Общинска администрация Ивайловград - Вижте още

Общинска администрация Ивайловград

Ивайловград се намира в крайните дялове на Източните Родопи по средното течение на р.Арда и нейните притоци Бяла и Луда река. Община Ивайловград е разположена в най-югоизточната част на Родопите. На изток и на юг граничи с Република Гърция, а нейни съседи, на север и запад, са общините
Ивайловград, ул."Георги Димитров" №49





Общинска администрация ИвайловградИвайловград е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Хасково и е в близост до река Арда. Градът е административен център на община Ивайловград.

География

Ивайловград се намира в крайните дялове на Източните Родопи по средното течение на р.Арда и нейните притоци Бяла и Луда река.
Община Ивайловград е разположена в най-югоизточната част на Родопите. На изток и на юг граничи с Република Гърция, а нейни съседи, на север и запад, са общините Любимец, Маджарово и Крумовград. Климатът на района е преходно-средиземноморски. Територията на общината е 820 кв. км и попада изцяло в Източно-родопската физико-географска област, надморската височина на която се движи от 70 до 700 м. Релефът на региона има добре изразен нискоридов и долинен характер. Ивайловград е единственият град в България, от който, ако се отправите право на север, ще стигнете в Република Гърция.

История

Първи сведения за Лютица

През Средновековието на мястото на квартал Лъджа се е издигала крепостта Лютица. Първите сведения за нея са от IX-Х век - епархийски списъци от времето на император Лъв VI (886-912 г.) и патриарх Николай Мистик, в които се споменава митрополитското средище Лютица. Лютица е известна и от мемоарите на император Йоан VI Кантакузин (1347-1354 г.), чиято войска стига до крепостта през 1342-1343 г. Градът е бил разрушен при навлизането на османските турци на Балканите през 1362.

Османски период

Османците прекръщават града на Ортаккьой, в буквален превод от турски Село от приятели или Общо село. По време на османското владичество и през епохата на българското Възраждане, сведенията за града са оскъдни. В документи, касаещи икономическото, стопанското и политическо състояние на Одринския вилает (района около Одрин, Димотика и Софлу), се споменава и Ортакьойската каза като малка и незначителна област във вилаета. Поради междуособиците в Османската империя и кърджалийското движение, в края на XVIII и XIX в. започва масово изселване на българското население към Мала Азия.

Руско-турска Освободителна война

Освободителната Руско-турска война, Балканската и Междусъюзническата войни, със своите решения, довеждат до нечувана концентрация на българското население от Родопската област, Беломорска Тракия и Мала Азия в пределите на новоосвободена България.

Балканските войни

ИвайловградСлед Освобождението на България от османска власт, според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г., районът на Ивайловград остава в пределите на османската държава. През 1912 г., по време на Балканската война, Източните Родопи попадат в оперативния периметър на Отделната сборна конна бригада под командването на генерал-майор Александър Танев.
През лятото на 1913 г. в Гюмюрджинска област е образувано Гюмюрджинско автономно управление, с председател Хафъз Сали. На планомерното изтребление на българския национален елемент в Беломорска Тракия дипломатично се придава неофициален характер. Изкуствено създадените трудности и формалности дават възможност на автономистите ефективно да използват периода до възстановяването на българското административно управление в беломорските райони. Гюмюрджинските автономни чети пристигат в Ивайловград на 29 юли 1913 г. Местното българско население в околията е оставено на произвола на съдбата. С неговата чест, имот и живот започват да се разпореждат развилнелите се башибузуци, дезертьори от османската армия, гръцки и албански шовинисти. Те се възглавяват от Иляз бей, който създава и регионална автономна милиция. Сформирани са пехотни и кавалерийски чети с главатари.

Разорението на тракийци

През септември-октомври 1913 г. главорезите от автономните чети убиват, заколват и изгарят в селата Камилски дол, Сив кладенец, Покрован, Хухла, Горно Луково, Горноселци, Гугутка, Попско и Драбишна общо 335 души - мъже, жени, деца и старци. Затова с пълно основание проф. Любомир Милетич, автор на книгата „Разорението на тракийските българи“, пише: „...всички са пострадали и то толкова много, че Ортакьойската околия (Ивайловградска околия) може да се каже най-нещастна между пострадалите околии на Нова България“.

Унищожени са стотици къщи и стопански пристройки, църкви, училища, читалища. Избити са и местни административни, църковни и просветни дейци. Нанесени са неизлечими психически травми в душевността на местното българско население. Само намесата на XXVII пехотен полк и четите на прославените тракийски войводи Димитър Маджаров и Руси Славов предотвратява тоталното обезбългаряване на Ивайловградския край. Едва след това той започва мирния си живот, като един от предните бастиони на българската държава, присъединен към териториалния патримониум на България. След подписването на мирните договори е възобновен процесът на политическо, административно, просветно и културно развитие. Създават се институциите, организациите, ведомствата и структурите на българската държавност.

След войните (1913-1919)

До 1913 г. населението на Ортакьой (Ивайловград) е изцяло гръцко, включва няколко гръкомански семейства. В околностите на града преобладават обаче турците и българите (християни и мюсюлмани). По време на Първата балканска война, за да сломят претенците на местните българи и българската държава, турски и гръцки чети разоряват българските села в региона. В погромите вземат участие и ортакьойските гърци. След като става известно, че ивайловградският край ще остане под контрола на българите, гръцкото население бяга панически пред угрозата от българско отмъщение и градчето е обезлюдено.

След войните и предаването на Беломорска и Източна Тракия на Гърция и Турция много българи напускат родните си места и се отправят към България. Така обезлюдените Ивайловград и села от региона стават дом на български бежанци от Беломорска Тракия, Одринско, завърналите се в родината малоазианци и отделни български семейства от Македония.

Забележителности

Антична римска вила „Армира“

Близо до град Ивайловград се намира уникалната антична римска "Вила Армира". През 1964 г.при строеж на язовир на 1,5км югозападно от кв.Лъджа на Ивайловград, строителите случайно попадат на следи от антични строежи. При последвалите археологически разкопки са разкрити останките от крайградска вила от периода на римското владичество по нашите земи. Тя става популярна под названието „Вила Армира“, произлизащо от името на малка рекичка,приток на р.Арда,на брега на която е построена вилата.

Крепост Лютица

В община Ивайловград се намира и друго ценно наследство от миналото - крепостта Лютица. Тя е една от най-добре запазените в първоначалния си вид средновековни крепости по българските земи. Стените ?, ограждащи площ от 14 дка, са запазени на височина до 6 метра и имат дебелина от 1,75 м. Отбраната им е подсилена с 12 кули, част от които са запазени до първоначалната си височина от 9 м. Кулите са били триетажни и са завършвали с бойна площадка, снабдена със зъбери. Долните етажи на южните кули са използвани като жилищни помещения, а тези на северните — като водохранилища. Това личи много добре от начина, по който е организирано изкачването на бойната площадка до върха на кулите. При тези, които са използвани за жилища, то става чрез вътрешни дървени стълби, а при кулите, чиито долни етажи са пригодени за водохранилища — чрез долепени до крепостната стена каменни стълби.

Общинска администрация Ивайловград - отрасли:


Администрация, Общини, Общинска Администрация,
5 1