Общинска администрация Лом - Вижте още

Общинска администрация Лом

Лом се намира в област Монтана. Разположен е на брега на река Дунав, при устието на нейния приток – река Лом. Намира се на 49 км северно от Монтана, на 56 км югоизточно от Видин и на 42 км западно от Козлодуй.
Общинска администрация Лом

Лом се намира в област Монтана. Разположен е на брега на река Дунав, при устието на нейния приток – река Лом. Намира се на 49 км северно от Монтана, на 56 км югоизточно от Видин и на 42 км западно от Козлодуй.

Градът е наследник на древно селище, основано от траките с името Артанес, разраснало се по-късно в римската крепост Алмус (29 г.). Пострадала по време на хунските нашествия, крепостта е възобновена и преустроена от византийския император Юстиниан Велики през VІ в. Съществуват данни, че към края на ХІІ – началото на ХІІІ в., Лом е бил град с български манастир край него. В унгарски документи от втората половина на ХІІІ в. се споменава за крепостта Лом, обсаждана от унгарците по време на войната им с българите по това време. По време на турското владичество се споменава като пристанищно градче и с името Лом паланка.

В края на века част от разбитата турска армия се заселва край Ломското кале. В картата „Европейската част на Турция” (1811), градът е назован сред „по-забележителните градове на главните пътища”. В османски документи от ХVІІ и ХVІІІ в. се говори за засилено хайдушко движение в региона. През 1850 г. ломчани взимат масово участие във Видинското въстание. През 1872 г. Левски пристига в града. Лом е освободен от турско иго на 27 ноември 1877 г.

Значението на града значително нараства с развитието на корабоплаването по Дунав през 40-те години на ХІХ в., когато корабите се насочват към българските дунавски пристанища. Когато австрийските кораби тръгват по Дунава, първото скеле, което е поставено, било ломското. През 1837 г. в Лом за пръв път акостира кораб на Австро-Унгария, а през следващата година се открива и корабната агенция на “Императорско и кралско привилегировано Дунавско параходно дружество”.

“От тогава започва истинската нова история и икономическото развитие на града, установили се постепенно здрави връзки с далечния културен свят-звездата на Лом проблясва”, пише Димитър Попов в “Лом-Града и околията”. Като най-краткият път по Дунав от Западна Европа до Бяло море, с пристанище и жп-гара, “географията си е казала веднъж завинаги думата и никой не може да промени волята й, която решително, повелително, сочи Лом” – пише Димитър Попов.

Постепенно Лом се превръща в главно експортно пристанище за Виена. Свързването на града с шосетата за Враца, през Берковица за София, през Ихтиман за Пловдив и Цариград и т.н. се отразява особено благоприятно на развитието му и способства за утвърждаването му като транспортен и търговски център. Предприемчивите ломски търговци пътували до прочутите панаири в Пирот, Узунджово и Ески Джумая, през Лом се търгувало с Австрия, Влашко, Русия, Босна. Към 1869 г. в него е имало около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Градът е бил съсредоточен около старото Кале, в което се влизало през т. нар. Видинска, Белоградчишка, Софийска порта (капии). През 1880 г. Лом наброявал 7500 жители.

Лом

Възрожденският дух на ломчани е добре познат сред българската културна общественост. Тук е създадено едно от първите български читалища: първоначално (през 1848 г.) то се помещава в една училищна стая, а от 1856 г. – в самостоятелна сграда. Основано е от известния учител, книжовник и театрален деец Кръстьо Пишурка (1823–1875 г.). Пак той организира и поставя едно от първите театрални представления у нас, побългарявайки пиесата “Зигфрид и Геновева” от Леополд Тик, добила известност като “Многострадална Геновева”. През 1848 г. е основано и взаимно училище, а през 60-те години на ХІХ в. ученикът на Кр. Пишурка, ломчанинът Никола Първанов, въвежда класната система на обучение. Ломската читалищна библиотека е създадена през 1848 г. към училището, в което учител е Кр. Пишурка. Първото женско дружество в България е създадено в Лом през 1857 г., а през 1860 г. се открива и девическо училище, едно от първите. Веднага след Освобождението, в есента на 1878 г. в Лом е открита реална гимназия. От 1921 г. гимназията се превръща в педагогическо училище. В него се обучават ученици от почти всички градове на Северна България. Ломската гимназия тогава е едно от дванадесетте държавни средни училища в Княжество България.

В края на ХIХ в., в 1894 г. двамата чехи Малотин и Хозман отварят пивоварна фабрика в Лом. По същото време заработват керамична и тютюнева фабрики.В 1913 г. по времето на забележителния кмет Георги Манавски е открит „електрически завод”. В началото на ХХ в. в Лом има банка “Богатство”, Ломска популярна банка, клонове на софийски банки, и такива с чужди капитали, пет акционерни дружества и девет представителства на параходни дружества. В резултат на икономическото благосъстояние много ломски фамилии построяват домовете си, проектирани от австрийски, унгарски, германски и белгийски архитекти в стил “късен сецесион”, с които и днес градът се гордее.

В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. в Лом са създадени десетки дружества, между които са: гимнастическото дружество „Дунавски юнак” (1895 г.), туристическо дружество „Аспарухов хълм” (1914 г.) Археологическо дружество “Алмус” с музей –1925 г., от когато води началото си днешният Исторически музей. В 1934 г. под председателството на видния ломски адвокат Страхил Каменов е основано първото провинциално българо-съветско дружество.

РЕЛЕФ

Географско положение – 43?49' северна ширина и 23?14' източна дължина с надморската височина 20 м. Най-високата точка в общината е 194 м при с. Добридол. Релефът е равнинно-хълмист. Северният район на черноземната област е слабо пресечен, леко вълнообразен, със слабо наклонени от север към юг равнинни форми. Ломският район е включен в Севернобългарската лесостепна зона. В много отношения човешката дейност е променила насоката на почвообразуване. Разораването на площите, изсичането и унищожаването на горите, е довело до промяна както на растителния, така и на климатичния фактор.

КЛИМАТ

В климатично отношение общината спада към северния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина. Този район обхваща най–ниската част на Дунавската равнина, като южната му граница около 30–40 км от р. Дунав. Близостта на планинските вериги Стара планина и Карпатите, както и отдалечеността от големи водни басейни, оказват влияние върху климата на района. Формирайки се под влияние на океански и континентални въздушни маси от умерените географски ширини, климатът е умерено-континентален със студена зима и горещо лято. Средногодишната температура е 12,1?С.

Средната температура през зимата е -0,2? С с най-ниски температури, достигащи до -24?. Най-ниската измерена температура е -29,9? С. Зимните застудявания обикновено са придружени с чести ветрове, които в района на гр. Лом са северозападни. Първата снежна покривка се образува средно към 5-10 декември, а в отделните години и по-рано. Средният брой на дните със снежна покривка е 65 (декември – 12, януари – 23, февруари – 19 и март – 11). Броят на дните със снеговалеж са 21. Характерно е по-ранното натрупване и по-късното топене на снежната покривка. Лятото е горещо. Средната температура е +22,4?С, а най-високите стойности достигат до +30?-40?С. Най-високата стойност измерена през лятото е 42,3?С.

Режимът на ветровете се определя от направлението на долината на река Дунав като през различните сезони търпи промени. Преобладават северозападните, западните, северните и североизточните ветрове. Най-слабо проявление имат югоизточните и източните ветрове. Средната скорост на вятъра е 2,0 м/сек, а средният годишен брой дни със силен вятър са 22. С поголовното изсичане на полезащитните пояси на територията на общината се създаде предпоставка за засилване на ветровата ерозия. Броят на дните с мъгла през годината е 30-40, поради разположението на общината в низината на реките Дунав и Лом, като най-висок е броят на дните с мъгла през ноември и декември. Средната годишна облачност е 5,2 бала, а най-високата облачност през месеците ноември и декември достига до 7,0 и 7,4 бала.

Средната относителна влажност на въздуха е 74%, като най-ниска е през юли и август – 60%, а най-висока – през декември и януари – 85%.

Продължителността на периода без вегетация /от понижението на среднодневните температури под –5?С през есента до покачването им над + 5? С през пролетта/ е 130 дни при 100 дни най-кратък период за страната. Средната дата на трайно задържане на средната денонощна температура над +5? С през пролетта за района е 13-14 март.

Средната продължителност на периода с температура над +5? С е 254 дни.

ПОЧВИ

Почвообразуваща скала е льосът като песъчливият льос заема тясна ивица по дунавския бряг, а типичният льос покрива останалата част от района. Разпространени са главно карбонатен и типичен чернозем развит върху льос (в южната част на района) и по-слабо ливадните почви (в поречието на река Лом). По брега на река Дунав съществуват алувиални почви. Черноземът се характеризира с дълбок почвен профил. Има мощен хумусен хоризонт, който постепенно преминава към почвообразуваща скала – льос. Мощност на хумусния хоризонт е от 35 до 75 см., а на почвата се движи в границите 80-120 см. По механичен състав почвите са средно песъчливо-глинести. Механичният състав в пределите на почвения профил е еднороден. Сравнително добре са запасени с органично вещество. Карбонатните черноземи имат добра аерация и доста голяма водопропускливост, поради което изискват повече поливане, но с по-малки дози вода.

ВАЛЕЖИ

Годишните валежи за района на гр. Лом са между 550-600 мл./кв.м. С най-много валежи са месеците май и юни - 50-90 мл./кв.м., и с най-малко август, септември и февруари - 20-30 мл./кв.м. Средната годишна сума на валежите е 579 л/м2, като през пролетта и лятото падат средно 316 л/м2, а през зимата – 263 л/м2. Разделени по полугодие зимно (октомври–март) и лятно, вегетационно (април–септември) количеството валежи е почти еднакво.

Най-силно градобитно населени места са разположени от северозапад към югоизток (Лом–Свиленград). През последното десетилетие не се провежда ефективна борба срещу градушките в район Лом и поради това има значителни загуби при полските култури.

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ

По отношение на полезни изкопаеми районът на общината е доста беден. Известен интерес представляват неголеми находища на торф в северозападната част по поречието на р. Дунав, в землищата на с. Добридол и с. Сливата. В околностите на Лом се намира неразработено находище от лигнитни въглища, образувани през плиоцена, с дълбочина до 70 м, разположени обаче сред “плаващи пясъци”, което затруднява добиването им.

Съществуват и няколко кариери за добив на глина за производство на тухли и керемиди, които в момента не функционират.

Няма значими източници на минерални и геотермални води.

РАСТИТЕЛНОСТ

Растителността е типична за умерено-континенталния пояс – зърнени и бобови култури, зеленчуци, овощни насаждения, лозови масиви, тютюн, нискостеблени гори (незначителни по площ, главно по стръмните места) – клен, ясен, бряст, леска, липа, дъб, акация, а в низините край водните площи – върба и топола.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

  • ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
  • НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ПОСТОЯНСТВО”
  • КЪЩИТЕ В ЛОМ – ПАМЕТНИЦИ НА АРХИТЕКТУРАТА
  • ОСТАНКИТЕ ОТ АНТИЧНАТА КРЕПОСТ АЛМУС
  • ЦЪРКВАТА “СВ. НИКОЛА СТАРИ” (БОРУНСКАТА ЦЪРКВА)
  • КАТЕДРАЛЕН ХРАМ “УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО”
  • ЦЪРКВАТА “СВ. НИКОЛА НОВИ”
  • ПОЖАРНАТА КУЛА - НАБЛЮДАТЕЛНИЦА
  • ПАМЕТНИКЪТ НА КРЪСТЬО ПИШУРКА
  • ПАМЕТНИКЪТ НА ЦЕКО ВОЙВОДА
  • КЪСНОБРОНЗОВ НЕКРОПОЛ ПРИ С. ОРСОЯ, ЛОМСКО
  • АСПАРУХОВ ВАЛ
  • ДОБРИДОЛСКИЯТ МАНАСТИР „СВЕТА ТРОИЦА”

Общинска администрация Лом - отрасли:


Администрация, Общини, Общинска Администрация,
5 1