Общинска администрация Костинброд

Благоприятното териториалното разположение и значението на община Костинброд се определя от нейната близост до град София /отстояние 14 км./, кръстопътното й положение /силното влияние на трите европейски транспортни коридори, два от които на територията на общината/ и сравнително добрата и нормално функционираща традиционна икономика. Община Костинброд е разположена на северозапад от София, в непосредствена близост до столицата. На югоизток граничи със Столичната община, на юг – с общ. Божурище, на запад – с общини Сливница и Драгоман, на северозапад – с община Годеч и на североизток – с община Своге. Транспортно-географското положение на общината е изключително благоприятно, поради преминаване през територията й на европейския транспортен коридор (ТК) № 10 (Калотина-София) и връзка с ТК № 8 (Гюешево-София-Пловдив-Бургас-Варна), представени от пътна и жп инфраструктура, както и на ТК № 4 (Видин-София-Кулата и София-Свиленград). Транспортната инфраструктура е благоприятна предпоставка за взаимовръзките на общината със съседните общини. Релефът на общината в северната част е планински, силно разчленен. Включва части от Мала планина – дял от Западна Стара планина. Най-високата точка е около 1155 м. (северно от с.Чибаовци). В южната част на общината релефът е равнинно-хълмист. Средната надморска височина на Софийското поле е 550 m. Климатът на общината е умереноконтинентален. Средната годишна температура в гр. Костинброд е 9,9? С, средногодишните валежи – 600 mm. През територията на общината протичат реките: Блато, Сливнишка и Беличка. От Мала планина извират няколко малки притоци на р. Искър, най-голям от тях е Крива река, която образува къси, но дълбоки проломи с красиви скални откоси. В западната част на планината има силно развит карст. Валежните води се губят в множество понори и дават началото на много карстови извори. На територията на общината има множество пещери, най-голямата от които е “Голямата темнота”, дълга около 1 100 метра. Общата площ на общ.Костинброд (254,4 хил.дка) е под средната за общините в страната (420,5 хил.дка), в Югозападния район за планиране (390,5 хил.дка) и в Софийска област (321,0 хил.дка). Гъстотата на населението е 69,7 д/км2 – близка до средната за страната (70,7), но малко по-ниска. Административно деление В обхвата на общината са включени 14 населени места – един град гр.Костинброд - административен център на общината и 13 села. След 2003 г. на територията на общината функционират 6 кметства с пряко избрани от населението кметове - Петърч, Драговищица, Голяновци, Градец, Чибаовци, Опицвет, В останалите населени места след избор от кмета на общината назначени кметски наместници. Град Костинброд, според броя на населението, се включва към групата на малките градове (с население от 10 хил. до 30 хил.ж.). Селата в общината са предимно малки и много малки (под 1 000 ч.). Към големите села се включва само с. Петърч (2 056 ч.), а към средните – с. Драговищица (1 000 ч.). Костинброд е център на редица деконцентрирани държавни служби, в обхвата на който се включват общините Костинброд, Божерище, Годеч. (Районен съд, районна прокуратура, Дирекция Социално подпомагане и др.) Местоположението на общ. Костинброд предопределя значимите й взаимовръзки със София ( инфраструктурни, икономически, социални, по отношение на човешките ресурси), както и със съседните общини – Божурище, Годеч, Сливница, Драгоман, Своге. Естествено доминираща е ролята и значението на столицата. Както бе посочено, общата площ на общината е 254,4 кв.км., което представлява 3,6% от територията на Софийска област. В Областния план за регионално развитие на Софийска област. община Костинброд се включва към групата на общините (10 бр. - Костинброд, Своге, Правец, Сливница, Божурище, Костенец, Долна баня, Мирково, Годеч и Копривщица) с не много високи капиталови натрупвания, но с добри потенциални възможности за развитие на туризъм, селско стопанство и промишленост. Способността за адаптация на натрупания капитал в общината е висока, безработицата е под средното равнище за страната, размерът на инвестициите в частния сектор на общинската икономика е висок. Нивото на социално-икономическото развитие на общината е близко да средното за областта. Конкретна инициатива за постигане на целите на областния план за регионално развитие на Софийска област, включваща община Костинброд, е изграждането на Европейския транспортен коридор № 4 (Видин/Лом-София-Кулата), който ще съдейства за икономическото, социалното, трансгранично и инфраструктурно оживяване на района на община Костинброд и общините Своге, Годеч, Сливница, Драгоман и Божурище. Проектът е с национално и междуобластно значение, тъй като реализира цел от областни план “Трансгранично сътрудничество и развитие” и решава проблем в сферата на инфраструктурата и пазарните отношения. Здравеопазване и спорт Всички учебни и детски заведения са обезпечени с медицински кабинети и специалисти. Поддръжката на съществуващата материална база в добро състояние е един от ангажиментите стоящи пред общината. С тяхна помощ и общински средства предстои основния ремонт на лекоатрлетическата писта на стадион „Бенковски” Отделиха се средства за ремонти в поликлиниката, здравните служби в селата Петърч, Опицвет и Безден. В съвместен проект и осигурено финансиране от фирмата „Кока кола” бяха изградени няколко мини-спортни и детски площадки в централната част на гр.Костинброд, в двора на училища и детски градини. С общинско съдействие ежегодно се организират ученически спортни празници и състезания в общината. Целево за спорт през изминалия период от общинския бюджет бяха отделени 37 000 лева. С тях се подпомагаха финансово ФК”Бенковски” и лекоатлетическия клуб. Осигурени бяха и всички ученически спортни прояви, пътувания за участия в областни и национални състезания. В края на 2005 год. стартира проект “Подобряване механизмите на самозащита на учениците и насърчаване на взаимодействието с органите на реда”. Той е финансиран от Социално-инвестиционния фонд към МТСП и се реализира в партньорство с Алфа клуб “Да оцелееш”. Целта на общинското ръководство бе чрез този проект да осигури допълнителни възможности за ангажиране на свободното време на учениците и младите хора, все по-голяма част от тях да се включват в активни занимания със спорт. Изключителни затруднения при нашата работа в тази област се пораждат от липсата на модерна спортна база. Въпреки опитите за отдаване на стадион и басейн на концесия, включването на спортни терени и физкултурни салони в проекти, целящи привличане на външно финансиране за изграждане нови и модернизиране на съществуващи спортни обекти, не може да се похвалим с някакъв успех. В това отношение общината остава длъжник на младите хора и спортната общественост. Селско стопанство Поземлените ресурси са основен фактор за развитието на земеделието на територията на общината. Земеделските територии са с обща площ 163616 дка (към 31.12.2000 г.) и съставляват 64,3 % от общата територия. Според вида на собствеността земеделските земи се разпределят както следва: 47,3 % частна собственост, 25,7 % - държавна, 18,3 % - общинска. Характерен за територията на общината е сравнително високият относителен дял на земите държавна собственост. Размерът на обработваемата земя е 87 407 дка, което съставлява 34,4 % от общата площ. Относителният дял на нивите е 43,5 процента от земеделските земи, на естествените ливади – 9,1 % и на трайните насаждения - 0,8 %. Около 64,8 % от обработваемата земя и 74,2 % от общия размер на нивите в общината са в землищата на град Костинброд и селата: Петърч, Опицвет и Голяновци, т.е. - в частта от плодородното софийско поле, където съществуват най-благоприятните условия за развитие на интензивно селско стопанство. В този район са изградени поливни площи, голяма част от които не се използват, но са годни за възстановяване. Северно от тези землища полупланинският характер на територията определя нарастващия относителен дял на мерите и пасищата и съответно намаляващия на обработваемата земя. При средно за общината 39,2 % от земеделските земи, мерите и пасищата в землищата на Безден, Бучин проход, Градец, Дреново, Дръмша, Понор, Царичина и Чибаовци представляват над 50 % от земеделските земи. В землищата на Бучин проход, Дръмша и Царичина тревните площи (мери и пасища и естествени ливади) представляват над 80 % от земеделските земи. При тези различия в природните условия са се наложили и различията в използване на ресурсите - интензивно земеделие и животновъдство в равнинната част от територията и екстензивно в планинските части - предимно пасищно животновъдство и производство на сено от естествени ливади.