Общинска администрация Девин - Вижте още

Общинска администрация Девин

Девин е град в Южна България. Той се намира в Област Смолян, в близост до Пампорово и Чепеларе. Градът е трети по големина в областта след Смолян и Златоград и е административен център на община Девин.

Общинска администрация ДевинДевин е град в Южна България. Той се намира в Област Смолян, в близост до Пампорово и Чепеларе. Градът е трети по големина в областта след Смолян и Златоград и е административен център на община Девин.

Община Девин е разположена в югозападната част на планината Родопи по течението на р.Въча и граничи с общините Смолян, Борино, Батак, Кричим, Перущица и Чепеларе, а на юг – с Република Гърция. Община Девин е една от десетте съставни общини на област Смолян и е с площ от 575 кв.км. Заема северозападната част на Смолянска област.

Общинският център град Девин се намира в Девинската планина на 710 метра надморско равнище, в малка котловина на около 2 км западно от сливането на Девинска река и река Въча. Обграден е на юг от Девинска планина, на северозапад от връх Гребенец, а на изток от склоновете на Чернатица. Отстои на 45 км. северозападно от гр.Смолян и на 220 км. от гр.София.

Населението на община Девин наброява 13 580 души, от които 7128 живеят в общинския център гр.Девин. Общината се състои от 16 населени места –един град и 15 села- с.Беден, с.Брезе,с.Водни пад, с.Грохотно, с.Гьоврен, с.Жребово, с.Кестен, с.Лясково, с.Михалково, с.Осиково, с.Селча, с.Стоманово, с.Тешел, с.Триград, с.Чуреково.

Релефът на общината е планински, със стръмни и недостъпни на места склонове и дълбоки долове, с полегати до стръмни била. Климатът е преходноконтинентален и се характеризира с по-ниски летни температури и обилни валежи. Общината е богата на водни ресурси: карстови извори, реки, язовири, както и топли минерални извори с температури на водата от 16? до 76 ?С в находищата „Беденски бани” до с.Брезе, в гр. Девин (вода с много добри трапезни качества), с.Михалково (естествено газирана въглекисела вода – трапезна и за лечение), местността „Посестра” и в кв. „Настан”.

История

ДевинИсторията на Девин започва много отдавна. Тази част на планината е била обитавана от тракийското племе Дии и в различни периоди е попадало под властта на различни държави и империи. От Одриското царство, през Древна Македония, Римската империя, Византия, Първата българска държава, Латинската империя, Никейската империя, Втора българска държава, феодалните владения на Алексий Слав, Османската империя, та до днешна България. Всички те са допринесли малко или много за културното наследство на Девин.

Най-ранните открити следи от живот край Девин са от бронзовата епоха. В местността „Потреба“ има руини от тракийско селище и светилище. Трако-римско селище край града е съществувало през 4 век. Проучено е още едно селище с два некропола от 11 и 14 век.

При нашествието на османлиите през 14 век, крепостта в местността „Кавурското кале“ (позната още под имената „Саята“ и „Бабин град“) на пет километра западно от Девин бива превзета от Ибрахим паша през 1372 година. Под властта на Османската империя Девин (тогава Дьовлен) попада в Рупчоска нахия, Ахъчелебийски окръг, Филипополски санджак в Одринския вилает. По-късно Девин става център на „Дьовленската каза“, в която влизат 26 села с общо население 26 810 души към 1912 година.

В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 8 ноември 1635 година за Девин се посочва, че в квартал Настан (тогава отделно село) и в село Лясково броят не немюсюлманските семейства е общо 17, предвид облагането им с данъка джизие.

Според Стефан Захариев към 1850 година в Девин (Делен) има 60 помашки къщи и 200 жители-помаци. Според данните от преброяванията, през годините 1926, 1934, 1946, 1956 и 1965 години Девин е наброявал съответно 1461, 1803, 2695, 3581 и 4475 жители. През 1978 година в Девин живеят 7341 души.

През 1859–1860 година местното население се навдига на бунт срещу високите данъци и пропъжда османската администрация. След това се вдига на бунт и срещу Източна Румелия, влизайки в състава на т. нар. Тъмръшката република. Девин е опожарено от части на Българската армия през 1913 година, след бунт на местните жители, инспириран от правителството на т. нар. Гюмюрджинска република, като от 250 къщи остават здрави само 30. Девин е бил изпепеляван и по-рано - през 1905 година, както и през 1912 година, когато са останали само седем незасегнати къщи.

След Балканските войни в Девин се заселват и българи християни, предимно от Широка лъка, Стойките, Солища и други. Читалището в града съществува през 1923 година. Към 1939 година населението на Девинско наброява 21 770 души, както следва: 6 146 християни, 13 000 мюсюлмани, 2 431 турци и 193 други В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век - 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Девин

На 5 май 1971 година Държавния съвет на НРБ постановява с указ 757 закриването на село Настан и присъединяването му към град Девин. Но на 12 август 1991 година по сила на Закона за административно-териториални промени в страната Настан е отделено от Девин като отделно селище. С решение 115 на Министерския съвет от 25 март 1998 година село Настан е присъединено към град Девин като негов квартал. Към Девин е присъединена и махала Катранци по силата на указ 970 на Държавния съвет на НРБ от 26 март 1986 година.

Общинска администрация Девин - отрасли:


Администрация, Общини, Общинска Администрация,
5 1