Общинска администрация Самуил

Самуил е село в Североизточна България. То е административен център на община Самуил, Област Разград. Селото е разположено в Лудогорското плато в частност Самуилските възвишения.Населението на село Самуил е 1 606 души. Община Самуил е разположена в Североизточна България, част от област Разград. Общината се състои от 14 населени места. Административен център е село Самуил. Населени места Самуил Владимировци Желязковец Хърсово Ножарово Богданци Здравец Голям Извор Голяма вода Пчелина Богомилци Кривица Хума Кара Михал Тук е и вторият по височина връх в Долно дунавската равнина (501 метра). В селото живеят хора с различен произход. Тази област е била населена от гетите и римляните в древността, и от славяните и българите през средновековието. Град Самуил е бил част от Първата българска държава и Втората българска държава, но въпреки това, селцето лесно паднало под конторла на Отоманската империя през 1388 година. Построяването на жп-линията Русе-Каспичан-Варна през 1867-1868 година превърнала малкото селце, което по това време се казвало Ишиклар, в важна жп гара. Първите постоянни заселници в Самуил били гръцки търговци. След Освобождението на България, много българи се заселили в селото, което било преименувано скоро в Гара Самуил, и после в град Самуил в чест на средновековният цар Самуил. Общината няма изградени промишлени предприятия с голям капацитет. Съществува едно единствено голямо промишленно предприятие "Тракция"АД - Вагоноремонтен завод на гара Самуил в който са обхванати около 250-300 работника. В общинския център съществува и едно предприятие за преработка на растително олио - Маслобойна "Октопод" ООД, където препитание намират около 80-90 човека.В различните селища има частни фирми и земеделски коперации основно в търговията, мелничарската, млекопреработвателната и масло добивната промишленост. Наличните значителни поземлени ресурси, съставляващи 77% от общата територия на общината и благоприятните почвено-климатични условия превръщат земеделието в основен източник на доходи. Обработваемата земя в общината през 2005г. е 146 144 дка. Приблизително 54% от площите в общината се засяват със зърнени култури - пшеница, ечемик, царевица, като добивите от пшеница и ечемик са над средните за страната. Значително място заемат и площите със слънчоглед - 24%.През последните години явно се обръща по голямо внимание и на културите като лавандула, колиандър, рапица и др. Първото читалище е основано в края на 1872г. в село Хърсово. За първи път театрално представление е организирано"Многострадална Геновева" през 1873г. в една от стаите на класното училище. От тогава до днес традициите, фолклорът и възрожденският бит на община Самуил се предават от поколение на поколение и се поддържат от 14 читалища. Всчки читалища разполагат с библиотека Ансамбъл "Младост" за турски народни песни и танци, има изяви както в страната така и в чужбина - Турция, Македония, Косово. Самодеен ансамбъл за български песни и танци "Вихър" се състои от 16 самодейци. Ансамбълът получава отличителна грамота за художествено изпълнение при участието си в Добруджански фолклорен събор "Богородица" в гр.Генерал Тошево. Гордост на Община Самуил са спортистите: Зекерие Хюсеинов / Гючлю/ – Двукратен световен шампион по борба за младежи и мъже; Рахми Арунов Републикански и световен шампион за младежи; Емил Жеков – двукратен шампион по сумо – тежка категория. На територията на общината се празнуват заедно, както българските празници така и на всички етнически групи.