Национална художествена академия  itemprop=

Национална художествена академия

Националната художествена академия се състои от два факултета: Факултет за изящни изкуства и Факултет за приложни изкуства. Във всички специалности освен основните художествени , оформящи професионалната подготовка на студентите, се изучават следните дисциплини: рисуване, история на
Държавното рисувално училище е открито на 1 октомври 1896 г. след подписването на Указ от княз Фердинанд. С този акт в София е положено началото на едно от най-старите висши учебни заведения в страната. В делото по създаването на днешната Академия се открояват имената на ред видни творци и учени, сред които Константин Величков, Иван Мърквичка, Иван Шишманов, Антон Митов и Борис Шац. През 1911 г. преподавателският състав изпраща проект за развитие в Министерството на просвещението, в който присъства и искането училището да се нарече Академия на изкуствата. Десет години по-късно, през 1921 г., по предложение на министъра на Народното просвещение Стоян Омарчевски Държавното рисувално училище се преименува на Художествена академия. Днес някогашното рисувално училище се нарича Национална художествена академия, която продължава да бъде най-авторитетната българска институция за подготовка на професионални художници в областта на изящните и приложни изкуства, дизайна, консервацията и реставрацията и историята и теорията на изкуството (в образователно-квалификационните степени „магистър”, „бакалавър” и образователната и научна степен „доктор”). През 2008–2009 учебна година задачите, изпълнявани от академичното ръководство, са свързани с няколко основни цели. Те са повишаването на качеството на обучение и равнището на преподавателския състав, укрепването на авторитета на Академията в духовния живот в България и утвърждаване на нейната съвременност в съзнанието на студентите и обществеността. Така Академията неизменно се развива и усъвършенства по посока на специфичната си образователна и културна дейност. Качеството на преподаване се повишава, появяват се нови учебни планове и програми, увеличава се мобилността на студентите и преподавателите. Цели се доразвиването и пълната реализация на НХА като една от водещите национални институции за образование, творчество и академична култура и утвърждаването и като международен център за образователен, творчески и културен обмен. В НХА се осъществява методическо ръководство във всички области на изобразителните изкуства в системата на художественото образование. Така задоволяването на националните потребности от професионални художници в различните области на изящните и приложните изкуства, дизайна, реставрацията и изкуствознанието остава основен приоритет в дейността на институцията. В течение на изминалата учебна година НХА положи усилия за оптимизиране на своя публичен образ. Пример за това е развитието на общоакадемичната магистърска програма „Дигитални изкуства“ – една нова крачка в разбирането на мястото на НХА като образователна институция. През тази година динамиката на академичния живот е значително активизирана вследствие на повишените средства за творческа и научна дейност. Това направи възможна реализацията на многобройни творчески и изследователски задачи във всяка една от специалностите съобразно техните специфични дейности. Не случайно последното анкетно проучване сред преподавателския състав през 2009 г. показа, че значително е повишен броят на творческите уъркшопи и научните конференции, като броят на отпечатаните книги, научни сборници, каталози и др. никога не е бил толкова голям. Нарастнал е броят на научните изследвания по изкуствознание и методика и теория на образованието във всички области на изобразителните изкуства. В библиотеката на НХА се закупуват най-новите издания във всички области на художественото творчество, създадена е компютъризирана информационна база. Изложбите в галерия „Академия” са обърнати както към студентите, така и към широката културна общественост. Утвърденият международен престиж на НХА привлече студенти по програмата „Еразъм“ от страни на Европейския съюз като Австрия, Великобритания, Холандия, Франция, Германия, Испания и др. Конкретиката на всички тези дейности е подробно отразена в изданието на Годишника. Националната художествена академия се състои от два факултета: Факултет за изящни изкуства Факултет за приложни изкуства.  Във всички специалности освен основните художествени , оформящи професионалната подготовка на студентите, се изучават следните дисциплини: рисуване, история на изкуството, естетика, философия, пластична анатомия, перспектива, чужди езици спорт по избор. Всички студенти имат право да се обучават едновременно с избраната от тях специалност във втора специалност "Теория и практика на художественото образование". Това им позволява да получат професионалната квалификация за учител по изобразително изкуство в средните общообразователни и специализираните художествени училища.  Наред с развиването на традиционните образователни дейности основната актуална цел на ръководството продължава да бъде свързана с проекта за реконструкция и модернизация на НХА. Той предвижда към сега съществуващата сграда (паметник на културата) да се прибави нова, която да обедини и разшири учебните пространства на всички специалности. Осигурено е финансиране на проектните дейности. През ноември 2008 г. (на основание на спечелен конкурс през 2005 г.) с архитект Стефан Добрев бе подписан договор за проектиране. Идейният проект беше обсъден и приет на Академичен съвет, като през юни 2009 г. в галерия „Академия“ беше организирана изложба, разкриваща пред широката културна общественост неговите най-актуални визуализации. Във връзка със стартирането на проекта на територията на НХА (ул. „Шипка“ № 1) беше извършено предварително археологическо проучване от археолози от НАИМ–БАН. Засега не са открити ценни исторически паметници, но на следващ етап не е изключено и това да се случи. Академичната общност е убедена, че ползите от реализацията на този проект далеч ще надхвърлят строго специфичните нужди на образователната институция. Защото в проекта за нова сграда, наред с просторните ателиета са предвидени изложбени и лекционни зали, които ще работят в услуга на цялостния културен живот в столицата. И защото за пръв път над стогодишната музейна сбирка на НХА ще има хранилище и своя собствена експозиционна площ. Оптимизмът в институционално развитие на НХА е плод не само на новите или усъвършенствани учебни планове и програми. Той е симбиоза от броя и съдържанието на провежданите учебно-изследователски проекти, уъркшопи и конференции, изложби и лекции.