Общинска администрация Пловдив - Вижте още

Общинска администрация Пловдив

Община Пловдив е съставна община на Област с административен център Пловдив. На територията на административната община Пловдив, понастоящем, единственото населено място е град Пловдив. Населението на града и общината по постоянен адрес е 338 153 жители към 01.02.2011 г
Пловдив, пл. "Стефан Стамболов" 1





Общинска администрация Пловдив

Община Пловдив е съставна община на Област с административен център Пловдив. На територията на административната община Пловдив, понастоящем, единственото населено място е град Пловдив. Населението на града и общината по постоянен адрес е 338 153 жители към 01.02.2011 г

Пловдив е втория по големина и значимост град на Република България.Той е разположен по двата бряга на р. Марица в Горнотракийската низина на 42° и 9' северна ширина и 24° и 45' източна дължина, а най-ниската му точка е на 160 м надморска височина. Територията му е 101,981 кв. км, а населението на града е около 365 000 души.

Районни администрации

В рамките на общинската администрация, в града работят шест районни администрации, чиито кметове се назначават след одобряване от Общински съвет. Кметът на Община Пловдив заедно с шестте районни кметове представляват местната изпълнителна власт.

За по-ефективно управление общината е разделена административно на 6 района

  • Район Централен
  • Район Източен
  • Район Западен
  • Район Северен
  • Район Южен
  • Район Тракия
Пловдив

Пловдив е стратегически важен промишлен, търговски, научен, културен и транспортно-комуникационен център на Балканите. Той е известен зад граници с Международния си панаир, чиито пролетни и есенни изложения и десетките специализирани изложби го превръщат в търговско икономическо средище на бизнеса.Градът е стратегически железопътен възел, а летище "Пловдив" напоследък се утвърждава като алтернатива на летище "София".

През града минават важни международни пътни артерии, които още от древността са свързвали Ориента с Европа, Балтика със Средиземноморието, Черно море с Адриатика.Уникалното му местоположение на древен кръстопът е допринесло за силното културно и политическо влияние от страна на източните и западните цивилизации върху него, но въпреки това той запазва изключителната си културна идентичност. Шестте сиенитени хълма му придават неповторима и живописна красота, а като защитени територии те са съхранили значителен брой редки растителни видове. Заедно с басейна на река Марица, обраслите със зеленина хълмове формират специфични климатични условия - сравнително мека зима и горещо, но влажно лято. Благоприятните климатични условия и географското положение на Пловдив са съдействали за неговото възходящо развитие през всички исторически епохи.

Съхраненото богато архитектурно, историческо и културно наследство отдавна са утвърдили града като основен туристически център на България. Пловдив е по-стар от Рим, Атина, Картаген или Константинопол и се счита за съвременник на древната Троя. Днешният град е построен върху останките на много предишни градове, а културата му се е развила от наследството на много предходни култури.

Пловдив е административен център на Пловдивска област, която заема 5928 кв. километра площ. Областта е разпределена на 16 общини, в които има 215 селища, от които 16 градове. Населението е около 750 000 души. Северната част на областта е с предимно равнинен характер, с развито интензивно земеделие. Южната е планинска с развито животновъдство, дърводобивна промишленост и туризъм. В Пловдивска област се намират известни природни и културно-исторически забележителности, курорти, балнеолечебни центрове. Такива са живописната Долина на розите, балнеолечебните центрове в Хисаря, Нареченски бани и в Баня, средновековната Асенова крепост, Бачковският манастир, Араповският манастир, тракийската гробница край с.Старосел и др. Областта обхваща централната част на Южна България. На север включва южните склонове на Стара планина и централната част на по-ниската планинска верига на Средна гора. На юг Пловдивска област навлиза в планината Родопи.

Пловдив е център и на Южен централен регион, който включва Пловдивска, Пазарджишка, Смолянска, Хасковска и Кърджалийска области.

История

Пловдив е един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Той е съвременник на Троя и е по-древен от Рим, Атина или Константинопол.

Няма окончателен отговор на въпроса за възрастта на града. През 1975 г. са разкрити останки от религиозна постройка от периода на Критско-Микенската култура, сравнима само с находката на остров Кносос.

Траките са най-старото население на Балканския полуостров. Уседналият им начин на живот и естественият процес на елинизация ги превръщат в носители на висока материална и духовна култура, а благодарение на ранната поява на племенни общности те стават важен фактор в историята на полуострова. Траките оставят изключително оригинална култура, в която традициятата и асимилираното чуждо влияние създават естествена връзка между Изтока и Запада.

Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на траките. Те били изкусни воини, отлични строители на крепости и кули, ненадминати земеделци, скотовъди и занаятчии. Медът и виното на Тракия са възпявани от не един античен автор. Намерените златни и сребърни тракийски накити и съдове показват изключително майсторство на изработката и висок художествен вкус. Траките били пословично смели и свободолюбиви. Не случайно Спартак, водач на най-голямото въстание в Римската империя, е от Тракия.

Религиозната система на траките е политеистична. Гръцкият пантеон дължи именно на траките неустоимия Бакхус. Широко разпространен е култът към героя-конник. Високо се е почитал и Дионис, богът на вечното сътворение и възраждащата се природа. Култът към Дионис се свързва и с друг митичен образ -­ Орфей, тракийски певец, лечител и птицегадател.

Историята на Пловдив е тясно свързана с две тракийски племена ­ одрисите и бесите. Те населявали поречието на р. Марица и Родопите. Царството на одрисите, основано около 480-460 г. пр. н. е., е най-ранният тракийски племенен съюз.

Траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия (Сладкозвучен, на името на митичния тракийски герой, цар и певец).

През 342 г. пр. н. е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип). Но македонското управление трае само около половин век. Смъртта на Александър Велики, син на Филип II, подбужда свободолюбивите траки към въстание и Сеутес III, цар на одрисите, възстановява тракийското царство.

Липсата на единство сред тракийските племена скоро става причина за първото голямо разрушение, което градът преживява през 278 г. пр. н. е. от келтите. През 3 и 5 век метрополисът преживява още две унищожителни нашествия ­ на готите и на ордите на Атила, цар на хуните.

Повече от два века коства на римляните да покорят Тракия. Редуват се кръвопролития и дипломатически ходове до 72 г. пр. н. е., когато римският пълководец Терентиус Варо Лукулус завладява цялото поречие на р. Марица, включително и Филипополис, който римляните наричат Тримонциум (град на трите хълма). Макар и покорени, траките запазват своята автономия до 46 г. от н. е., когато римският император Клавдий включва Тракия в пределите на империята. По-късно Тримонциум става център на огромната провинция Тракия Романа. През 2 и 3 в. от н. е. градът е обявен за метрополис на провинцията със собствен сенат и общотракийско събрание (койнон тракон), упълномощено да събира данъци и мита и да кове монети. Именно тогава Тримонциум достига своя икономически и културен зенит.
В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна ­Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните бързо оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища, охранявани от патрули и белязани с километрични камъни (милиарий).

Строят се също обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация.

За великолепието на града основна роля са играели огромният стадион, амфитеатърът, баните и на първо място римският преаториум. Това била резиденцията на императорския управител на провинция Тракия, както и мястото, където отсядал императорът при посещенията си в града. Преаториумът се е намирал на Таксим тепе и имал внушителни размери (около 2 хектара), перфектни архитектурни пропорции, прекрасни колони, капители и корнизи. Древните автори описват мраморния трон, който бил разположен на най-западната точка, върху скалите. Оттук императорът можел да наблюдава ученията на войските, състезания и фестивали на стадиона, да размишлява върху държавническите грижи, съзерцавайки величествените очертания на Родопите и Балкана.

За Римската империя настъпва период на упадък и тя се разцепва на две. Създадена е Източната римска империя ­ Византия, и Пловдивският регион е включен в нея. През 330 г. столицата на империята се премества от Рим във великолепния Константинопол. Така в края на IV в. започва т.н “византийския период” в историята на града.
VI век отбелязва нов етап в развитието на вечния град. Император Юстиниян Велики (527-565) обновява напълно Тримонциум. Една от целите на императора е да възстанови и укрепи близо стоте крепости в тракийските си владения. Този век е изключително важен в историята на Пловдив и с още едно събитие. Около средата на VI в. в града идват славяните, които постепенно променят етническия облик на целия регион. Ако през римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското Пулпудева, но го модифицират като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив.

След създаването на Първото българско царство Пловдив се оказва пограничен град, изключително важен в непрестанните борби между Византийската империя и младата българска държава. Българите окупират града и цяла Тракия десетки пъти. За първи път през 812 г. хан Крум завладява Пловдив, но градът бил официално включен в пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. Пловдив преминава от ръце в ръце ­ и Симеон Велики (893-927), и наследникът му Петър (927-969), и Самуил (980-1014) го отвоювали отново от Византия. Въпреки че българската управа присъства тук за кратки периоди, този факт позволява на славяните да се установят трайно в града и околностите, което завинаги променя етническия и културния му облик.

От осемте кръстоносни похода, продължили до 1291 г., Пловдив е по-малко или повече повлиян от първите четири, които преминават през града, а два от тях го оставят в пламъци.

След разрушенията на кръстоносците градът е възстановен и укрепен от византийския император Исак Ангел, а след основаването на Второто българско царство цяла западна Тракия отново е включена в пределите на българската държава. По време на политическия възход на Второто българско царство и зенита, достигнат от Иван Асен II, България се издига и утвърждава като велика сила в Източна Европа. Пловдив остава в пределите на България до смъртта на Иван Асен II през 1241 г. До завладяването му от турците градът преминава от ръце в ръце повече от 15 пъти.

Турците нахлуват на Балканския полуостров през средата на 14 в., завладяват Константинопол и го превръщат в столица на Османската империя. Завладяването на долината на р. Марица и на града било поверено на Лала Шакхин паша, чийто гроб и днес може да се види в двора на Имарет джамия. Пловдивският гарнизон оказал упорита съпротива и устоял на безброй атаки, но турците открили част от водоснабдителната система на града в с. Марково и я прекъснали. Така през 1364 г. градът е завладян от турците, които на свой ред му дават ново име ­ Филибе.
Попадайки във вътрешността на империята, Филибе губи значението си на важна крепост и на прага на Ориента постепенно израства модерен за времето си, оживен икономически център, град на търговци и занаятчии. Правителството решава, че Филибе не е изложено повече на опасността от внезапна атака и разрешава разрушаването на укрепленията. Планините от каменни блокове, изграждали крепостните стени и античните постройки, са използвани за застрояване. Постепенно, но необратимо всички видими следи от древното минало на града изчезнали. Започва масово строителство на обществени сгради: джамии, странноприемници, ханове, бани. Филибе напълно променил архитектурния си облик и се превърнал в типичен ориенталски град с особено очарование и мистичност. В града имало 55 джамии. Хълмовете опустели, но в подножието им кипяла оживена търговия. Пазарът се простирал между площада на Улу (днес Джумая) джамия и реката, където се намирали над 800 магазина. Още 300 можели да се преброят на каменния мост и оттатък реката. И днес пространството е най-оживеното търговско място на града.

Националното възраждане събужда българския дух. Числено нарасналата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерни политически и културни влияния; тя разбира огромното значение на науката и образованието.

През първата половина на 19 век, наред с Истанбул, Солун и Одрин, Пловдив става голям икономически център в европейската част на Турция. По суша или с шлепове по Марица стоките от града стигали до Солун, Енес и Истанбул и оттам поемали към целия свят. Пловдив същевременно бил център на огромна занаятчийска област, която обхващала почти цяла Югоизточна България. През 1853 г. населението на града вече наброявало 50 000 души. Пловдивските търговци и занаятчии постепенно забогатели; престижът им пред Високата порта растял. Досегът им с развити чужди страни и култури разширил мирогледът им, изтънчил вкусовете им и стимулирал свободолюбието и патриотизма им. Променил се и стилът им на живот. Заможните пловдивчани се чувствали у дома на трихълмието, където се радвали на по-голяма независимост. Започнало съревнование в строителството на нови, хубави къщи.

Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в две насоки: развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която била равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вулкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. Доктор Стоян Чомаков като представител на българската църковна общност прекарва повече от 10 години в Истанбул, за да се бори за църковна независимост.

Той имал много познанства, посещавал видни фамилии и домове и представял на великия везир дълги петиции, носещи стотици печати и хиляди подписи.

Църквата “Св. Богородица”, построена през 1844 в Пловдив, била сцена на основните събития. Цялата коледна литургия на 25 декември 1859 г. била отслужена на български и това е за първи път не само в Пловдив, но и в България. На 10 януари 1860 г. Пловдивският митрополит Паисий отслужил меса на български, което било нечувана дързост. След месата Паисий официално оповестил, че неговото паство се отрича от Гръцкия патриарх и че той остава с паството си. Избухва безпрецедентен скандал; Пловдив става най-радикалният център на църковните борби. Създаден е църковен съвет, който поема религиозните въпроси. По негова инициатива на 30 април 1861 г. е проведен първият църковно-народен събор, на който освен 60 свещеници участват и 200 миряни. Изпратена е делегация до Високата порта с официални искания за църковна независимост. Съборът става традиционен и се провежда всяка година в Пловдивската епархия. През 1870 г. Високата порта официално признава автономията на българската църква, а оттам и съществуването на българска нация. Преди това българите били поставяни под общия знаменател “християни”. Така за първи път са очертани етническите граници на България.

Пловдив има пионерска роля и в развитието на българското образование. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. През 1850 г. в Пловдив се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище “Св. св. Кирил и Методий”. На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията.

Пловдив се слави с много първи за България събития в областта на културата. Тук е основано първото българско книгоиздателство и първата печатница. В Пловдив се поставя началото и на организираното книгоразпространение. Тук е основан първият литературен читателски клуб и първата женска асоциация.

Постиженията в областта на образованието и борбите за църковна независимост ускоряват борбата за политически права и национална независимост. Тези процеси получават силен тласък след войните на Австрия и Русия с Турция и освобождението на Румъния, Сърбия и Гърция.

След Априлското въстание Пловдив посреща представители на европейската прогресивна мисъл като лейди Странгфорд и много журналисти и дипломати, които разгласяват пред света истината за зверствата на башибозука.

През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. След падането на София руските войски под командването на ген. Гурко приближават Пловдив. Вечерта на 16.I.1878 г.ескадронът на кап. Бураго преплува р. Марица и обръща в бяг щаба на Сюлейман паша, прекъсвайки вечерята му.

Санстефанският мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., създава Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град естествено е обявен за столица на новата държава и седалище на временното руско управление начело с принц Дондуков-Корсаков.

Уплашени от нарастващото влияние на Русия на Балканския полуостров, Великите сили начело с Великобритания и Австро-Унгария енергично се противопоставили на Санстефанския мирен договор. Изтощена от войната, Русия е принудена да се преклони. Според новия Берлински договор България е разделена на две: Княжество България със столица София, и васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив, която е оставена под политическия и военен контрол на султана. Македония направо е върната на Турция. Машинациите на великите сили разрушават вековната национална мечта на българите да имат обединена и свободна държава.

София става държавен и политически център, но Пловдив запазва естествения си статут на културен център.

Градът отново е люлка на много първи за страната културни инициативи. Тук са създадени културни институции от изключителна важност: библиотека, музей, театър. Първият театър “Люксембург”, в който са положени основите на професионалния театър в България, е построен в Пловдив. В града излизат две литературни списания и едно педагогическо. Дори тогава Археологическият музей притежа най-богатата елинистична колекция в страната. Иван Мърквичка и Антон Митов подреждат първата художествена изложба в страната в залата на библиотеката в Пловдив. Първият хор с диригент Ангел Букурещлиев е основан в Пловдив. Първият обществен парк в България е създаден тук. Дворцовият градинар на Наполеон III и любимец на султан Абдул Азис направил чудеса в градския пейзаж. Тук се провежда Първият конгрес по стенография...

Пловдив има основна заслуга за историческия акт на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявено в града на 6 септември 1885 г. Светът бил шокиран от политическата воля и решимост на българите, от начина, по който е осъществено Съединението и от готовността на младата армия да понесе огромните отговорности и рискове за защитата на този акт.

След Съединението Пловдив остава и до ден днешен е вторият по големина и значение град след столицата София. През 1888 е построен железопътен път между двата града.

През 1892 г. градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие, чийто директор е писателят Михалаки Георгиев. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика.

В началото на века Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост.

Общинска администрация Пловдив - отрасли:


Администрация, Общини, Общинска Администрация,
3 1