След тях идват големите пловдивски капиталисти братя Алкалай, които наричат фабриката си „Алка“. Братя Маринови построяват вакуумна фабрика, а с италиански капитали възниква фабриката хладилник „Родина“. Селището непрекъснато се развива и се превръща във важен промишлено-транспортен център. През 1964 г. става град, а през 1969 г., след признаването на градски права и на село Кричим, получава името Нови Кричим. От 1979 г. е град Стамболийски.