Общинска администрация Сопот - Вижте още

Общинска администрация Сопот

Община Сопот се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив. Общината има 2 населени места с общо население 9 827 жители (01.02.11 г.). Община Сопот е създадена на 5 септември 2003 година с указ №318 на президента Георги Първанов, след като землищата на град
Общинска администрация Сопот

Община Сопот се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив. Общината има 2 населени места с общо население 9 827 жители (01.02.11 г.).

Община Сопот е създадена на 5 септември 2003 година с указ №318 на президента Георги Първанов, след като землищата на град Сопот и село Анево са обособени в отделна самостоятелна община от Община Карлово.

Сопот е град в Централна България. Той се намира в Област Пловдив и е на 5 км западно от град Карлово. Градът е административен център на община Сопот.

Сопот е разположен в плодородната Стремска долина на 510 м надморска височина в самите поли на Стара планина, и се намира на 5 км западно от Карлово, на 136 км източно от София, на 63 км северно от Пловдив и на 61 км южно от Троян.

В близост до града е началната станция на седалковия лифт до хижа Незабравка, най-дългият на Балканите.

Сопот

Селищната мрежа, обхващаща 2 населени места, е развита основно в равнинната част на Общината и в ниските части на планинските склонове, ограждащи западната част на Карловското поле. Надморската височина на територията на Общината варира в рамките на 500 - 510 метра.

В климатично отношение Общината попада в преходно-континенталната климатична област. В сравнение с другите Подбалкански полета климатът е по-мек и по-топъл. Температурните инверсии са рядкост. Зимата е мека при средна температура през Януари около 0 и минус 1 градус, средногодишният брой дни със снежна покривка е 20 - 25. През лятото, което е умерено топло, има 60 дни със среднодневна температура около 20 градуса. Валежите са умерени - около 653 мм/кв.м средногодишно, с летен валежен максимум 217мм/кв.м /през юни 95мм/кв.м/ и зимен валежен минимум 116 мм/кв.м /през февруари - ЗОмм /кв.м/, максимумът им е през Май - 82 мм /кв.м, а минимумът - през месеците Февруари и Март.
Поземлени и горски ресурси

Поземлените ресурси на община Сопот са с размер от 56 000 дка, или 56 кв.км. По размер на територията Общината може да бъде включена в групата на общините с малък размер на площта си. По този показател тя се нарежда на едно от последните места в Пловдивска област.

Въздух

Климатичните фактори в разглеждания район определят до голяма степен нивото на замърсяване на въздуха.

Територията на Общината не е източник на озононарушаващи вещества. Няма данни от оторизирани лаборатории за направени емисионни замърсявания.

ЕКОЛОГИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА

Екологичното състояние на Община Сопот може да се оцени на основата на характеристика на отделните компоненти на околната среда и степента на тяхното замърсяване.

На територията на Общината съществуват производствени обекти, които са причинявали, а в последните години спорадично, макар и по-рядко и в по-малки размери, значително замърсяване на водите и почвите.

През територията на Общината не преминават сериозни речни потоци. За осигуряване на напояването на земеделските земи се разчита на изкуствени водни басейни. На територията на Общината се намират четири водосъбирателни басейни /микроязовири/ с обща водовместимост от 830 000 куб.м. - "Арменица", "Малкият друм - Мурла", "Анево-2" и "Анево-3".

Подземни природни богатства

Независимо от малката си територия Община Сопот разполага с подземни природни богатства. Югозападно от с. Анево има находище от лигнитни въглища на малки дълбочини. Дебелината на въглищния пласт е от 1,4м. до 11,5 м. Находището все още не се експлоатира.

Защитени територии и други чувствителни екосистеми

На територията на Община Сопот попада част от Националния парк "Централен Балкан" - 15 480 дка.

Води

С висока чистота и добри питейни качества са и подпочвените води по речните тераси. Те, заедно с речните води от горните течения на планинските потоци, се използват като ресурс за питейно и битово водоснабдяване на населените места от Общината. Използваният дебит на тези води гарантира нормалните потребности на населението от питейни води. Капацитетът на водите с високи питейни качества, който стои като резерв за бъдещите потребности, е незначителен.

На територията на Община Сопот има 4 язовира.

Почви

Състоянието на почвата на територията на Община Сопот е застрашено от вредното въздействие на редица замърсители.

Основните източници за тяхното замърсяване съществуват и те са свързани с промишлеността; транспорта; отпадъците; химическите средства, "пренесени" чрез праха и аерозолите по въздушен път; инфилтрацията на замърсени с вредности води; селскостопански обработки, строителни и др. дейности в самите населени места.

Всички изследвания до сега показват, че около 80% от замърсяването на селскостопанските площи се осъществява по въздуха, а останалите 20% - със замърсените поливни води, т.е. както при почвата, така и при растенията, замърсяването е комплексно.

История

Сопот, едно от старите български селища, по-старо от Карлово и Калофер, е основано през ХІV в. Единственият писмен извор за неговата най-ранна история е Карловското вакъфнаме, чийто оригинален текст е изготвен в гр. Коня на арабски. През 1847 г. в Цариград е направен препис на документа и съответно заверен. Същият се съхранява в Градски исторически музей Карлово. Документът свидетелства, че в края на ХІV в. в съседство с голямото село Шахин или Шушитче /с. Сушица/ съществува и с. Акче клиса /Бяла черква/.

Турското наименование Акче клиса или Акче клисе на Сопот е дала църквата "Света Богородица" - бялата черква, която се виждала отдалеч на възвишението "Трапето". Тя е построена още преди турските нашествия по българските земи. Опожарена и разрушена е през юли 1877 г. заедно с почти целия град. Върху нейните руини е вградена абсидата на олтара й.

Възрожденският поминък на града е свързан с реките Леевица и Манастирска, които извират от Балкана. Буйната напролет "Леевица" има 5 живописни водопада, най-високият и красивият от които е "Скокът". Красивата река става страшна, когато се топят снеговете, приижда силно и влачи грамадни скални късове. Ето защо сопотненци са я нарекли "Мурла". Край манастира "Свети Спас" тече Манастирска река, която водоснабдява Сопот.

По течението на двете реки, е имало много чаркове и чаркови одаи - гайтанджийството става основния главен поминък на възрожденския Сопот. Тук процъфтяват над 30 занаята: вълнарство, предачество, тъкачество / тъкат се вълна, коноп, лен, памук, козина, коприна /, килимарство, абаджийство, терзийство, кожухарство, тепавичарство, воденичарство, добив на розово масло, бояджийство, басмаджийство, стъкларство, папукчийство, бакърджийство и др. Заслужено Сопот е наричан "Кючюк Манчестер"- /"Малък Манчестър"/ и "Герджик Сопот" - /"Хубав Сопот"/.

Във връзка с производството на розово масло в града е открита първата на Балканския полуостров "шишеджийница" или стъкларска фабрика. Изработваните стъклени съдове са "възчерни и не доста прозрачни", но са първите за времето си.

Сопот е свързан с хайдушките подвизи на войводите Кара Иван, Добрил, Велю, Богдан, с делото на апостолите Васил Левски и Тодор Каблешков, със светлите имена на сопотненци - участници в двете български легии, в четите на Филип Тотю, на Панайот Хитов, на Христо Ботев и в Българското опълчение.

Сопот е роден град на народния поет Иван Вазов, на изтъкнатата възрожденска учителка Неделя Петкова, на отец Кирил Слепов - един от видните дейци на Априлското въстание и съратник на Георги Бенковски, на народните будители и родолюбци Аверкий Петрович, отец Кирил Нектариев, Калист Л. Хамамджиев и цяла плеяда още. Тук са родени изтъкнатите генерали Георги Вазов и Владимир Вазов, световноизвестният народен лечител Иван Раев и др.

Сопот се слави със своите училища през Възраждането-килийни взаимни и класни - едни от първите в поробената България. За издигнатия в просветно културно отношение град, свидетелства и фактът, че за периода 1835-1875 г. той наброява 1803 души спомоществователи на възрожденска книжнина, 282 от които за черковна, останалите за светска. Няколко години в Сопот се списва и издава ръкописния хумористичен вестник "Остен".

През 1869 г. Апостолът Васил Левски основава в града таен революционен комитет. Сред съзаклятниците са: Ганчо Попниколов, Сребрьо Стойновски, Фратю Попов, дякон Богослов Макриев и др.

През 1870 г. в гр. Сопот е основано женско дружество "Постоянство" с председател Съба Вазова. През 1871 г. будни родолюбиви младежи основават сопотско читалище "Братство".

Активната подготовка на Априлското въстание в града е отразена във Вазовия роман "Под игото".

Сопот участва дейно и в Руско-турската освободителна война. Негова гордост са 57-те души опълченци, чиито имена и подвизи са вплетени в героичните битки за извоюване на свободата.

През юли 1877 г. в града избухва масово народно въстание. Сопотненци се бият за своята свобода три дни. Въоръженото въстание е дело на местния революционен комитет. Сопот е укрепен с две барикади - на изток към Карлово и на запад към с. Ахиево /Анево/. Отбраната на града устоява до 22 юли. Сопот е опожарен. Жителите му бягат към Балкана, някои са избити.
На 13 .І. 1878 год. сопотненци посрещат братята освободители начело с генерал Павел Карцов...

Святи за всеки българин са местата в Сопот, свързани с Вазовия роман "Под игото" и историческото минало.

Под бухлати чемшири и сянката на вити лозници във Вазовия двор сърцето тръпне при спомена за многолюдната челяд на чорбаджи Марко. Във възстановената и открита като музей на 6 юли 1935 год. от Н.Ц.В. Борис ІІІ родна къща на народния поет попадаме в обкръжението на Вазовите вечни герои от разказа "Хаджи Ахил" и повестта "Чичовци", пресъздадено в паноптикума "Бръснарницата на хаджи Ахил". Пленени сме от свежия народен хумор и възрожденски колорит, лъхащ от тях. Експозицията към паноптикума разказва за историята на Вавовия музей, за Вазовото творчество, създадено в Сопот, за взаимните връзки между народния поет и родния му град. Всяка стая от родния дом на патриарха на българската литература носи атмосферата на възрожденската епоха.

В откритата на 8 юли 1970 год. експозиционна зала към музея е отразен жизнения и творчески път на Иван Вазов.

Музеят на народния поет в Сопот е родолюбиво огнище, храм на българщината, съхранил ценни реликви, свързани с Иван Вазов и неговото семейство.

В Девическия метох отекват още стъпките на синеокия Апостол Васил Левски, намирал тук винаги сигурно убежище. На мястото на църквата "Въведение Богородично" още през ХV в. съществува параклис. Манастирът възниква през ХVІІв. В южната килия на втория етаж е било килийното училище, в което е учила изтъкнатата възрожденска учителка Неделя Петкова. На първия етаж е килията на монахиня Христина и входът на скривалището, в което тази родолюбива българка укрива Левски. Тя е зверски убита от турците през 1877 год., когато е опожарен метоха. Оцелява вкопаната в земята църква и част от дясното крило на метоха с манастирската лозница, която е вече над 350 год.

В близост до Девическия метох е църквата "Свети Апостоли Петър и Павел", строена от брациговски майстори през 1846 год.
И очакваш да срещнеш в Девическото училище една миловидна девойка - Рада Госпожина, от чиито очи струи светлината на просвещението. Открито като взаимно девическо училище през 1851 г., прерастнало в класно през 1874 г., то съхранява духа на възрожденската епоха с пресъздадения интериор на класна стая, с експозицията на просветното дело в Сопот, с постоянната графична изложба "Вазовият Сопот" на Бинка Вазова - племенница на народния поет.

В историческия манастир "Свети Спас" сякаш още кънти звънът на камбаната, лята в Крайова от родолюбиви сопотненци през 1873 год. Белокаменната чешма в манастира с изсечения двуглав орел, стенописите в олтара на църквата "Възнесение Господне" със светци, избодени от турските щикове - всяко кътче тук е страница от историческото минало на града. Отдавна ги няма килийното училище и певческата школа, но в народната памет е жив споменът за Васил Левски, който на 7 декември 1858 г. тук приема монашеско звание и името Игнатий.

Общинска администрация Сопот - отрасли:


Администрация, Общини, Общинска Администрация,
5 1