Общинска администрация Лозница - Вижте още

Общинска администрация Лозница

Община Лозница е разположена в Североизточна България и заема централната източна част на Разградския регион. Общината се включва в Дунавската хълмиста равнина. Тя е почти еднакво отдалечена от трите големи града – Разград, Търговище и Шумен.
Общинска администрация Лозница

Община Лозница е разположена в Североизточна България и заема централната източна част на Разградския регион. Общината се включва в Дунавската хълмиста равнина. Тя е почти еднакво отдалечена от трите големи града – Разград, Търговище и Шумен.

Географските координати са: дължина - 260 37' и ширина 430 22,5'. Релефът на общината е предимно хълмист, със средна надморска височина 370 метра.
Общата територия на общината е 249 483 дка. От тях 195 025 дка принадлежат към земеделския и фонд. Други 40 188 дка са горски фонд, а 14 270 дка са към фонд „населени места”.

Лозница е град, разположен в Североизточна България. Той е административен център на община Лозница, област Разград.

Първото известно име на селището е Кубадън (на турски език: кръстопът, възел на седем пътя), споменато в руски регистър от 24 декември 1573 година. През 1877 година в селището има 66 домакинства.

След Освобождението от турско робство се заселват балканджии, привлечени от богатата природа и удобното разположение. Те бързо възвръщат народните традиции и български дух. През 1908 година с доброволен труд и средства от по-заможните е построено първото училище, а през 1947 година е създадена първата земеделска кооперация.

На 4 септември 1974 г. Лозница е обявен за град.

Лозница

През 1877 година в Санкт – Петербург /Ленинград/ излиза трудът на руския учен В. Теплов “Материалы для статистики Болгарии, Фракии и Македонии”. От него се разбира, че по онова време в Кубадън има шестдесет и шест домакинства. Богатата природа и удобното местонахождение привличат двадесет и пет години след Освобождението погледите на преселници балканджии. Затрополяват техните каруци по криволичещите пътища на Лудогорието. Великденските празници през 1907 г. започват с буйно хоро на селския мегдан. Разнася се волното “иху” на първите двадесет и пет преселили се тук семейства.

Будните и предприемчивите преселници, дошли главно от Великотърновския, Троянския и Ловчанския край, бързо възвръщат народните традиции и укрепват българския дух. Скоро идва и жаждата за училище. Решават на първо време да се построи малка училищна сграда с канцелария за учителите. Проектът е дело на майстор Михаил,а общината задължава всеки семеен мъж да направи по шестдесет кирпича, да докара по две коли камъни, да даде още по два дена безплатен труд и по деветнадесет лева. И въпреки, че всички се отзовават и помагат, средствата не стигат. Майстор Михаил продава една своя нива от седем декара, влага парите в строежа и скоро след това училището е завършено. Годината е 1908.

Осемдесет и седем деца от първо до четвърто отделение огласят стаите му. Учители са Пенчо Кючюков и Стефан Чакъров. През зимана на 1909 г. Пенчо Кючюков организирал вечерни курсове за ограмотяване на възрастните. През 1912г. пак той дава идея да се създаде местно читалище. В търсене на “по-добра пръст” от Балкана дошли още семейства, умножили се децата. А средства за строежи на обществени сгради все нямало. Отделят една от училищните стаи и слагат над вратата надпис “Народно читалище “Пробуда” – село Кубадън”. По същото време отварят дървени капаци две бакалници, кръчма. Продава се главно сол, газ, кибрит, басма. Неделен ден писва гайда, излизат на хоро моми и момци. Притъмнее ли, грейва като малко слънце в читалището газена лампа, изнасят се на нейната светлина сказки, ученически програми, едноактни пиеси. Будно за доброто и проглеждащо за истината, населението на Кубадън скоро решава да издигне основите на самостоятелна, съобразена с тогавашните нужди читалищна сграда. Две години след лятото на 1930 г., току-що започнат, строежът замира. Отново липсват средства. Едва през 1936 г., с участието на всички жители, най-после е сложен покривът. Донасят и най-необходимите мебели. Много помага в това начинание образуваната петнадесет години по-рано кредитна кооперация, която отпуска заеми с по-ниска лихва от тази на банката и на лихварите. Скоро става ясно, че дадените средства за построяването на читалището не са отишли на празно с всеки изминат месец дейността в него се множи. Годишно се играят осемнадесет до двадесет и шест пиеси, учениците изнасят концерти.

За младите хора се уреждат забави, сказки и събирания. Публиката дълго помни и повтаря репликите на артистите самодейци от “Обесването на Васил Левски”, “Дядо Кольо кметува”, “Хан Татар” и др.

През октомври 1934 г. името Кубадън е сменено официално в документите. Причините са две. Първо, приема се, че Кубадън е турска дума и жаждата за чистота на българския език кара по-будните селяни да мислят за ново име. Втората причина е свързана с прочутата по онова време американска лоза, пренесена и хванала корен за първи път именно тук, в земята на Лудогорието. Тя подсеща и за новото име на селището – Лозница.

Общинска администрация Лозница - отрасли:


Администрация, Общини, Общинска Администрация,
5 1