Общинска администрация Априлци

Новоселската котловина /600 м. н. в./ е разположена в северните гънки на Стара планина, по поречието на реките Острешка и Видима.  Далеч назад през вековете тук са обитавали траки и римляни. Само в западната част на Новоселската котловина доскоро са намерени 15 селищни могили. При разкопаването на 2 от тях в местността “Чуклата” са открити погребения. По сивата тракийска керамика, открита в тях, археолозите отнасят погребенията към ІV – ІІІ в. пр. н.е. Предполага се, че по горното поречие на реките Росица и Видима са живели траки от племето трибали, които добивали злато при изворите на Семова река под връх “Жълтец”.  По време на римското владичество през Новоселската котловина минавал важен път, свързващ провинциите Мизия и Тракия. За защитата му римляните издигат крепости на връх Голям Острец и Русалийски проход. Този път се отделя при Никополис ад Иструм (с. Никюп, Търновско) от главния римски път, който свързвал Нове (Свищов) и Филипополис (Пловдив) и се отправял по долината на реките Росица и Видима към крепостта при днешното севлиевско село Градница. Оттам през Боаза навлизал в Новоселската котловина и чрез Русалийския проход до долината на р. “Тъжа” слизал в Тракия. Днес този път не се използва, но е прекрасна възможност за пешехони преходи.  Началото на днешното селище дават бежанци от Търновския край след падането на България под османско робство. От тогава носят названията си местности като “Болярското” и “Царево лозе”. По – късно, през ХVІІІ в. нова вълна българи от севлиевско, търновско и дори от южната част на страната бягат към планината заради кърджалийските набези. Още по време на робството водите на реките са ползвани за каране на много воденици, тепавици и стружни (дъскорезници). Това определя първото име на селището Тахтаджикьой – Дъскарско село. Преданието разказва, че разбойници нападнали селото – опожарили го и избили по-голямата част от населението. Тия, които успели да се укрият в планината, след време се завърнали. Възстановили селището и го нарекле Еникьой – Ново село.  През епохата на Възраждането благодарение на доброто си географско положение Ново село се издига като занаятчийско – търговски и културно – просветен център на котловината и съседните села. В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. се развиват много занаяти – дърводелство, грънчарство, кожарство, тепавичарство, терзийство, бакърджийство, златарство, марангозчийство (резбарство), кираджийство.  Тук още през 1812г. е открито килийно училище и църква, а от 1850г. има и светско училище. Икономическият подем и свободолюбивият дух на балканджиите правят Ново село един от центровете на Априлското въстание. През 1872г. Левски организира таен революционен комитет. През април 1976г. единствено Новоселската котловина възстава срещу поробителя. Цели девет дни тържествува свободата в този край, но местните я заплащат с много кръв и изпепелени 722 сгради. Загива и дошлият на помощ с Габровската чета войвода Цанко Дюстабанов. Голяма част от оцелялото население се изселва. През 1976г. в чест на 100 – годишнината от Априлското въстание четирите села – Ново село, Видима, Острец и Зла река се обединяват в град Априлци. Все повече нараства значението на Априлци, като привлекателен планински курорт. Климатът е умерен към планински – с продължителна есен, значително по – прохладно лято и мека зима – до края на март. Поради затворения характер на котловината рядко духат бурни ветрове, а зиме не се образуват снежни преспи. Рядко падат мъгли, преобладават слънчевите дни, въздухът е свеж, богат да кислород.  В прохладните гористи склонове на планината се срещат най-често бук и габър, явор, шестил, брекина, череша, лиственица, дугласка, бял и черен бор. В горите живеят вълк, лисица, кафява мечка, дива котка, сърна, заек, белка, златка, таралеж, различни видове змии и гущери. Високо в небето над Априлци се вият ястреби и соколи, а край къщите гнездят щъркели и лястовици. В пенливите води на реките Видимска и Острешка плуват пъстърва, мряна, кефал, скобар и сивен.  От Априлци лесно се стига да Национален парк “Централен Балкан” , чиято граница минава през територията на общината. Един от деветте резервата на Парка – биосферният резерват “Северен Джендем” е сред атракциите на района. Непосредствено над градчето се извисяват върховете “Ботев” (2376 м.), “Марагидик”, “Острец”, “Букова могила”. Ценителите на природата пристигат тук, за да се наслаждават на дивната хубост на планината – царство на орли, диви кози, редки растения.  Разнообразният релеф на Централен Балкан с разликата в надморските височини до 1800 м., осигурява многообразие от местообитания, превърнали го в съкровищница на животинския свят.  Резерват “Северен Джендем” – е най-високо разположеният резерват в Национален парк “Централен Балкан”, опазващ изключително дива, непристъпна и красива част от Стара планина около изворите на река Видима. “Северен Джендем” обхваща северните отвесни склонове на връх Ботев. Непристъпни скални пояси, къси и стръмни вододели, върхове с обратни наклони, скални мостове, зъбери, пропасти, множество водопади и обширни тревисти заравнености свидетелстват за уникални геологични процеси. Почти 2/3 от резервата са покрити със стръмни вековни гори. Той опазва субалпийски скални и горски местообитания. Характерни са вековните букови и буково – елови гори. Редки и застрашени от изчезване видове са оцелели само в тази естествена крепост и никъде другае в България. Запазено е необичайното съобщество на сибирска хвойна, миртолистен рододендрон и синя боровинка, както и едиствено в света находище на урумово плюскавиче. Връзката с другия резерват – “Джендема”, го прави част от обширна “обетована земя” – убежище на дивата коза, мечката, вълка, благородния елен, сърната, скалния орел, сокола – скитник и скалолазката.