Общинска администрация Кирково

Община Кирково е разположена върху площ от 538 кв.км. Граничи с общините Крумовград, Златоград, Джебел и Момчилград, като южната граница на общината съвпада с държавната граница с Република Гърция. Общината е съставена от 73 населени места, всички от които са села и махали. Урбанистичната структура включва - общинският център с. Кирково (808 души), 6 големи села – Бенковски, Чорбаджийско, Фотиново, Тихомир, Чакаларово и Дрангово (с население над 1000души), 66 населени места с население под 1000 души. Едно селищата (с. Нане) е обезлюдено.  Релефът е равнинно-хълмист до хълмисто-предпланински. В границите на общината попадат северните склонове на източнородопските ридове – Мъгленик и Гюмюрджински Снежник. Средната надморска височина е 523м., като най-високата точка е връх Вейката - 1463 м.  Климатът е преходно – средиземноморски със средната годишна температура между 110С и 13,20С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 521мм, която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001г. На територията на община Кирково са открити няколко находища на полезни изкопаеми. При село Яковица има находище на хромови и железни руди, в с. Костурино на хромова руда, залежи от оловно - цинкови руди са открити край селата Шумнатица, Чакаларово и Джерово. В настоящия момент находищата на полезни изкопаеми не се експлоатират. На територията на община Кирково има и находища на нерудни полезни изкопаеми-азбест, кианит, дистен, фелицат, гранити, мрамори и други използвани в строителството.  Водните ресурси на община Кирково се формират главно от водите на река Върбица и нейните притоци на територията на общината - реките Дранговска, Кирковска и Чорбаджийска. Общината се намира в район с продължителни летни засушавания, които водят до изчерпване на подпочвените водни запаси. Реките са с непостоянен воден дебит, като след продължителни дъждове и през пролетта водите  текат бързо, като някои от тях са с пороен характер и влачат големи количества наносни материали.  На територията на общината са изградени 63 водоема предназначени за напояване на земеделските земи. По-значителни от тях са язовирите; Мъгляне ( с капацитет 8 млн. м3), Амбарица при с. Кирково (150 хил. м3) и язовира в местността Голяма нива до с. Домище (30 хил. м3 ). История Община Кирково е създадена на 26.03.1914 год., като Селско общинско управление – Кирково, Гюмюрджинска околия.Многобройните административно-териториални реформи я водят на околийско подчинение към Смолян, Крумовград, Момчилград. След 9.09.1944 год. е преобразувана в Селски общински народен съвет Кирково. При образуването на общината е имало само един кмет Мехмед Юсеинов.В последствие се назначава бирник за събиране на данъците от населението, с течение на времето се назначава и секретар – писар. През 1956 г. Общината е присъединена към Кърджалийска област, а след 1979 г. съществува като Селищна система Кирково.От 1987 г. Общината обединява трите селищни системи Кирково, Подкова и Бенковски с председател Наско Караджов.През 1990 г. се назначава Временна изпълнителна управа с Председател на Временната управа Иво Младенов. През 1991 г. за кмет е избран Мустафа Емин, а за Председател на ОбС Али Юсеин.С провеждането на местни избори през 1995 год. Мустафа Емин е избран за втори мандат, а председател на ОбС е Фатме Хасан. На изборите през 1999 год. за кмет е избран Валентин Манев с председател на ОбС Назиф Юсеин. От ноември 2003 г. до момента Кмет на община Кирково е Шукран Идриз.Тя е 45-46-тия управляващ общината.В изпълнението на правомощията си Кметът на Общината се подпомага от трима зам.  кметове.Председател на Общинския съвет е Шинаси Сюлейманов.Общинският съвет се състои от 29 общински съветници. Туризъм Историческото наследство на района дава възможност за развитие на алтернативен туризъм.На територията на общината съществуват множество исторически останки от различни епохи /виж раздел Култура/.  Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазена природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат екотуризма в един от приоритетите за развитие на общината.  На територията на общината се намира връх Вейката- най-южната точка на България За отправна точка към върха се използва хижа Хвойнова поляна. До нея се стига по 5 километров чакълест път от най-южното българско село- Горно Къпиново /община Кирково/. Хижата е бивша гранична застава, намираща се в Гюмюрджински снежник. Туристическата хижа "Хвойнова поляна" е модернизирана с финансовата подкрепа на проекта "Устойчиво развитие на селските райони" по Програмата за развитие на ООН и на община Кирково. Защитената местност ”Вейката”  представлява планински район покрит с мезофилни гори, включващи застрашени естествени хабитати. На югоизток се вижда Комотини/Гюмюрджина/. Тя е само на някакви си 16 км по права линия.От Върхът може да се види и Бяло море.