Общинска администрация Марица - Вижте още

Общинска администрация Марица

Община Марица е създадена с указ на Държавния съвет месец октомври 1987 година. Община "Марица" се намира в Среднотракийската низина. Заема средищно положение в териториалния обхват на Пловдивска област, респективно на Южен централен район и на страната. Граничи с общините: Пловдив,
Марица (Община), бул. Марица № 57 А





Общинска администрация Марица

Община Марица е създадена с указ на Държавния съвет месец октомври 1987 година.

Община "Марица" се намира в Среднотракийската низина. Заема средищно положение в териториалния обхват на Пловдивска област, респективно на Южен централен район и на страната. Граничи с общините: Пловдив, Раковски, Родопи, Садово, Калояново и Съединение. Заема площ от 34256,8 ха, с което представлява 5,7% от територията на областта и 0,3% от територията на страната.

Административно е базирана в областния център Пловдив.

Разположена е в Горнотракийската низина и заема средищно положение в териториалния обхват на Пловдивска област, респективно на Южен централен район и на страната. Граничи с общините Пловдив, Раковски, Родопи, Садово, Калояново и Съединение. Заема площ от 34 256,8 ха, с което представлява 5,7% от територията на областта и 0,3% от територията на страната.

Марица

Обхваща 19 села

  • Труд,
  • Маноле,
  • Рогош,
  • Граф Игнатиево,
  • Строево,
  • Скутаре,
  • Царацово,
  • Войводиново,
  • Радиново,
  • Костиево,
  • Бенковски,
  • Войсил,
  • Манолско Конаре,
  • Ясно поле,
  • Динк,
  • Желязно,
  • Трилистник,
  • Калековец,
  • Крислово.

По характера на населените места, от които е съставена, селищната мрежа е еднотипна. По брой на населението е на пето място в Пловдивска област.

Най-многолюдно е село Труд (около 4 000 души), а най-малко е Желязно (около 400 души). С население над 3 000 души са селата Маноле и Рогош. Под 1 000 жители имат селата Динк, Крислово, Манолско Конаре, Радиново, Трилистник, Ясно поле. Средния брой жители на едно село в общината е 1 668 души при 524 за страната, което е показател за добър потенциал на човешките ресурси.

Най-голямото поземлено богатство на общината са земеделските земи, които заемат 83,71% от площта й. Почвите са представени предимно от алувиални, ливадни и алувиално-ливаден тип. Тяхната комбинация в съчетание температурната сума за вегетационния период от 4400°С позволява на тези терени да се отглеждат високодобивни, топлолюбиви земеделски култури традиционни за Тракийската низина.

Земеделските земи са обработваеми (ниви, ливади, овощни градини, малко лозя и ливади) и необработваеми (мери, пасища, дерета и оврази).

Малка част от обработваемите земи са с некачествени и непригодни за земеделски нужди (песъчливи образувания и преовлажнени терени - резултат от природни явления; засолени почви - резултат от неправилна обработка на земята).

Горите и горските територии са слабо представени - около 1,99% от общата територия. Концентрирани са по поречието на реките, покрай населените места и стопанските обекти, покрай пътищата и островно сред обработваемите земи.

История

Като административна единица Община "Марица" е млада община, но историческите корени на селищата са дълбоко в древността. Те са били населени още през неолита и халколита. Според един от най-ревностните изследователи на най-старата история на Пловдивския край Петър Детев, нашите далечни предшественици били добри земеделци и скотовъди, занима­вали се с лов и риболов. Доказателство за това са и намерените предмети при разкопките на праисторическото селище при с.Труд, възникнало още през V-то хи­лядолетие пр. н. е. Северозападно от селото в м. Балджийката има некропол от осем тракийски могили. В края на петдесетте години на миналия век в м. Бончови храсти бяха разкрити останки от тракийско светилище и 14 оброчни плочки на Тракийския Херос и Аполон. Според Лили Ботушарова, те били произведени от мес­тни тракийски каменоделци през II и III век след Христа и предоставят интерес­на информация за бита и културата на дребните траки.

През 1970 година при прокарването на канал между селата Труд и Строево бе открит неизвестен за науката граничен камък с надпис, касаещ древното тра­кийско селище Бендипара. Мястото отстои на километър от надгробната Проклинова могила. Буквите в граничния сиенитен знак са дълбоко врязани и изписването им издава ръката на вещ каменоделец. В превод текстът гласи: „Съгласно обожественото решение са поставени от Квинт Атрий Клоний, легат на Августите и пропетор, посредством Мукий Вер, границите на земите на Бендипара". Границите на Бендипара са били поставени от тогавашния управител на провинция Тракия между 211 и 217 година, когато римската империя е била управлявана от Септимий Север и двамата му ненавиждащи се един друг синове Каракала и Ге­та. Идентична информация носят и двата по-рано намерени гранични знака на Бендипара при селата Строево и Калояново. Така че древното тракийско селище Бендипара трябва да се търси в земите, заключени между Труд, Строево и Калояново.

В съседното село Строево се намират пет надгробни могили. Две от тях са известни като Змей могили. Константин Иречек предполага, че пътят от Филипопол за Хисаря е минавал през селото. Значително антично селище е съществувало и западно от селото, в близост до т. н. Голяма могила, която в края на XIX век била разкопана и ограбена от иманяри. Вероятно оттук е и част от висок мрамо­рен релеф на мъж в естествена големина, който сега се пази в Пловдивския археологически музей. Изключително интересни тайни крият и земите около Скутаре. Оттам е една миниатюрна бронзова статуетка на тракийския бог Зевс Збелитиурд, твърде рядко срещан в земите на Тракия.

Подобен релеф преди много години бил открит насред Рим на Ексвилинския хълм, където по традиция чуждестранни­те легионери в римската армия, сред които имало и много траки, имали собствени светилища, посветени на техните върховни божества. Релефът представлява Зевс Збелитиурд с брада и дълга коса, гол и прав. В дясната си ръка той държи дъ­лъг жезъл, а в лявата - триъгълна набраздена мълния. Мраморният релеф сега се пази в Капитолийския музей В Рим. Същият този толкова рядко срещан Зевс Збе­литиурд ни гледа и от изключително ценната за тракологията бронзова стату­етка, висока едва петнадесетина сантиметра, която била намерена през 1923 го­дина В оризищата на Скутаре. Статуетката, която сега се пази в Пловдивския археологически музей, представя в доста необичайна светлина гръмовержеца и Властелин на Вселената, изваян като млад мъж с красиво хармонично тяло.
От района на Скутаре е и мраморната пътна колона, отбелязваща трасето на най-важния път, пресичащ Тракия и свързващ Филипопол с Константинопол. От гръцкия надпис се разбира, че въпросната милиарна колона била издигната в околностите на Филипопол по време на римския император Гордиан III (238-244), когато наместник на Тракия бил Помпоний Магиан. На същата тази колона Филипопол е обозначен като „най-блестящата метрополия на римската провинция Тракия".

Изключително интересен за науката се оказа и намереният преди години край Рогош релеф на дребния индоирански бог на светлината и правдата Митра който в края на I век след Христа бил изключително почитан в римската армия. Релефът от грубозърнест варовик представя Митра като бикоборец.
Би било сериозен пропуск да не споменем широкоизвестната в българската наука праисторическа селищна могила Разкопаница край Маноле датираща от бронзовата епоха. Следи от праисторически селища са открити и край селата Войводиново, Войсил, Бенковски и на други места в община Марица. Тяхното по-нататъшно изучаване може да стимулира развитието на културния туризъм в общината.

Запазени са спомени за отминалите векове - предания за Султан Мурад и наследника му Баязид, за дядо Манол, чийто дух витае в село Маноле, за майстор Трифон от Калековец, за съратника на Апостола - Дядо Иван Абаджията от с. Царацово.

Селищата и църквите на общината помнят стъпките на легендарния син на България Васил Левски. Трилистник, Маноле, Манолско Конаре, Скутаре и Рогош съхраняват ценен исторически материал, който дава възможност да се проследи развитието на архитектурата, строителството, лозаро-винарството, тъкачеството. Маришките села съхраняват богато наследство от легенди, невероятни истории, където реалното и митичното се преплитат. Чудодейните рецепти за билколечения, баянията против различни злини и гаданията са части от културната съкровищница на общината.

Общинска администрация Марица - отрасли:


Администрация, Общини, Общинска Администрация,