До Първата световна война под името Палестина се разбират земите между гр. Рафа (югозападно от гр. Газа) и долината на река Литани. Източната линия е между река Йордан и град Аман. Пустинята Негев обаче не е включена.
През 1920-те години еврейската имиграция в Палестина е изключително активна. През този период там се заселват повече от 100 000 евреи срещу едва 6 000 неевреи. От 1939 година ционистите започват да осъществяват плана за нелегална миграция на хиляди евреи в Палестина, познат в историята като Алия Бет.
През май 1947 година се създава специална комисия за Палестина на ООН, която разглежда два варианта - единият се състои в предложението за създаване на две независими държави - палестинска и еврейска, като град Йерусалим е поставен под международно управление. Вторият предлага създаването на федерална държава с две отделни административни структури. Арабското население и ръководството на палестинската общност отхвърлят становището на световната организация. Евреите обаче го приемат.
След първата арабо-израелска война през 1948 година фактически се установява само една държава - Израел.
Палестинската автономия се създава чак през 1994 година. Политическият ? статут е предмет на остри спорове. В различни точки на света терминът „Палестина“ се тълкува по различен начин.
През 1988 година България признава независимостта на палестинската държава.