Общинска администрация Момчилград - Вижте още

Общинска администрация Момчилград

Община Момчилград е разположена върху площ от 360 кв.км. Граничи с общините Кърджали, Джебел, Крумовград и Кирково. Общината е съставена от 49 селища, повечето от които са с население под 200 души, а едно от селищата е обезлюдено-с.Юнаци. По-големи села са Груево (752 души) и Звездел (478
Момчилград, ул. 26-ти декември № 12





Общинска администрация Момчилград

Община Момчилград е разположена върху площ от 360 кв.км. Граничи с общините Кърджали, Джебел, Крумовград и Кирково. Общината е съставена от 49 селища, повечето от които са с население под 200 души, а едно от селищата е обезлюдено-с.Юнаци. По-големи села са Груево (752 души) и Звездел (478 души). Център на общината е град Момчилград с население от 10 022 души

Релефът е планински, като в общината се намира силно разчленения дял на източнородопския Стръмни рид,с дължина около 40 км и ширина между 15-22 км. Склоновете са обезлесени и ерозирали, на места има свлачища. Най-високи върхове са Стръмни рид - 960м., Здравец (Дамбалъ) - 910м. и Черковище (Клисе тепе) 871м. От тях водят началото си много от притоците на р.Върбица и р.Крумовица, а самият рид е водораздела между двете реки. Средната надморска височина на общината е 444м. Характерът на терена оказва негативно влияние върху селищната и транспортната мрежа.

Климатът е умереноконтинентален до средиземноморски- със средни годишни температури около 11 градуса по целзий и средните годишни валежи между 650-700 мм.

Разпространени са канелени горски почви, които са със съдържание на хумус между 2-4%. Този тип почви са с ограничено съдържание на минерални химически елементи. Подходящи са за отглеждане на лозя, тютюн, овощни и зърнени култури.

По поречието на реките Върбица и Нановишка има алувиални и делувиално-ливадни почви. Образувани са от разнороден, включително и грубочастичен наносен материал. Ясно се откроява хумусния хоризонт, под който следват почвообразуващите материали. По механичен състав са предимно леко песъчливо глинести, на отделни места и средно песъчливо глинести. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци и коноп поради голямото количество влага, която получават от почвените хоризонти. Образувалите се от разрушаването на реолитовите скали “скелетни почви”, създават макроклимат важен за естествено растящите тютюневи насаждения и билки.

На територията на община Момчилград са локализирани няколко находища на естествено разпространени полускъпоценни камъни- опали, ясписи, ахати и др. Района е богат на минерали и скали, като особено важни са залежите на перлити, които със своите топло и звукоизолационни качества са база за развитие на нови технологии. Залежи от оловно-цинкови руди има край с. Звездел.

Близо до с.Равен са намира природният резерват “Боровец” с площ от 36 хектара. Резерватът е с ясно очертани две формации- черен бор и вергилиев дъб. Ясно изразено е присъствието на типичната за района естествена растителност-космат дъб, черен бор, ясен, източен габър и храсти.

Друга природна забележителност в общината е Вкаменената гора, обхващаща площ от 7.3 хектара. Това е единствената в света каменна гора, в която дърветата са останали прави, както преди милиони години. Интересните и уникални природни забележителности предлагат добри възможности за развитие на различните форми на алтернативен туризъм.

На територията на общината се намира и част от язовир “Студен кладенец” с обем от 489 млн куб.м. Основната водна артерия в община Момчилград е река Върбица с дължина 98 км. Средният годишен отток е 19.3 куб.м на секунда, като водосборният и басейн е 1203 кв.км. Реката е богата на черна мряна, скобар и речен кефал.

Момчилград

История

Момчилград съществува като селище и води началото си още от Средновековието. Градът се споменава и в почти всички годишници и регистри на Османската империя от втората половина на ХІХв. Старото име на Момчилград е Мастанли. Съществуват няколко легенди за името на Мастанли – за невероятно хубавата девойка Местание, закриляща хората в долината, за Местан, който отворил дюкян в долината и от него жителите можели да си купят и сол, и аба, и пушка ...

Първото по-подробно описание на града дължим на френския пътешественик Огюст Винекел:”Мастанли, седалище на каазата, наречена Султан йени, образуваше в 1847г. едно поделение на Гюмюрджинската кааза. Сега тя е част от Пловдивския /Филибе/ санджак. Това село, станало седалище на каазата, е разположено в подножието на планини, в едно малко поле на абсолютна височина 250м. То се състои от 300-400 къщи, обитавани от мюсюлмани и българи и има множество ханове, сравнително добре поддържани.”

Балканските войни се оказват съдбоносни за града, региона и цялото население. Датата 4 ноември 1912г. е началото на териториалното, стопанско, обществено и културно приобщаване на града към българската държава. В края на Първата световна война територията на целия Гюмюрджински санджак е присъединена към България под името Гюмюрджински окръг.

По силата на новото административно устройство през 1920г. се образува Мастанлийски окръг, който обхваща по-голямата част от Източнородопска област. Към него спадат околиите Мастанлийска, Егридерска, Кошукавашка, Ортакьорска и Кърджалийска, присъединена през 1925г. Град Мастанли дава названието на новите административни единици, но поради липса на подходящи сгради не се превръща в тяхно средище. През 1934г. градът получава ново име – Момчилград и се развива предимно като пазарно средище.

Първият градоустройствен план е от 1927г. Тогава започва оформянето на градския търговски център с две перпендикулярни улици – главната улица по пътя Кърджали – Маказа и улицата, водеща към ж.п. гарата. Селището е електрифицирано през 1936г., а първият водопровод от извора при с. Патевец е изграден през 1930г. Силен тласък за развитието на търговията в града е изграждането на ж.п. линията Раковски – Хасково – Мастанли. Първият влак е посрещнат на гара Мастанли на 4.12 1932г. Така градът израства като важен търговски център и кръстопътен възел между централна България и Родопската област.

Потребностите от светски, духовен и културен живот налагат създаването на редица културно-образователни институции. През 1922г. се построява сградата на Мастанлийското частно светско училище. През 1926г.се учредява читалище „Нов живот”, а през 1934г. се освещава новопостроената сграда на основното училище в града. Мащабното за времето си строителство продължава с построяването на църквата „Св. Цар Борис І” през 1938-1939г.

Мастанлийски окръг съществува до 1934г., когато негова територия влиза в новосъздадената Старозагорска област, но и след това Момчилград запазва статут на околийски град. По-късно влиза в състава на Кърджалийски окръг, като от дълги години е център на селищна система, а от 1987 г. досега е общински център.

Икономическите и обществено–политически промени след 9.09. 1944г. се отразяват върху живота и на местното население. Процесът на отнемане на собствеността, от една страна, катализира едно от поредните масови преселвания в Република Турция, което продължава през 60-те и 70-те години. От друга страна, създаването на земеделските кооперации през 1957г. продължава традицията в утвърждаване на тютюнопроизводството като основен земеделски поминък на населението в региона.

Днес Момчилград се развива като модерен общински център, а районът на общината – като богат на културно-исторически и природни забележителности регион, който привлича туристи и посетители от всички краища на страната и света.

Местни забележителности

Светилището на Орфей

Светилището край момчилградското село Татул е един от най-величествените мегалитни паметници, открити по нашите земи. Комплексът се състои от древно езическо светилище и античен храм. Най-ранните култови дейности на хълма започват в края на кеменно-медната епоха /V – ІV хил. пр. Хр./ и продължават и през бронзовата епоха, когато хората са полагали даровете за боговете върху скалите.

Първите изсичания в района на светилището се появяват през ХІХ – ХІ в.пр. Хр. Именно тогава каменния връх е оформен от човешка ръка като пресечена пирамида, на върха на която е оформен „саркофаг”, а по канарата са изсечени множество стъпала и ниши за полагане на жертвени дарове. Около главния олтар на светилището са открити десетки съдове за пиене на свещено вино, както и много находки, с които древните хора са гадаели и са предсказвали волята на боговете.

Открити са два входа към светилището – източен и южен. Предполага се, че източният вход, през който по грубо изсечени стъпала се влиза във вътрешността на светилището, е бил използван само от жреците. Изключително впечатление създава монументалното стълбище, което води към главния олтар под пресечената пирамида. Запазени са останките на величествен храм – мавзолей, както и част от каменната стена, служила за защита на светилището. Съществува хипотеза, че именно тук, в скалната гробница, е погребан митичният тракийски певец Орфей.
Светилището край Татул ще ви върне 6 хиляди години назад – в един приказен свят на загадъчни култове и свещени ритуали, във времена на богове и жреци, на легенди.

Дамбалъ

Стотици търсят изцеление изцеление във водата, която извира от скалите близо до момчилградското село Летовник. Местността Дамбалъ се намира на около 10 км североизточно от Момчилград. Хората вярват, че веднъж в годината, в първите часове на 6 май /Гергьовден, Хъдърлез/, водата придобива лечебна сила. Това се случва в полунощ, когато дъбовата гора прошумоли по собен начин.

В района се стичат хора от цялата страна, родители потапят децата си в малкия басейн край двуетажната чешма. На Дамбалъ се стичат мюсюлмани и християни от цялата страна, семейства от Гърция и Турция. Никой не знае кога за първи път се е появила вярата за специалните свойства на водата на 6 май.
Местните хора смятат, че е свързана с почитта към алианския светец Яран баба. Легендата разказва, че той ударил с юмрук по скалата и от камъка бликнала вода.

В местността Дамбалъ много хора си наливат вода направо от скалата. На тръгване те завързват част от дрехите си по дърветата - за да остане там болестта.

Харман кая

Светилището Харман кая е в едноименната местност, която се намира на около 2 км североизточно от с. Биволяне. Селото е разположена около малка пещера и се извисява над речна долина върху укрепено от скали плато.
Във вътрешното свещено пространство се е влизало през процеп между скалите, допълнително обработен като вход и затварян с врата – следите от прага и жлебове са останали до днес.В района външното свещено пространство са разположени множество жертвени ями, олтари, басейни и основи на помещения. В извисяващите се наоколо скали личат издълбани легла за дървени конструкции, както и трапецовидни ниши и олтари за жертвоприношения.
В подножието на Харман кая личат и хилядолетните останки на тракийски град – на улици и площади, на водоеми. Все още неизследван и непознат за повечето туристи, Харман кая завладява с красота и въздействие върху мистичното светоусещане на човека.

Скални ниши

В много населени места в община Момчилград съществуват скални ниши. Предполага се, че първоначално хората са издълбавали или допълнително са обработвали съществуващи ниши в скалите, а по-късно са обособявали цели комплекси.
Историците допускат, че нишите са свързани с ритуална дейност. Такива скални ниши, изсечени в скалите, могат да се видят в селата Татул, Равен ,Биволяне, Неофит Бозвелиево,Чайка, Друмче, Обичник, Чуково и Чомаково. Част от тях са в съседство със скални гробници/ при Равен, Биволяне и Момчилград/ и светилища.

Вкаменената гора

Уникалният природен феномен се намира в землището на с. Равен и представлява вкаменени дървета на около 30 милиона години. Запасени са около двадесет, два от които с височина 1м и диаметър на ствола 4м. В напречното сечения ясно се виждат годишните кръгове. Вероятно преди милиони години в района е имало древна гора и море.

Вероятно част от гората е била засипана от вулканична лава, а високата температура е овъглила дърветата.
При по-късни етапи на вулканична дейност през тях е проникнала вода, запълвайки кухините със различни седименти и материали. В света са известни много случаи на вкаменени дървета. Вкаменената гора край Равен е уникална, тъй като дърветата са прави.

Средновековна крепост – с. Звездел

По продълговатата планинска верига на „Стръмни рид” се наблюдават следи от средновековна крепост и кула, датиращи от ХІ –ХІІ в. Крепостта се намира край рудник „Звездел” и е построена върху руините на праисторическо скално светилище с гробница.
По време на разкопки тук е открита уникална икона от ХІ в.,основата на която е изработена от еленова кост, а върху нея са монтирани прецизно изработени медальони с образи на светци, с обкови от злато и сребро и ажурни инкрустации. Проучванията сочат още, че в района на звезделските рудни полета най-вероятно са осъществени едни от първите опити за рудодобив от медно-каменната епоха.

Църква „Св. Цар Борис – Михаил”І

Християнският храм „Св. Цар Борис – МихаилІ” е построен през 1938г. и се намира в центъра на Момчилград. През 2009г. храмът е обновен.
Основният ремонт е на стойност близо 320 хил.лв., по-голямата част от финансирането е получено от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС. Обновлението на храма е станало възможно и чрез проект по „Красива България” и със средства, отпуснати от общинския бюджет. До църквата през 1970г. е изградена Костница в памет на загиналите през Руско-турската война /1877-1878г./ и Балканските войни/1913-1913/.
Комплексът се допълва от паметник на ген. Никола Генев – командир на кърджалийския отряд по време на Балканските войни.
На национални и официални празници на Костницата се полагат венци и цветя в памет на героите, загинали за Родината.

Старата джамия

Джамията се намира в общинския център Момчилград и е построена преди около 300 години.
От градежа до днес винаги е била действащ религиозен храм.
През 2004г. е извършен цялостен ремонт, който и придава нов вид и типични за исляма архитектурни черти.Ремонтът е извършен основно по линия на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС. Тя e единствената джамия в областта с две минарета.

Емалъ баба - с. Биволяне

„Емалъ баба” е религиозен комплекс, който се състои от тюрбе, джамия, обреден дом и прилежащи сгради. Построен е в периода 1362-1402г. В двора на комплекса се извисяват няколко вековни дървета, старинна чешма и гробище. Текето е място за почит от векове. До джамията има тюрбе, което се състои от две части. Мъжка, в която се намират гробовете на Емалъ баба и на шестима неизвестни мюсюлмански светци. Смята се, че в женската част се намира гроба на Фатима – дъщеря на пророка Мохамед и съпруга на Хазрети Али. Текето е свързано с културата и традициите на алианската общност, която всяка година организира там най-големия събор в региона.