Общинска администрация Сатовча - Вижте още

Общинска администрация Сатовча

Община Сатовча е разположена в Югозападните Родопи и обхваща части от долината на река Места и от Югоизгочната част на Дъбрашкия дял. Общата площ на територията на общината е 334 245 м2. Общият брой на населението е 17 269 души.
Общинска администрация Сатовча

Община Сатовча е разположена в Югозападните Родопи и обхваща части от долината на река Места и от Югоизгочната част на Дъбрашкия дял.
Общата площ на територията на общината е 334 245 м2. Общият брой на населението е 17 269 души.

На изток граничи с община Доспат, на запад с община Гърмен, на север с община Велинград, а на юг с Република Гърция и част от община Хаджидимово.
В състава си включват 14 села- Боголин, Ваклиново, Вълкосел, Годешево, Долен, Жижево, Крибул, Кочан, Осина, Плетена, Сатовча, Слащен, Туховища и Фъргово.

Главен административен център на общината е с. Сатовча.

Населени места

Сатовча
  • Самуил
  • Владимировци
  • Желязковец
  • Хърсово
  • Ножарово
  • Богданци
  • Здравец
  • Голям Извор
  • Голяма вода
  • Пчелина
  • Богомилци
  • Кривица
  • Хума
  • Кара Михал

История

Около селото са открити редица антични некрополи и останки от антично и средновековно селище, обявени за паметници на културата. В местността Жидово е проучен некропол от късното средновековие. Намерени са материали от римската епоха и ранното средновековие. През лятото на 1977 година случайно край селото е намерено съкровище от сребърни западноевропейски и турски монети

Повечето монети са надупчени, което предполага, че са били предназначени за накит. При монетите е открита и огърлица от медни пластини.[1]
Според народното предание Сатовча е съществувало преди падането на България под османско иго под името Сватовица или Сатовица. В околните местности Кръст, Жидово, Трапи, Мисалково, Скрибина, Радеви ливади и Грамада са съществували малки селища. Местните жители се заселили в днешното село за по-голяма сигурност.

Сградата на старото българско училище (1992 година).
Наименованието на селото вероятно произлиза от старобългарската дума съд (пчелна пита с мед) или от личното име Сато. Споменава се в османските регистри още през втората половина на 15 век.

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Сатовча (Сатовиче) е посочено като село, в което живеят 60 немюсюлмански семейства.

През 1839 година руският монах Партений (Петър Агеев) преминава през село Сатовча, като отбелязва, че името му било Сатовчу, а населението му било мюсюлманско, но говорило български език.

През 1844 г. е построена църквата „Света Неделя“, която днес е паметник на културата. През 1873 г. е открито първото килийно училище в селото, а през 1893 г. - новобългарско светско училище.

ТУРИЗЪМ

Музейна сбирка "Мост между миналото и бъдещето"

Най-голям принос за създаването на тази сбирка имат хората от Сатовча. По идея и с вдъхновението на местния краевед и преподавател по история от гимназията в Сатовча Кирил Караколев, много хора разказаха и показаха всичко, което знаят и имат за историята и културата на своя край и много от тях дариха експонати.

Студенти по туризъм от Софийския университет "Св. Климент Охридски" събраха и обработиха материалите, за да бъдат те достъпни сега за жителите и посетителите на Сатовча.

Музейната сбирка представя няколко теми, които ще са интересни за посетителите и ще дадат повече знания и гордост за хората от този край на България.

  • Тракийско наследство
  • Походът на Александър Велики
  • Орфей
  • Религиите
  • Римските мостове
  • Чешмите
  • Местната кухня
  • Плетенска сватба
  • Възраждането в село Долен
  • Традиционни занаяти и бит

Общинска администрация Сатовча - отрасли:


Администрация, Общини, Общинска Администрация,
5 3