Дирекция Национален парк Централен Балкан

Национален парк Централен Балкан е разположен в сърцето на България, в централните и най-високи части на Стара планина. Тук се опазват саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове, исторически паметници със световно значение за науката и културата. Една от основните функции на  национален парк "Централен Балкан" е да осигури устойчиво ползване на парковите ресурси, непротиворечащо на опазването на природната среда. В административно отношение са регламентирани услугите и ползванията в парка, така че да са спазени правата на потребителите на блага и да не се превишава прагът на използваемост на ресурсите. Стремежът е да се насърчи устойчивото и природосъобразно развитие на местните традиции и поминък. Паркът включва части от териториите на 5 административни области Ловешка, Габровска, Старозагорска, Пловдивска Софийска. Площта му попада в пределите на 9 общини и в 31 землища на населени места: Община Тетевен, землища - с. Дивчовото и с. Рибарица; Община Троян, землища - с. Чифлик, с. Бели Осъм, с. Балканец, с. Черни Осъм; Община Априлци, землище гр. Априлци; Община Севлиево, землища - с. Кръвеник и с. Стоките; Община Павел баня, землища - с. Манолово, с. Тъжа, с. Асен, с. Скобелево, с. Габарево, с. Търничени, с. Горно Съхране, гр. Павел баня; Община Карлово, землища - гр. Калофер, с. Васил Левски, гр. Карлово, кв. Сушица, с. Иганово, с. Певците, с. Кърнаре, с. Хр. Даново, с. Розино, гр. Клисура; Община Антон – землище с. Антон; Община Пирдоп – землище гр. Пирдоп; Община Сопот – землище гр. Сопот и с. Анево.               Източната граница на Парка минава по източните и североизточни склонове на Мазалатския масив, като в по-голямата си част следва течението на река Габровница, северно от с. Скобелево. Западната граница е по линията на река Михаля – връх Михаля – седловината Косишки превал – връх Косица – местност Бобча. Северната и южната граница са силно начленени и нагънати и имат голям височинен диапазон на разполагане – от 500 м надморска височина при Карлово и Кърнаре, до 1525 м надморска височина при Троянския проход. От север границата следва линията връх Голям Климаш– Троянски проход – Русалийски проход – местност Корита. От юг преминава по хоризонталите на нископланинския и среднопланинския пояс, като на места слиза почти до границите на населените места – Тъжа и Карлово, a на запад достига на около 3 км северно от Кърнаре, Розино, Клисура и Антон.