Общинска администрация Никопол - Вижте още

Общинска администрация Никопол

Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 415,9 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е р. Дунав. Център на общината е гр. Никопол, който е разположен на
Никопол, ул."Ал.Стамболийски"№5





Общинска администрация Никопол

Община Никопол е разположена в северната част на Плевенска област върху площ от 415,9 кв. км. На юг граничи с община Плевен и община Левски, на изток с община Белене, на запад с община Гулянци, а северната граница е р. Дунав.

Център на общината е гр. Никопол, който е разположен на самия бряг на р. Дунав.

Съставни села на общината са:

  • Асеново,
  • Бацова махала,
  • Въбел, Дебово,
  • Драгаш войвода,
  • Евлогиево,
  • Жернов,
  • Лозица,
  • Любеново,
  • Муселиево,
  • Новачене,
  • Санадиново
  • Черковица.

ИСТОРИЯ

Многовековна, богата, героична, но превратна е историята на гр. Никопол. И без преувеличение може да се каже, че миналото му е не само част от националната ни летопис, но че през определени исторически периоди и най-­вече през Средновековието този град е един от военно-историческите стожери на българското царство. Затова и разигралите се тук събития в края на XIV в., белязали залеза на Шишманова България, са от голямо значение не само за историческата съдба на българския народ, но така също и за историята на балканските и европейските народи.

Най-ранните следи от живот на територията на днешния град и близката му околност датират от времето на старокаменната епоха /200 000 - 100 000 г. Пр. Хр. /. Далеч по-­късно / 1200 - 100 г. Пр. Хр. / в района на Калето е съществувало селище, което се свързва с траките. През V в. Пр. Хр. това и другите селища в района са част от Одриската държава на траките.

По време на римската колонизация тези поселения са включени в създадената в І в. Военно-административна област - провинция Мизия. След разделянето на римската империя, през IV в. Тази територия е включена в границите на Източната римска империя / Византия /. Средновековното българско селище на бр. На р. Дунав получава името Никопол / Никополис - град на победата / в 1059 г.

През ХI - XIV в. Никопол се утвърждава като град и крепост с важно военно - стратегическо, стопанско и политическо значение. Изключително голяма е неговата роля и значение по време на Второто българско царство / 1187 ­1396 г./. През втората половина на XIV в. Никопол получава статута на втора резиденция на Търновското царство. В него цар Иван Шишман дава последния отпор на османските завоеватели. А през есента на 1396 г. Градът е арена на бойните действия на командваната от унгарския крал Сигизмунд обединена кръстоносна армия на Европа срещу османските завоеватели. Разгромът на кръстоносната армия в битката при Никопол се оказва съдбоносна за историята нао Балканите и Европа.

В първите векове на османското владичество / ХУ - ХУII в. / Никопол е превърнат в един от най-големите военно­административни центрове със силна крепост, интензивен стопански, духовен и политически живот. Той е средище на големия Никополски санджак, в състава на който са включени земите от Търновското царство на Иван Шишман, съставляващи значителна част от територията на Северна България - от Дунав до Стара планина.

През ХVIII - XIX в. В резултат от упадъка на османската военна и политическа мощ, разложението на военно феодалната система, разоренията на кърджалиите и предприетите след това административни реформи Никопол запада и изгубва не само военно-административния си статут, но и положението си на значим търговски и обществено­политически център. Въпреки това през периода на реформите в Османската империя, известни като Танзимат, а така също и интензивно протичащите процеси по време на Българското национално възраждане и тук настъпват обновителни процеси в стопанския, културно-просветния и обществен живот.

Никопол

В хода на Руско - турската война 1877 - 1878 г. Никопол, като граничен град с крепост и значителен турски военен гарнизон, с местоположението си в близост до Свищов, откъдето преминават Дунава основните сили на руската армия, добива особено значение. Затова завземането на Никополската крепост на 16 юли 1877 г. - първата и единствена крепост, която Дунавската руска армия превзема с бой през цялат военна кампания, се оценява като значителен успех за руската армия.

След освобождаването от османска власт Никопол остава сравнително малък "потънал в забрава град". Той е административен център на околия с 37 села, но въпреки това през първите три десетилетия градят остава с почти непроменен облик, слаба икономика, незначителен културен и обществено-политически живот. Едва от 20-те години на ХХ в. насетне настъпват определени обновителни процеси. Градът се благоустроява, изгражда се нова инфраструктура, строят се представителни, административни, стопански и обществени сгради. Активизира се културният и общественият живот. Така преди смяната на властта през 1944 г., Никопол вече отговаря на представите на град с модерен и интензивен за мащабите си стопански и обществено- политически живот.

След 9 септември 1944 год. и след настъпилите промени в обществено- политическия и икономическият живот в страната, продиктувани от новата власт, Никопол се развива като общински административен център. Колективизацията в селското стопанство и започналата индустриализация в цялата страна дава своето отражение и тука. Построени са редица нови предприятия: ТПК "Шишманова крепост", ТПК "Дунав", РПК, АПК, шивашка фабрика, заводи за: батерии, електромери, многослоен картон и др. Това са стотици нови работни места. В подем са просветния и културен живот . До 1980 год. Никополската гимназия е притегателен център за учениците от общината и съседните общини. Никополското читалище се премества в нова сграда. Обогатен и увеличен в десетки пъти е книжния фонд. Под формата на художествена самодейност бурно развитие претърпява театралното, музикалното, певческото и редица др. изкуства. Подновено е издаването на местен вестник, кабелира се и се радиофицира цялата община.

Откриването на нови работни места, развитието на просветното дело и културния живот превръщат града в притегателен център за много семейства от селищата в общината. Това обуславя и новото жилищно строителство.

1989 год. заварва Никопол като един малък, но със съвременен облик град.В първите години на прехода градът икономически запада. Закрити с малки изключения са почти всички предприятия. Безработицата и ред други фактори смаляват драстично броя на жителите му. Липсата на крупен частен капитал възпрепятстват развитието на частната инициатива.

Културно-историческо наследствоСкална църква “Св. Стефан”

Издълбана е в скалите над р. Дунав на 1 км. източно от града, като част от манастирски комплекс. Запазената част е с размери:
На архитектурната част – 4,5 / 9 м.
На източната страна има три ниши с дълбочина 10 см.
Размери на олтара – 3,5 / 1 / 2,5 м.
По стените има следи от фрески и надписи.
Съществува старо сведение, че един от апостолите на християнската религия – Андрей Първозванни при пътуването си покрай Евксина /Черно море/ е слязъл по течението на Дунава е служил в тази църква. Филип Станиславов в едно от писмата си я споменава като единствен католически храм в гр. Никопол. Обявена за паметник на културата: Д. в. бр. 88 / 1065 г. – категория местно значение; Д. в. бр. 101 / 24.12.1971 г. – паметник на културата с качества за архитектура и изобразително изкуство.Чешмата “Елия” /Сютлийка/ Разположена е в южната част на гр. Никопол. Има формата на преупотребяван античен саркофаг с размери: фронт – 4 м., дълбочина – 2 м., височина – 3 м. В челната част е вградена древноримска надгробна плоча, върху която на латински език в мерена реч е издълбана епитафия изразяваща мъката на римския финансов чиновник в провинция Долна Мизия – Фронтон по рано починалата му съпруга Елия. Плочата е датирана към 160 – 181 г. от н. е.

Крепостта “Калето” /Шишманова крепост/

Намира се върху западния хълм над гр. Никопол. Частично запазена е западната част на крепостта с “чаршийската порта”. При археологични разкопки са открити различни културни пластове – римски, български и турски период. Обявена за паметник на културата в Д. в. бр. 88 / 1965 г.

Средновековна кръстокуполна църква “Св. св. Петър и Павел” – ХІІІ – ХІV в. / Манастирчето/

Обекта е единствена оцеляла част от средновековен манастирски комплекс. Архитектурния стил се определя като Търновско-Несебърски. Сградата е кръстокуполна, еднокорабна, едноабсидна с притвор на запад. Входа към притвора е на юг, а към наоса – на запад. Външните размери на основата на църквата са 10 / 7 м. Обявен за национален паметник на културата І категория – Д. в. бр. 69/1927 г.

Православен храм “Успение Пресвета Богородица”

Действаща църква построена 1840 г. със средства събирани от дарения. Богато дърворезбован владишки трон и иконостас, автентични икони от 1841 – 42 г. – Тревненска школа. Обявена за паметник на културата Д. в. бр. 69 / 1927 г. – категория национално значение, Д. в. бр. 70 / 1976 г. – категория местно значение за архитектура и изобразително изкуство.

Къща - музей “В. Левски” / Смоляновата къща/

Намирасе в южната част на гр. Никопол. Типична градска българска къща от преди освобождението. Една от къщите на сем. Смолянови, в която се е укривал В. Левски. Реставрирана през 1968 г. Етнографски музей.

Мюсюлманско светилище “Али Коч Баба”

Паметници от Руско-Турската война 1877–78 г.

  • Паметник на Победата в гр. Никопол. Издигнат през 1906 г. в чест на загиналите 1300 руски войни за освобождението на гр. Никопол.
  • Паметник на В. Левски
  • Паметник “600г. от битката при Никопол”

Общинска администрация Никопол - отрасли:


Администрация, Общини, Общинска Администрация,
3.7 3