Общинска администрация Радомир - Вижте още

Общинска администрация Радомир

Община Радомир е разположена в Югозападна България и обхваща едноименната Радомирска котловина и части от планините Голо бърдо, Верила и Конявска. Общината обхваща 31 населени места. Общата площ на региона е 540 467 дка (540кв.м.) През територията на Общината преминават важни транспортни
Общинска администрация Радомир

Община Радомир е разположена в Югозападна България и обхваща едноименната Радомирска котловина и части от планините Голо бърдо, Верила и Конявска. Общината обхваща 31 населени места. Общата площ на региона е 540 467 дка (540кв.м.)

През територията на Общината преминават важни транспортни артерии, енергийни и телекомуникационни системи и газопровод.

Важно значение за развитието на Общината имат ж.п. линията и автомобилния път София – Кулата, които са част от транспортен коридор № 4 и ж.п. линията София – Кюстендил, част от транспортен коридор № 8.

Територията съставлява 22,6% от общата територия на Област Перник и е относително гъсто заселена. Гъстотата е 45 души/кв.м. Тук са концентрирани 15,2% от работната сила на областта. По коефициент на заетост Общината заема 2-ро място, а по равнище на безработица 3-то място от шестте общини в областта. Броят на заетите в аграрния сектор е 20,3% от този за областта, а за секторите на индустрията и услугите, съответно 21,7% и 12%.

Радомир

История

Радомир е средновековен град, изграден над праисторическо, антично селище и некропол. Населението е с будно национално съзнание. Първото килийно училище в общината се открива през 1826г. в с. Радибош. В гр. Радомир учебното дело датира от 1868г.

В руско - турската война от 1877 - 1878г. вземат участие 25 опълченци от Радомирско. Последен знаменосец на Самарското знаме е Никола Корчев, родом от с. Долна Диканя, Радомирско. След освобождението знамето е донесено в гр. Радомир от установилата се тук Трета опълченска дружина и се съхранява в радомирските казарми до 1882г.

Първите десетилетия на ХХ век един от основните поминъци на местното население е бозаджийският занаят. За това в цяла България е известна шеговитата приказка, че на радомирци лявата ръка е по - дълга от дясната, разтеглила се от носенето на големите дървени кофи пълни с боза.

През 1918г. гр. Радомир става център на Войнишкото въстание От тук на 27.09.1918г. България за първи път е провъзгласена за република.

Днес гр. Радомир е съвременен град със свой облик, стопанска инфраструктура, природни забележителности и културни институти. На територията му работят фирми на тежкото машиностроене и химическата промишленост. В община Радомир има 13 учебни заведения, 3 детски градини, 25 читалища, 1 младежки дом, три музейни експозиции.

Забележителности

Исторически

Има регистрирани 142 праисторически, антични и средновековни археологически паметника, по-интересни са:

1. Музейна експозиция “ Войнишко въстание 1918 г.”

2. Постоянна изложба на оригинални възрожденски икони, старопечатна литература и църковна утвар от Радомирско

3. Архитектурен ансамбъл по северния, южния и източния фронт на централната градска част на гр. Радомир. Сградите са строени 18 - 19 век.

4. Стойова къща. Строена за жилищни нужди през 17 век. Сградата е от редките представители на възрожденската архитектура за този край. В нея е изградена етнографска експозиция “Традиционно народно облекло и тъкани от Радомирско” и ценни образци на Бусинското грънчарство.

5. Църква “Св.в.м. Димитрий” строена през 1863г.

6. Комплекс късно средновековна църква “Св. Петка” и килийно училище с. Радибош. Въз основа на архитектурните данни и стиловите особености на стенописите, старата част от църквата се отнася към края на 16 век. Към църквата през 1826 г. се открива първото килийно училище в Радомирско.

7. Средновековна църква “Св. Богородица” с.Прибой. Стенописите на църквата са един от големите паметници на късно средновековната монументална живопис.

8.Средновековна църква “Св. Никола” с.Чуковец. Въз основа на строителната техника и обемно - плановото решение строежа на църквата се отнася към 16 - 17 век. В нея са открити средновековни стенописи, а възрожденските стенописи са дело на самоковски зографи.

Природни

1.Природен резерват “Острица”.

Намира се в централната част на Голо бърдо. Обявен е първоначално като Народен парк на 7.10.1943г. През 1961г. е прекатегоризиран в резерват. Заема площ от 1346 дка. и буферна зона от 1281 дка. В резервата е регистрирано изключително голямо разнообразие от растителни видове - 362 вида и подвида, отнасящи се към 212 рода и 56 семейства. Това представлява 12% от видовото богатство на България, 27% от родовете и 43% от всички семейства на нашата флора. Дърветата и храстите са 36 вида, а тревистите растения - 316.

Тук се намират ендемити - растения, чието разпространение е ограничено и реликти - растения, които са запазени само на изолирани места. В тази естествена ботаническа градина на първо място е поставено урумовото лале. Следват го българското карамфилче, метличините, сръбското звънче, кримското омайниче, орхидеите и други.

2. Природна забележителност “Янковец”

Вековна дъбова гора край село Кленовик, община Радомир с площ от 22 дка. Със Заповед №3039 от 3.10.1974г. на МГОПС в тази природна забележителност е включено находище на див божур.

3. Природна забележителност “група вековни дървета”

Това са два цера, намиращи се в м. “Градището” на с. Чуковец. Обявена е със Заповед № 1126 от 8.12.1981г. на КОПС. С тази заповед са обявени за забележителности и 4 зимни дъба в м. “Св. Димитър” край същото село.

4. Природна забележителност водопад “Бучалото” гр. Радомир Намира се в североизточната разширена централна част на града. Естественият водопад е с височина 10 - 12 м. Отбелязан е като природна забележителност в пътеписи на Константин Иречек и Иван Вазов.

5. Природен феномен “ Чокльово блато” до с. Байкалско

Общинска администрация Радомир - отрасли:


Администрация, Общини, Общинска Администрация,
5 2