Общинска администрация Нова Загора

Община Нова Загора е част от Сливенска област. Тя е разположена в югозападната част на областта. Площта й е 876,9 кв.км. На север обхваща южните склонове на Межденик, части от долината на р. Тунджа и от Средногорието, на югоизток – северните склонове на Светиилийските възвишения, а централната й част е заета от равното новозагорско поле. Новозагорска община е разположена в Югоизточна България (в северната част на Горнотракийската низина) между големите областни центрове Стара Загора, Сливен и Ямбол. Тя е втората по големина община в Сливенска област и обхваща територия от 876,9 кв.км. От нея 725 517 дка са селско стопански фонд и 116 056 дка са горски фонд. В структурата на поземления фонд на Новозагорска община преобладават земите за земеделско ползване. Те заемат 80,04% от цялата й територия. Горският фонд обхваща 11,66%. Териториите за транспорт и инфраструктура заемат 0,89% от цялата й площ, а на фонд “Населени места” се падат 1,86%. През територията на Общината преминават реките Тунджа, Блатица, и Овчарица. Тук се намира и язовир “ Жребчево”. Община Нова Загора със своя природен потенциал, социално – икономически параметри и образователна структура се характеризира като сравнително добре развита по отношение на икономиката и инфраструктурата и се нарежда на второ място в областта след община Сливен. По последни данни към 30.01.2008г. населението на община Нова Загора е 45 111 души. Гъстотата на населението е 51 д./кв. км, по-ниска от средната за страната и областта. Общината е съставена от 1 град и 32 села. Обработваемите земеделски земи, горите и пасищата са потенциал имащ важно значение за икономическото развитие на общината. Те са основа за развитието на модерен агробизнес на територията й. Нова Загора е разположена в югоизточна България, област Сливен. Със своите 869,4 кв.км се нарежда на второ място спрямо всички останали общини в областта. Общината обхваща 33 села в околността. Община Нова Загора е богато селскостопанско средище и е важен железопътен и шосеен център, заема значителна роля за развитието на промишлеността и селското стопанство. Природата на община Нова Загора Климат: Територията на Новозагорска община обхваща географски район с умерен континентален климат. Средногодишната температура на въздуха е около 12 градуса С. През зимата средномесечните температури са положителни – 1.2 градуса С. Зимата е мека и суха, лятото сравнително горещо – 23.2 градуса С средномесечна температура през летните месеци. Есента е по-продължителна от пролетта. Валежите са ограничени. Водни ресурси: Водните ресурси на Новозагорска община не са големи. Върху тяхното количество влияят непостоянния режим на реките, ограничените валежи през летните месеци и голямата замърсеност на речните, езерните и язовирните води. Основен воден ресурс е р.Тунджа, най-големия приток на река Марица, с водосборен басейн около 7880 кв.км. Голямо богатство представляват обилните грунтови води в алувиалните отложения на р.Тунджа и притоците й. Водите й се използват предимно за напояване, като за целта са изградени множество помпени станции и водохващания. Освен река Тунджа, на територията на Новозагорска община се намира и река Блатница. На река Тунджа е изграден язовир Жребчево, който е с обем над 400 млн. куб.м и също се използва предимно за напояване. В района на Новозагорска община има и минерален извор около село Баня. Изградени са минерални бани за неговото използване. Същесвува потенциал за изграждане на солидна материално-техническа база за пълноценно използване на това безценно природно богатство. Почви: Характеристиката на поземления ресурс на общината е един от факторите, оказващ влияние върху развитието на селското стопанство. Почвеното разнообразие в Новозагорска община е голямо. Най-характерни са карбонатните черноземни смолници и типичните черноземни смолници, северно от Свети Илийските възвишения. Релеф: Новозагорска община се характеризира с преобладаващ равнинен релеф. Тя обхваща Новозагорското поле и Свети Илийските възвишения. Кратка история Първите следи от живот в района на Новозагорско датират от края на VII-то - началото на VI хил. пр. Хр. Те се откриват в най-долните културни пластове на Новозагорската селищна могила; Гюндийска селищна могила - в североизточния край на Нова Загора; Карановската селищна могила; селищната могила Пачника до Кортен; Дядо Ненова до Коньово и др. Селищните могили (многослойни селища, обитавани в продължение на хилядолетия) в района на Нова Загора са 26. Те характеризират Новозагорско като район най-богат на селища от този тип в България. Проведените археологически проучвания на селищните могили - Дипсизка, Карановска, Дядовска, Новозагорска, позволиха да се направят важни приноси за изясняване културното развитие на древните обитатели на нашите земи. Известни са имената на археологическите култури “Нова Загора”, “Асеновец”, “Езеро”, “Караново”. Учени от Холандия, Австрия, Япония, Англия, Русия са участвали и продължават да участват, повече от 40 години в археологически проучвания в Новозагорско. Върху археологическата карта на района през V в. пр Хр. – ІV в. сл. Хр. са регистрирани 66 обекта от късножелязната епоха и 74 - от римския период. Повечето са малки, неукрепени села. Шест са крепостите, издигнати през античността и над 500 известни досега надгробни могили. Мраморните статуетки на Зевс, Хера, Аполон, Асклепий, Херакъл и оброчните плочки на Тракийския конник – Хероса дават информация за 20 светилища регистрирани на разглежданата територия, разположени край буйни извори, планински върхове или в античните села. Въз основа на намерените оръдия на труда и предмети от бита, може да се добие представа за стопанския облик на района през този период. Мъжът-тракиец се занимава със земеделие и бран. За тракиеца - войн говори изобилието от находки, свързани с въоръжението – криви железни бойни ножове (махайри), железни върхове на копия, бронзови шлемове. Намерената вносна гръцка керамика, бронзови съдове, произведения на торевтиката и монетни съкровища свидетелстват за интензивен стопански живот в района. Интензивният живот в Новозагорско продължава и по време на Византийската империя, когато районът е в непосредствена близост до столицата Константинопол. Това обстоятелство налага изграждането на отбранителна система през V-VI в., свързана с непосредствената защита на столицата и нейните подстъпи. Възобновени и новопостроени са редица крепости по склоновете на Светиилийските възвишения, Средна гора и Стара планина. Въображението на съвременника е поразено от мощните крепости, разположени на непристъпни планински хребети и стратегически важни места, заобиколени от стръмни урви и реки. Макар и в руини, те и сега поразяват със своята величественост. Достатъчно е да споменем крепостите при Жребчево, Баня, Съдийско поле, на връх Св. Илия. Може би не така огромна като площ, но с важно значение е била и споменатата в писмените извори крепост Вядица (Вятница). В някои исторически трудове тя се свързва с дн. Нова Загора. Безспорно е обаче, че тя не се е намирала на територията на съвременния град, а вероятно някъде по близките склонове на Средна гора. Н. Койчев я отъждествява с останките от градежи в местността Кара орман в землищата на селата Съдиево и Камено. В чертите на съвременния град са открити останките на две средновековни селища и некрополи с твърде интересни находки: позлатени гривни и обеци, оловни отпечатъци, с които се скрепявала кореспонденцията. Тук е намерен моливдовул (оловен печат) на императорския зет деспот Стефан Кондостефан. Предполага се, че земите на днешния Новозагорски район са били императорско имение по време на управлението на династията на Комнините във Византия (края на ХІ-ХІІ в). През ХIII и ХIV в. българските земи са арена на непрекъснати борби между непокорните български боляри, стремящи се към самостоятелност и централната власт в Търново от една страна, и от друга - между Българската държава и Византийската империя. Последното по-трайно присъединяване на днешно Новозагорско към Българската държава е по времето на Светослав Тертер (1300-1321) и Иван Александър (1331-1371). Съществуват различни предположения за времето на завоюване на района от османците, като най-късната възможна дата, особено за южната част на района, е след битката при Черномен през есента на 1371 г. След тези драматични събития, нашият край не остава безлюден. Свидетелства за това има в изворите от 15 в. Особено ярък е примерът с текето св. Илия. В почитането на това място има преплитане на елементи от езичество, християнство и мюсюлманство, което е едно доказателство за възможността от мирно съществуване между представители на различни религии, народности и култури. В периода на османското владичество населението на Нова Загора и района участва и във въоръжената борба срещу потисниците. Известни са хайдутите и хайдушки войводи Гълъб войвода, Кара Кольо, Димитър Калъчлията, Пею Буюклията, Генчо Къргов, Мара хайдуткиня и редица други. В Новозагорско са хайдутували Панайот Хитов и Филип Тотю. Новозагорци са едни от първите в страната, които се включват в църковно-националните борби за самостоятелна българска църква още 1836 г. Лично В. Левски основава революционен комитет в града, в който влизат учители, търговци, занаятчии. Негово дело са и комитетите в Любенова махала, Асеновец, Кортен и др. Новозагорци вземат участие и в Априлското въстание с четата на Стоил войвода, който с геройската си гибел остава в историята на българските национално-освободителните борби. През Освободителната война 1877-78 г. Нова Загора и районът се оказват в центъра на военните действия. Равносметката е жестока - хиляди убити и бездомни, опожарени къщи, църкви, училища. На 14.01.1878 г. войските на Първи Улански Санкт Петербургски полк на полковник Василий Балк освобождават опожарена и почти безлюдна Нова Загора, която тръгва по пътя на свободното развитие. Развитието на града от древността до наши дни води до създаването на селище от европейски тип, което пази и продължава вековните традиции. Българските земи са на кръстопът, а Новозагорско - един умален модел на този кръстопът, с преплитането на различни култури, съществували тук в продължение на 9 000 г. до днес, а надяваме се и в бъдеще. Забележителности Селищна могила Караново Селищната могила се намира в северозападната част на съвременното село Караново. Тя е един от най-значителните исторически обекти на Балканите и в Европа. Могилата е висока 13 м, дължина 250 х 150м, с дебелина на културните напластявания 12,40 м. Тук са застъпени всички праисторически епохи - от новокаменната до бронзовата включително. Общо могилата е била населявана в продължение на около 3000 г. Тук са провеждани археологически разкопки в периодите 1936-37, 1946-57 и от 1984г. до сега. От 1984 г. разкопките са с международно участие, съвместно със Залцбургския университет - Австрия. Резултатите от проучванията на Карановската могила позволяват да се поставят и решат редица важни въпроси, свързани с хронологията и периодизацията на новокаменната, каменомедната и бронзовата епоха. Карановската селищна могила служи за еталон при изследването на праисторическите култури в България и Югоизточна Европа. Могилата е разположена на 10 км северозападно от град Нова Загора, на 5 км северно от пътя Стара Загора - Нова Загора. Античен и средновековен обект На 1 км северозападно от селищната могила се намира античното и средновековно поселение, разположено до склоновете на Средна гора. Известно е в науката от края на XIX в. От 1978 г. тук са провеждани археологически проучвания. Разкрити са раннохристиянски базилики, средновековна църква, жилищни помещения, крепостни стени, пещи за изпичане на керамика. Проучванията дават интересни данни за живота на местното население от I в. пр. Хр. до средате на XIII в. Надгробна Дългата могила На 1 км югоизточно от античния и средновековен обект се намира надгробната Дълга могила - част от голям могилен некропол. При спасителни проучвания през 1976г. в периферията на могилата са разкрити три зидани гробници. Погребаните са били тракийски лекари. Намерен е изключително богат надгробен инвентар - бронзови, стъклени и глинени съдове, бронзови лампи, бронзови мастилници, златен венец и др. Хирургическите инструменти, открити в трите гробници, много добре запазени и украсени, са най-добрите образци, намерени досега в България и едни от най-добрите на територията на някогашната Римска империя. В непосредствена близост с гробните съоръжения са разкрити останките от две колесници - четирикола и двукола заедно с конете. Дървените части на колесниците и конската амуниция са богато украсени с художествено изработени бронзови халки, обковки, апликаци, изобразяващи Херакъл и горгона Медуза. Гробниците датират от I-II в. Крепост в местността Калето На 500 м северозападно от античния и средновековен обект се намира крепост. Обитавана е през римската епоха, ранновизантийския период и средновековието. Открити са редица интересни находки, сред тях - оловен печат на Ирина Комнина - снаха на византийския император Алексий I Комнин (1081 - 1118). Археологическите обекти в землището на с. Караново разкриват живота на населението в нашите земи от края на VII хил. пр. Хр. до средата на XIII в., в продължение на близо 8 000 години. Селищна могила Дядово Селищната могила до с. Дядово е разположена непосредствено на югозапад от съвременното село Дядово, близо до извор. Могилата е една от най-големите в България и Европа. Висока е 18 метра. Тук са застъпени основните праисторически епохи - новокаменна, меднокаменна, бронзова епоха. Обитавана е и през ранната желязна епоха. През ранновизантийския период върху могилата е изградено малко укрепено селище с много добре запазена крепостна стена с кули, която го е защитавала. През българското средновековие - XI - XII в. върху могилата е съществувало селище с гробище. и малка църква, които са проучени изцяло. През 1977 г. започват съвместни българо-холандски археологически проучвания в изпълнение на културна спогодба между България и Холандия. През 1984 г. се присъединяват специалисти от унимерситета Токай в Япония, които продължават да работят и сега. Селищната могила до с. Дядово впечатлява със своите размери и резултати от археологическите проучвания и представлява интересен паметник на културата с туристическо значение. Могилата е разположена на 10 км южно от град Нова Загора, по пътя Нова Загора - Раднево, който е част от международния път Свиленград - Русе (Турция-Румъния) . Теке Св. Илия Тюрбето (гробницата) на Кадемли баба султан е разположено на върха Адатепе (Свети Илия) от Светиилийските възвишения, югозападно от село Графитово. Тюрбето е принадлежало на изповядващия бекташизма Муса Чобан, известен и като Кадемли баба Султан. Споменава се от турския пътешественик Евлия Челеби. Върхът Свети Илия е обитаван в продължение на хилядолетия. Най-ранните следи от животтук са от ранната желязна епоха.