Общинска администрация Мирково

Община Мирково се намира в административните граници на Софийска област, в централните части на Република България. Тя е обособена като община през 1991 година след разделянето на бившата община Средногорие на шест самостоятелни административно – териториални единици: Златица, Пирдоп, Мирково, Челопеч, Чавдар и Антон. Обхваща площ от 207, 6 кв.км, което е 1, 88 % от територията на България с общ брой на населението 2 872 души – съответно 0,04 % от населението на страната, което автоматично я поставя в групите на малките общини както в Софийска област, така и в национален мащаб. Общината е разположена на 62 километра, на изток от град София, в западната част на Златишката котловина, като северната й граница попада върху южните склонове на Стара планина, а южната - върху северните склонове на Средна гора. На запад общината граничи с общините Горна Малина и Елин Пелин, на изток с Челопеч и Чавдар, на север с Етрополе, а на юг с Панагюрище, Ихтиман и село Петрич /община Златица/. Близостта до столицата и гр. Пловдив и възможността лесно да прави връзка със северната и южната част на страната /жп линията София – Бургас и главен път Е – 871 София – Карлово – Бургас/ поставя общината в благоприятно комуникационно положение. Общината е съставена от 1 село – общинският център Мирково с население 1835 души (по данни на НСИ към 31.12.2003 г.) и 10 села / пет села и шест махали/, които са с население под 500 души. История Историческите изследвания показват, че село Мирково е съществувало и по времето на Второто българско царство, чието население е дочакало робството при Иван Шишманова България и е взело дейно участие в организираната отбрана срещу турците. Бистрите пенливи балкански води и гъстите гори, покриващи някога южните склонове на Стара планина, са били място за лов и препитание на първите заселници в землището на бъдещото Мирково – траките. Следи от далечни времена са открити при разкопките под "Денината плоча" , "Ортова" и "Уста". Намерени са глинени съдове, железни палешници, копия от преди близо 2800 години и други предмети. Старо тракийско селище, превърнато в крепост, е имало на "Яламовото тепе". То е служело за отбрана срещу набезите на нахлуващите от север славяни, които се настаняват тук през VІ-VІІ век. От времето на римската епоха в една нива в местността "Арамудере" е била открита гробница. Намерени са в нея предмети – обеци и глинени съдове. Предполага се, че в нея е погребан знатен римски сановник. Има останки и от времето на Средновековието – църквата "Св. Георги" – разкрита преди десетки години, е от ХІІ-ХІІІ век, от времето на Второто българско царство. По време на римското господство на Градище, както показва и самото име е имало крепост /от Х век/, която охранявала прохода за Етрополе. Преди Освобождението селото се е населявало от българи и турци, които са били групирани по отделно и са съставлявали две махали. Поради бедното си положение мирковчани по време на робството са прибягвали към гурбетчийство. Те са се отличавали като много добри майстори – занаятчии зидари, подковачи, дърводелци, железари, млекари и търговци. Тежко е било положението на мирковското население. Малко и лоша е била земята, която то е обработвало. Хубавата земя са притежавали турците и мирковските чорбаджии. Въпреки робството, у мирковчани не угасва искрата на родолюбието. Между 1830 и 1840 година мирковската колония в Цариград създава сдружението, наречено "Мирковски вакуф", което си поставя за цел да подкрепя всеки мирковчанин, дошъл в Цариград, както и да набира средства за подпомагане на далечното родно село. Така през 1834 г. със средства на "вакуфа" е построена църквата "Св. Димитрий", а през 1863-64 г. – сградата на училището. През 1884 година се създава първото читалище в селото – огнище на просвета и култура. Силната турска власт в селото е пречка за създаване на таен революционен комитет, с каквато цел идва в Мирково Васил Левски. Въпреки това, в борбата срещу турското робство, Мирково дава двама участници в четата на П. Хитов, шестима участници в Априлското въстание и 28 опълченци в Руско - турската освободителна война. През 1878 година в Мирково е построена първата бирена фабрика в България. През 1890 година училищния инспектор Тодор Йончев и писателят Тодор Влайков, с участието на мирковчани, бивши вакуфчани, създават първата българска кооперация, наречена "Мирковско взаимодавно земеделско дружество "Орало", преименувано по-късно на Първа Българска Кооперация "Пчела". Туризъм Потенциалът за развитие на разнообразно туристическо предлагане в общината е значителен предвид концентрацията на природни и антропогенни ресурси Красивата планинска територия; Защитена местност и Ловно стопанство "Арамлиец" в село Каменица; Рибарника в село Бенковски. Зарибените микроязовири на територията на общината; Хижите "Чавдар" в Стара планина, "Опор" в Средна гора, хотел "Йотин" в село Мирково и Дом на миньора – "Свети Иван Рилски" в с. Мирково; Традиционните събори в селата; Църквата "Въведение Богородично" в село Смолско е обявена за паметник на културата и църквата "Св. Димитрий " в село Мирково , комплекс - параклис "Св. Равноапостоли Константин и Елена" – местност "Таушаница" с. Мирково ; Тези предпоставки дават възможност за развитие на планински, маршрутен, ловен и селски туризъм като начало с местно значение, но при умела разработка и с регионално значение. В момента туризма в общината не е развит и не влияе върху баланса на заетостта и доходите. Възможности за ловен туризъм предлагат сформираните ловни дружинки в село Мирково, село Буново, село Каменица и село Смолско. Развитието на културен и религиозен туризъм е свързано с наличието на културно-исторически и археологически паметници, манастири и други паметници на културата с национално и местно значение, най-значимите от които са:Църква " Въведение Богородично" в село Смолско, построена 1859 г., паметник на културата. Църква "Св. Вмчк. Димитрий" в село Мирково, построена 1834 година, основно ремонтирана в годината на юбилея 2004 година от фирма "Елаците-мед" АД, позлатяването на кубето на камбанарията е извършено от фирма "Геотехмин". Новопостроения комплекс – параклис "Св. Равноапостоли Константин и Елена" в местността Таушаница" село Мирково, построен от фирма "Елаците-мед" АД. РЕЛЕФ Голямото разнообразие на релефа на общината определя структурните особености в отделните части на нейната територията, включващи планински масиви от Стара планина и Средна гора и част от котловинното поле, заключено между тях. Това разнообразие е фактор, определящ различията в териториалния обхват на отделните кметства. КЛИМАТ Общината попада в преходно-континенталната подобласт на Европейско-континенталната област и най-общо климата може да се определи като умерено – континентален. Средно годишната температура е 10 градуса, а средното количество валежи е 600 мм /кв.м. ПОЧВИ Територията на община Мирково попада в Средногорски агроекологичен район. Разнообразието от почвени покривки е представено със следните видове: Кафява-светла, -състава й е глинисто песечлива, средно каменлива, върху глинести шисти. Намира се в средно планински подпояс над 1500 м надморска височина. Канелено–излужена, която е глинесто песъчлива върху варовик, нископланински подпояс около 700 м надморска височина. Алувиално-делувиални- глинесто песъчлива върху кристаливни шисти, разположение 600м. надморска височина. ВОДНИ РЕСУРСИ През територията на община Мирково преминават няколко сравнително малки реки, притоци на река Тополница. От тях с най-голям водосбор е река Смолска, следвана от река Буновска. По – малката река Мирковска е ляв приток на р. Буновска, река Каменишка е водосбор на реките Мала река и Голяма река, преминаващи през село Каменица. И четирите реки отводняващи територията на общината формират долини с голями надлъжни наклони. Пълноводието им е през периода април – юли, а най – ниски води се наблюдават през сезона август – октомври. Водните площи на територията на общината са общо 607 дка, в които влизат водни течения 467 дка, микроязовири – 117 дка и рибарници – 23 дка. В Община Мирково има изградени четири микроязовира – язовир "Радин извор" и "Каменна могила" в село Мирково, язовир"Смолско" в село Смолско и язовир "Исин пунар" в село Бенковски, които се използват главно за напояване на земеделските площи ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ На територията на с. Мирково са разкрити находища на глина, които се използват за производство на тухли от фирма "Пролайф технолоджи" ЕООД и кариера за добив на инертни материали в село Смолско.