Общинска администрация Тервел - Вижте още

Общинска администрация Тервел

Тервел е град в Североизточна България. Той се намира в Добричка област и е в близост до град Дулово. Градът е административен център на община Тервел. Старото му име е Куртбунар. Община Тервел се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Добрич. Общината има
Тервел, ул.”Св.Св.Кирил и Методий” № 8





Общинска администрация Тервел

Тервел е град в Североизточна България. Той се намира в Добричка област и е в близост до град Дулово. Градът е административен център на община Тервел. Старото му име е Куртбунар.

Община Тервел се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Добрич. Общината има 26 населени места

Община Тервел се намира в североизточна България, заема западната част на Добричка област, с обща площ от 579,7 кв. км. Надморската височина е от 50 до 300 м. Теренът е дълбоко нарязан от суходолия, насочени на север. Богатството на общината е плодородната добруджанска земя. На север и северозапад общината граничи с общините Дулово, Алфатар и Кайнарджа от област Силистра, на изток с Крушари и Добричка община от област Добрич, на юг с Вълчи дол от област Варна, и на югозапад с Никола Козлево и Каолиново от област Шумен. Административният център - град Тервел - отстои на 42 км от областния център - гр. Добрич, на 91 км от морското пристанище Варна и на 58 км от дунавското пристанище Силистра. В общината има добре развита пътна мрежа. Общата дължина на републиканската пътна мрежа на територията на общината е 154,2 км, от които към момента 10,2 км са второкласни пътища. На територията няма няма изграден ж.п. транспорт. Най-близката ж.п. гара – гр. Дулово - отстои на 32 км от град Тервел. Редовни автобусни линии свързват общинския център с областните градове Добрич, Варна, Шумен, Русе и Силистра.

Населени места в община Тервел

Тервел
  • Ангеларий
  • Балик
  • Безмер
  • Божан
  • Бонево
  • Брестница
  • Войниково
  • Главанци
  • Градница
  • Гуслар
  • Жегларци
  • Зърнево
  • Каблешково
  • Кладенци
  • Коларци
  • Кочмар
  • Мали извор
  • Нова Камена
  • Оногур
  • Орляк
  • Полковник Савово
  • Поп Груево
  • Професор Златарски
  • Сърнец
  • Тервел
  • Честименско

Релеф

Територията на общината попада в обсега на Лудогорското сводово издигане, част от Дунавската равнина и се характеризира с нискохълмист релеф, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източни изложения. Релефът се изгражда от Добруджанските плата, които се намират северно и източно от Поповско-Разградските и Самуилови височини. По-големи суходолия са “Суха река” и “Кана гьол”. Към тях от платовидната равнина се вливат по-къси суходолия, като “Малкото суходолие”, “Големият дол”, “Тополовият дол”, “Сухият дол” и др. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има нискохълмист характер. Той е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка. Интересни скални венци с пещери има в крайселищните територии на селата Балик, Оногур, Попгруево и други. Нивото на подпочвените води е дълбоко и не усложнява инженерно–геоложката обстановка при строителство на сгради и съоръжения. На терена не се наблюдават физико-геоложки явления като свлачища и срутища.

Полезни изкопаеми

Общината е бедна на полезни изкопаеми. Разкрити са нерудни изкопаеми – варовик и каолин. Разработени са кариери за варовик с местно значение за пътно строителство в селата Балик и Мали Извор, които към настоящия момент не функционират. В района на селата Орляк, Нова Камена и Жегларци са установени перспективни запаси от каолинова суровина от порядъка на 100 млн. тона. Поради високото съдържание на желязо, суровината не е пригодна за стъкларско-порцелановата промишленост, но може да се използва за нуждите на огнеупорната промишленост, а пясъците – като суровина за стъкларската и леярската промишленост и за строителството.

Климат

Територията на община Тервел попада в умереноконтиненталната климатична област. Формирането на климата става под влияние на трансформирани океански въздушни маси, нахлуващи предимно откъм северозапад и запад, континентални въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи предимно от североизток, континентални въздушни маси, формирани над самия Балкански полуостров. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположеният Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е сравнително студена, пролетните мразове са често явление, лятото е сравнително топло. Най-топлият летен месец е юли, температурата на въздуха достига около 24єС. Първите есенни застудявания настъпват около 10 октомври. Средната януарска температура се движи около – 2,5 / – 1,5єС. Снежната покривка е неустойчива и рядко се задържа дълго. Сумата на валежите е малка: 85-144 мм. Най-много валежи падат през лятото, по-голяма част от които през първата му половина. Валежните суми през пролетта и есента не се отличават с голяма разлика, съответно между 85-140 мм и 115-150 мм. Характерни за пролетта са късните мразове, които се прекратяват едва към 10-20 април. Периодичните засушавания са често явление. Вегетационният период е от 6 до 7 месеца. Той е сравнително благоприятен, като се изключи началото на пролетта – заради късните мразове. Слънчевата и космическа радиация са един от факторите, оказващи влияние върху екологичното и санитарно-хигиенното състояние на селищата. Годишната продължителност на слънчевото греене е 2021 часа при сумарна слънчева радиация 3100 МJ/ м 2.

Почви

Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, релефа и растителната покривка. Почвеното разнообразие е ограничено. Срещат се два основни почвени типа: черноземи и хумусно–карбонатни почви. Черноземите са представени от един подтип – излужен чернозем. Заемат 57,8 % от територията на общината. Това са едни от най-плодородните почви на територията. Те са с мощен хумусен хоризонт 50-80 см, а заедно с преходния достигат до 120-140 см. Карбонатните и типичните черноземи се характеризират със слабо до средно мощен хумусен хоризонт. Относителният им дял е 6,8 % от територията. По механичен състав са средно до тежко песъчливо-глинести. Запасени са с органично вещество и съдържат големи количества карбонати.

Неблагоприятните свойства, които притежават, са голяма водопропускливост и слаба водозадържаща способност. Срещат се около селата Професор Златарски, Войниково и източно от с. Жегларци. Ерозираните черноземи и сивите горски почви заемат твърде висок дял от територията – 30,3 %. Разположени са по склоновете на терена. Алувиално-ливадните почви се срещат в речните суходолия. Те имат най-нисък относителен дял – 5,1%. Техните свойства позволяват отглеждането на многобройни култури.

Ерозия

Ерозионни процеси от масов характер липсват. Проявления на водната ерозия има в горския фонд по стръмните брегови земи на суходолията с площ около 176 ха, на места има изцяло оголени скали. На малки площи се наблюдава и площна ерозия. Борбата с ерозионните процеси в горския фонд се води преди всичко чрез залесяване. На откритите места в обработваемите земи се наблюдават проявления на ветрова ерозия. Силните зимни ветрове отнасят снежната покривка от посевите, навяват пътищата и затрудняват тяхната проходимост. Ефикасно противодействие на ветровата ерозия оказват създадените полезащитни горски пояси, които същевременно изпълняват снегозадържащи и влагозадържащи функции в района със сух и топъл климат.

История

Още по време на турското иго град Тервел (тогава село) е бил известен под името Куртбунар ("вълчи кладенец").Според една от легендите в един от многото кладенци по това време се е удавил вълк и за това селището е наречено така. След освобождението селото е преименувано на Тервел. То споделя съдбата на останалата част от Южна Добруджа и през 1913 г. е присъединено с цяла южна Добруджа към Румъния, както и след Първата световна война. С Крайовската спогодба от 1940 г. е върнато на България. По време на Отечествената война дава свидни жертви по фронтовете в Югославия, Унгария, Австрия. След 9 септември 1944 г. село Тервел бързо израства и през месец януари 1960 г. е обявено за град.

Преди 9 септември селото няма видни политици и държавници. След 9 септември 1944 г. Тервел дава един от най видните български политици и държавници - Алекси Иванов, който е преселец от сверна Добруджа през 1940 г. През 1986-1987 г. той заема важния държавен пост заместник председател на Министерския съвет (вицепремиер) и председател на Съвета по селско и горско стопанство при МС, секретар на ПП на БЗНС декември 1976- декември 1989 г., министър на земеделието и горите през 1986 г. и през август 1987 - декември 1988 г., както и народен представител в шест Народни събрания в продължение на 28 години. Алекси Иванов също така има важна заслуга за издигането на Тервел от село в град и е единственият добруджанец, издигнал се до най-високи партийни и държавни постове по времето на социализма в България. Той е и единственият министър на земеделието, родом от Добруджа в историята на България. Роден е през 1922 г. и умира през 1997 г.. След промените на 10 ноември 1989 г. град Тервел дава и втория си виден деец Димо Узунов, който е секретар на ЦК на БКП от декември 1989 г.до февруари 1990 г. и заместник министър на земеделието и хранителната промишленост през 1996-1997 г. Днес градът, макар че изживява тежки социално-икономически и демографски проблеми след промените от 1989 г., започва да се съвзема и стабилизира.

Град Тервел винаги е бил сигурна, здрава връзка между Дунав и Черно море. Някога тук са живели тракийските племена на гетите.
Според археологически данни, върху земите на днешния тервелски район са съществували седем тракийски селища. Останки от тях има в земите на днешните села Проф. Златарски, Поп Груево, Жегларци, Орляк, Безмер и град Тервел. През 1983 г. при разкопки на тракийски некропол-могила между селата Жегларци и Орляк е намерен изцяло запазен скелет на мъж от ранна бронзова епоха (3 хил.год. пр.н.е.). Намерените монети, статуетки и други предмети говорят за древната история на този край. Открити са бронзова монета от времето на Филип Македонски, керамични съдове, изваяни през IV-III в.пр.н.е., римска монета от времето на Марк Антоний, монети, сечени от римския император Константин Велики и други.

През III век от новата ера тервелският край е включен в провинция Малка Скития, с главен град Томи (сега Констанца).

През VIII-Х век както в тервелския край, така и в цяла Добруджа разцъфтяват старобългарските селища от VIII-Х век, а именно: Кладенци, Гуслар, Проф. Златарски, Орляк, Поп Груево, Сърнец и град Тервел.
За крепостите при селата Войниково, Балик и Оногур е установено, че в тях животът продължава и по-късно. Любопитно е да се знае, че село Кладенци се намира по средата между крепостта Дръстър (Силистра) и първата българска столица Плиска. Много находки, които са открити в тази крепост, показват, че тя е била важен укрепителен, защитен и християнски център.
Там са открити две църкви, характерни за Първото българско царство. В една от тях са открити уникални фрагменти от белоглинената керамично-пластична украса, известни само от втората столица Преслав. Открита е и една оловна икона, върху лицевата страна, на която е изобразен Св. Георги като млад войн с доспехи, копие и щит; в краката си притиска змей, в чието тяло е забито копие. На обратната страна е изобразен разцъфнал кръст.

Първи сведения за Тервел като селище намираме в турски документи от 1673 г. В тях за първи път се среща името Куртбунар.

На 26 юли 1882 г. селището става околийски център, подчинен на Силистренски окръг. След 1879 г. в Тервел се заселват семейства от други райони – предимно бежанци от Одринско, преселници от Троянско, Сливенско, Севлиевско, Хасковско.

Първият български управител на Куртбунар е дядо Кръстьо Попов (Опълченеца). Непосредствено след Освобождението са дошли чиновници, адвокати, съдии, а много по-късно и първият лекар - д-р Иван Газурков. За първи път в Тервел излиза в-к.”Добруджа” през 1901-1903 г. под редакцията на учителя Атанас Петров. През 1903 г. излиза в.”Известие” с администратор Георги Маджаров. На 13 февруари 1893 г. в-к.”Прогрес” съобщава, че в село Куртбунар е създадено читалище „Развитие”.

На 27 юни 1942 г. Куртбунар е преименуван на Тервел. През 1947 г. селището е електрифицирано, а през 1952 г. - водоснабдено.

На 30 януари 1960 г. с указ № 38 на Народното събрание село Тервел е обявено за град.

До наши дни Тервел и тервелският край са преминали през бурите на 4 хилядолетия.

Античната крепост край с. Балик, античната и средновековна крепост “Калето” край с. Войниково, ранно-средновековната крепост “Скалата” край с. Кладенци, 360 тракийски некропола, Скалните манастири край с. Оногур, с. Балик и с. Брестница и още редица недвижими паметници на културата са само част от археологическото богатство на община Тервел. Наред с недвижимите паметници, традициите и духът на миналите поколения се съхраняват в богата археологическа експозиция и пъстроцветна етнографска сбирка в Историческия музей в град Тервел.

Забележителности

Скален манастир „Гяур евлери“ до с. Балик

Намира се върху десния бряг на р. Суха и се явява най-големият ранновизантийски скален манастир от V-VI в. в България. Разположен е на три нива и включва църква, параклис, игуменарница и голяма общежително скално помещение.

Централната църква католикон е старателно изсечена с наос под формата на квадрат с дължина 3.10 м и височина 1.90 м. Върху източната стена е оформен триделен олтар. По коридор се достига до голямо общомонашеско скално помещение, в което е вдълбан кладенец за вода. Църквата има квадратен притвор, а до него параклис с правоъгълна апсида. Северно от параклиса има трапезария и игуменарница. Манастирът е преизползван през Х в., за което свидетелства керамиката в подножието и няколко руноподобни и кирилски надписа.

Северно от манастира има още две уединени отшелнически килии и църква-гробница „Сандъкларъ маара” за погребение на монасите.

Скална обител „Тарапаната” до с. Балик

Намира се върху десния бряг на Суха река и на около 300 м западно от църквата гробница. На два етажа през V-VI в. са оформени 4 помещения.[източник?] На долния етаж на две нива са оформени килия и параклис 2.60 Х 2.65 м с ниша в източната стена. До северната стена е изсечена гробна камера. Горният етаж също включва две помещения килия и параклис. Параклисът е правоъгълно помещение с размери 2.50 Х 1.95 м. Върху източната стена е оформена аркирана олтарна ниша, а край северната стена е изсечена скамейка и гробна камера. От параклиса по тясна пътечка се достига до триъгълна килия с размери 2.90 Х 1.65 м. Тази обител също е преизползвана през Х в., за което свидетелстват няколко кирилски надписа и кръстове с разклонени краища.

Скален Манастир „Асар евлери” до с. Балик

Намира се в подножието на ранновизантийска и ранносредновековка крепост и включва църква, погребален параклис и общежително спално помещение, оформени през V-VI в.[източник?] Църквата е с голям наос 3.20 / 4.80 м с правилна опсида върху източната стена и обширен притвор. Има и кладенец за вода, който достига до реката. Южно от църквата е манастирското спално помещение с дължина 11.60 м и ширина 4.00 м. По стените има няколко ниши, а в северния край скална тоалетна. Северно от църквата е погребалният параклис с дължина 4.40 м и ширина 7.30 м. Върху източната стена е оформена олтарна ниша, а в пода са вкопани няколко гробни камери. Северно от църквата по малък коридор и изсечена в скалата пътечка се достига до няколко килии. (Асар евлери e турска дума и означава къщите на крепостта.)

Скален скит „Вълчанова стая” до с. Брестница

Над голяма естествена пещера върху левия бряг на Суха река старателно е изсечена триконхална скална църква с притвор от V-VI в.[източник?] Наосът е почти квадратен с размери 3.50 Х 3.40 м, а конхите са полукръгли с ширина около 2.00 м. Южно от църквата е имало малка килия с размери 2.00 Х 1.55 м. Между килията и църквата има коридор, а над входа е изсечено правоъгълно поле за икона. Църквата е преизползвана през Х в., за което свидетелстват рисунки и знаци.

Общинска администрация Тервел - отрасли:


Администрация, Общини, Общинска Администрация,
4 1