Общинска администрация Никопол  itemprop=

Общинска администрация Никопол

Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 415,9 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е р. Дунав. Център на общината е гр. Никопол, който е разположен на
Никопол, ул."Ал.Стамболийски"№5





Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 415,9 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е р. Дунав. Център на общината е гр. Никопол, който е разположен на самия бряг на р. Дунав. Съставни села на общината са: Асеново, Бацова махала, Въбел, Дебово, Драгаш войвода, Евлогиево, Жернов, Лозица, Любеново, Муселиево, Новачене, Санадиново Черковица. ИСТОРИЯ Многовековна, богата, героична, но превратна е историята на гр. Никопол. И без преувеличение може да се каже, че миналото му е не само част от националната ни летопис, но че през определени исторически периоди и най-­вече през Средновековието този град е един от военно-историческите стожери на българското царство. Затова и разигралите се тук събития в края на XIV в., белязали залеза на Шишманова България, са от голямо значение не само за историческата съдба на българския народ, но така също и за историята на балканските и европейските народи. Най-ранните следи от живот на територията на днешния град и близката му околност датират от времето на старокаменната епоха /200 000 - 100 000 г. Пр. Хр. /. Далеч по-­късно / 1200 - 100 г. Пр. Хр. / в района на Калето е съществувало селище, което се свързва с траките. През V в. Пр. Хр. това и другите селища в района са част от Одриската държава на траките. По време на римската колонизация тези поселения са включени в създадената в І в. Военно-административна област - провинция Мизия. След разделянето на римската империя, през IV в. Тази територия е включена в границите на Източната римска империя / Византия /. Средновековното българско селище на бр. На р. Дунав получава името Никопол / Никополис - град на победата / в 1059 г. През ХI - XIV в. Никопол се утвърждава като град и крепост с важно военно - стратегическо, стопанско и политическо значение. Изключително голяма е неговата роля и значение по време на Второто българско царство / 1187 ­1396 г./. През втората половина на XIV в. Никопол получава статута на втора резиденция на Търновското царство. В него цар Иван Шишман дава последния отпор на османските завоеватели. А през есента на 1396 г. Градът е арена на бойните действия на командваната от унгарския крал Сигизмунд обединена кръстоносна армия на Европа срещу османските завоеватели. Разгромът на кръстоносната армия в битката при Никопол се оказва съдбоносна за историята нао Балканите и Европа. В първите векове на османското владичество / ХУ - ХУII в. / Никопол е превърнат в един от най-големите военно­административни центрове със силна крепост, интензивен стопански, духовен и политически живот. Той е средище на големия Никополски санджак, в състава на който са включени земите от Търновското царство на Иван Шишман, съставляващи значителна част от територията на Северна България - от Дунав до Стара планина. През ХVIII - XIX в. В резултат от упадъка на османската военна и политическа мощ, разложението на военно феодалната система, разоренията на кърджалиите и предприетите след това административни реформи Никопол запада и изгубва не само военно-административния си статут, но и положението си на значим търговски и обществено­политически център. Въпреки това през периода на реформите в Османската империя, известни като Танзимат, а така също и интензивно протичащите процеси по време на Българското национално възраждане и тук настъпват обновителни процеси в стопанския, културно-просветния и обществен живот. В хода на Руско - турската война 1877 - 1878 г. Никопол, като граничен град с крепост и значителен турски военен гарнизон, с местоположението си в близост до Свищов, откъдето преминават Дунава основните сили на руската армия, добива особено значение. Затова завземането на Никополската крепост на 16 юли 1877 г. - първата и единствена крепост, която Дунавската руска армия превзема с бой през цялат военна кампания, се оценява като значителен успех за руската армия. След освобождаването от османска власт Никопол остава сравнително малък "потънал в забрава град". Той е административен център на околия с 37 села, но въпреки това през първите три десетилетия градят остава с почти непроменен облик, слаба икономика, незначителен културен и обществено-политически живот. Едва от 20-те години на ХХ в. насетне настъпват определени обновителни процеси. Градът се благоустроява, изгражда се нова инфраструктура, строят се представителни, административни, стопански и обществени сгради. Активизира се културният и общественият живот. Така преди смяната на властта през 1944 г., Никопол вече отговаря на представите на град с модерен и интензивен за мащабите си стопански и обществено- политически живот. След 9 септември 1944 год. и след настъпилите промени в обществено- политическия и икономическият живот в страната, продиктувани от новата власт, Никопол се развива като общински административен център. Колективизацията в селското стопанство и започналата индустриализация в цялата страна дава своето отражение и тука. Построени са редица нови предприятия: ТПК "Шишманова крепост", ТПК "Дунав", РПК, АПК, шивашка фабрика, заводи за: батерии, електромери, многослоен картон и др. Това са стотици нови работни места. В подем са просветния и културен живот . До 1980 год. Никополската гимназия е притегателен център за учениците от общината и съседните общини. Никополското читалище се премества в нова сграда. Обогатен и увеличен в десетки пъти е книжния фонд. Под формата на художествена самодейност бурно развитие претърпява театралното, музикалното, певческото и редица др. изкуства. Подновено е издаването на местен вестник, кабелира се и се радиофицира цялата община. Откриването на нови работни места, развитието на просветното дело и културния живот превръщат града в притегателен център за много семейства от селищата в общината. Това обуславя и новото жилищно строителство. 1989 год. заварва Никопол като един малък, но със съвременен облик град.В първите години на прехода градът икономически запада. Закрити с малки изключения са почти всички предприятия. Безработицата и ред други фактори смаляват драстично броя на жителите му. Липсата на крупен частен капитал възпрепятстват развитието на частната инициатива. Културно-историческо наследствоСкална църква “Св. Стефан” Издълбана е в скалите над р. Дунав на 1 км. източно от града, като част от манастирски комплекс. Запазената част е с размери: На архитектурната част – 4,5 / 9 м. На източната страна има три ниши с дълбочина 10 см. Размери на олтара – 3,5 / 1 / 2,5 м. По стените има следи от фрески и надписи. Съществува старо сведение, че един от апостолите на християнската религия – Андрей Първозванни при пътуването си покрай Евксина /Черно море/ е слязъл по течението на Дунава е служил в тази църква. Филип Станиславов в едно от писмата си я споменава като единствен католически храм в гр. Никопол. Обявена за паметник на културата: Д. в. бр. 88 / 1065 г. – категория местно значение; Д. в. бр. 101 / 24.12.1971 г. – паметник на културата с качества за архитектура и изобразително изкуство.Чешмата “Елия” /Сютлийка/ Разположена е в южната част на гр. Никопол. Има формата на преупотребяван античен саркофаг с размери: фронт – 4 м., дълбочина – 2 м., височина – 3 м. В челната част е вградена древноримска надгробна плоча, върху която на латински език в мерена реч е издълбана епитафия изразяваща мъката на римския финансов чиновник в провинция Долна Мизия – Фронтон по рано починалата му съпруга Елия. Плочата е датирана към 160 – 181 г. от н. е. Крепостта “Калето” /Шишманова крепост/ Намира се върху западния хълм над гр. Никопол. Частично запазена е западната част на крепостта с “чаршийската порта”. При археологични разкопки са открити различни културни пластове – римски, български и турски период. Обявена за паметник на културата в Д. в. бр. 88 / 1965 г. Средновековна кръстокуполна църква “Св. св. Петър и Павел” – ХІІІ – ХІV в. / Манастирчето/ Обекта е единствена оцеляла част от средновековен манастирски комплекс. Архитектурния стил се определя като Търновско-Несебърски. Сградата е кръстокуполна, еднокорабна, едноабсидна с притвор на запад. Входа към притвора е на юг, а към наоса – на запад. Външните размери на основата на църквата са 10 / 7 м. Обявен за национален паметник на културата І категория – Д. в. бр. 69/1927 г. Православен храм “Успение Пресвета Богородица” Действаща църква построена 1840 г. със средства събирани от дарения. Богато дърворезбован владишки трон и иконостас, автентични икони от 1841 – 42 г. – Тревненска школа. Обявена за паметник на културата Д. в. бр. 69 / 1927 г. – категория национално значение, Д. в. бр. 70 / 1976 г. – категория местно значение за архитектура и изобразително изкуство. Къща - музей “В. Левски” / Смоляновата къща/ Намирасе в южната част на гр. Никопол. Типична градска българска къща от преди освобождението. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал В. Левски. Реставрирана през 1968 г. Етнографски музей. Мюсюлманско светилище “Али Коч Баба” Паметници от Руско-Турската война 1877–78 г. Паметник на Победата в гр. Никопол. Издигнат през 1906 г. в чест на загиналите 1300 руски войни за освобождението на гр. Никопол. Паметник на В. Левски Паметник “600г. от битката при Никопол”

Общинска администрация Никопол - отрасли:


Администрация, Общини, Общинска Администрация,

Мнения за Общинска администрация Никопол


The company has no review.

Напиши мнение за Общинска администрация Никопол


Поставете отметката.
Съгласен съм | Условия за писане на мнения

Уважаеми клиенти когато публикувате мнение Ви молим да запазите добрия тон на общуване и да се придържате и излагате фактите които касаят и описват конкретния случай. Всякакви коментари и обидни квалификации по адрес на хората или фирмите за които пишете и са в разрез с добрия тон на общуване ще бъдат премахвани.

Коментарите може да бъдат изтрити от модераторите, ако съдържат обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

ПРАВО НА ОТГОВОР - На всяка фирма, към която се отнася конкретният коментар или мнение, се дава правото на отговор.