Областна администрация Русе

Географско положение Област Русе е разположена в Северна България и заема 2803,4 кв. км. Заедно с областите Велико Търново, Габрово, Разград и Силистра, Област Русе попада в териториалния обхват на Северен Централен район. Сред основните конкурентни предимства на Област Русе е нейното стратегическо транспортно-географско разположение. На територията й се пресичат два от деветте европейски транспортни коридора - №7 (Дунавската водна магистрала) и №9 (Меридионален сухоземен транспортен коридор, свързващ Балтийско с Егейско море). Северната граница на Област Русе преминава по поречието на р. Дунав и съвпада с държавната граница с Румъния, където областта граничи с префектура Гюргево. Принадлежността на Русе както към Дунавския макро-регион, така и към района на Черноморско сътрудничество съществено благоприятства социално-икономическото развитие на областта. Област Русе се състои от 8 общини – Борово, Бяла, Ветово, Две могили, Иваново, Русе, Сливо поле и Ценово, в които функционират общо 67 кметства. Населените места са 83, от които 9 са градове и 74 – села. Най-голямата община е Русе с административен център град Русе – най-голям град в Северен Централен район и пети по големина в страната. Население Общият брой на населението в Област Русе към 31.12.2009 г. е 249 144 души, което се равнява на 3.29% от населението на Република България. Област Русе е с най-голяма гъстота на населението на кв. км в Северен Централен район – 90.7 д/кв. км (2007 г.), значително по-висока от средната за страната (69.0 д/кв. км). През 2009 г. делът на градското население от общото население е 75.9%, като преобладаващата част от него (84.73%) е съсредоточена в Община Русе. Етническата структура в Област Русе е: българи – 80.4%, турци – 14.0%, роми – 3.6%. По данни на НСИ от 2009 г. стойността на естествения прираст за Област Русе е -6.0‰. С най-нисък отрицателен ЕП е Община Русе. Общата тенденция сочи намаляване на отрицателните стойности на ЕП в областта. Раждаемостта в Област Русе през 2009 г. е 9.2‰, като в сравнение с данните от 2005 г. се наблюдава леко увеличение. Раждаемостта е най-висока в Община Ветово (10.4‰), а най-ниска в Община Ценово (5.1%). Коефициентът на смъртност за областта през 2009 г. е 15.2‰, малко по-висок от средния за страната – 14.2‰. Област Русе е с най-нисък коефициент на детска смъртност в Северен Централен район и е на трето място в страната по този показател. Динамиката в броя на населението на областта е свързана с неговата възрастова структура. Характерен е високият дял на населението в групата от 15 до 64 г., от която се формират основните трудови ресурси. Коефициентът на икономическа активност на населението в Област Русе е 53.4% при средно за страната 53.0% Показателите на механичния прираст са с параметри, показващи запазване на тенденцията за увеличаване на миграциите главно в направлението от селата и малките градове към общинския и областния център. Икономическо развитие През периода 2005 – 2007 г. се наблюдава устойчив растеж на икономиката в Област Русе. Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) в областта през 2007 г. достига 1 490 292 хил. лв. Увеличение в стойностите на този показател е регистрирано и на глава от населението. Водеща позиция в икономиката на Област Русе заема секторът услуги. През 2007 г. той генерира 57,8% от брутната добавена стойност (БДС), следван от сектора индустрия (34,3%) и аграрния сектор (7,9%). През разглеждания период секторът на услуги е сравнително стабилен по отношение на дела, който заема в структурата на БДС, за разлика от индустрията, която устойчиво увеличава дела си в произведената обща БДС и аграрния сектор, който намалява. По данни на НСИ за периода 2005 – 2007 г. икономиката ускорява растежа си по отношение на произведената продукция. По този показател водеща е Община Русе с обща стойност на произведената продукция 2 317 139 хил. лв. през 2007 г. През същата година най-изоставащи са общините Ценово (7 736 хил. лв.), Борово (21 402 хил. лв.) и Две могили (36 467 хил. лв.). Непосредствено след присъединяването на България към Европейския съюз се отчита съществено подобряване на бизнес-средата, в контекста на свободното движение на хора, стоки и услуги. Подобреният бизнес климат, осигуряваните от държавата и общините преференции, изграждането на Индустриалния парк, Свободна зона-Русе и приватизацията на части от бившето КТМ съществено повлияха върху общата икономическа картина на областта. За периода 2005 – 2007 г. е регистрирано значително нарастване на преките чуждестранни инвестиции в областта. В сравнение с 2005 г., когато общите преки инвестиции в Област Русе са възлизали на 58 236,8 хил. щатски долара, през 2007 г. те са достигат вече 171 784,3 хил. ?, което е увеличение почти 3 пъти. При съпоставка с инвестициите направени в СЦР, се вижда, че областта през 2007 г. заема значителна част от общата стойност за района (437 292,6 хил. ?). Най-висок дял имат средствата инвестирани в добивната промишленост и производството. Само в рамките на две години (2007 и 2008 г.) в Област Русе са привлечени световно известни инвеститори, като: френската фирма „Монтюпе”, испанската „Керос” и очакваната в Индустриалния парк инвестиция за над 10 млн.? на немската компания за производство на авточасти „Витте аутомотив” с разкриването на не по-малко от 300 работни места. Спад бележат чуждите инвестиции в селскостопанския отрасъл. Като цяло отрасловата структура на икономиката в Област Русе запазва своя характер, като определящите за икономическото развитие на областта са: - Металургия, машиностроене и металообработване. Основните изделия, произвеждани в сектора са речни и речно-морски кораби, ножични кари, хидравлично оборудване, селскостопански машини, възли и детайли за тях, стоманени тръби и съединения, гвоздеи и др. Водещи фирми с персонал над 250 души са Русенска корабостроителница, „Жити”, „Спарки”, „СЕТ” АД, „Найден Киров”, „Дунарит” АД, „Прециз-Интер” холдинг и др.; - Химическа промишленост – отрасъл утвърдил се в производството на моторни и индустриални масла, бои и лакове, фолирани пластмасови изделия, изделия от пенополистирол, изолационни материали. Водещи фирми в отрасъла са „Оргахим”, „Приста ойл”, „Мегахим”, „Фибран България”, „Марисан” и др.; - Текстил и конфекция: Текстилната, трикотажната и шивашката промишленост традиционно са едни от основните и значими за индустриалното развитие на Област Русе сектори. Водещи фирми в отрасъла са „Аристон”, „Арда”, „Маркам, Фешън”, „Естел колекшън” и др.; - Хранително-вкусова промишленост: Основно се произвеждат и преработват месо и риба, консервиране на зеленчуци, производство на растителни и животински мазнини, производство на мляко и млечни продукти, мелнични продукти, готови храни за животни, хляб, хлебни и сладкарски изделия, захар, готови храни, кафе, чай, тестени изделия и напитки. Водещи фирми са „Хлебозавод Русе”, „Захар-Био”, „Сирма Приста” и др.; - Строителство: В последните години, особено след приемането на страната за член на ЕС се забелязва значителен ръст в строителния сектор, поради увеличеното кредитиране от банките и нарастващото търсене на имоти, включително от чужденци. Запазва се тенденцията за намаляване на строителството в обществения сектор за сметка на частния. По отношение на произведената продукция (в хил. лв.) в промишлените предприятия в Област Русе в края на 2007 г. най-голям дял заема „Металургия и производство на метални изделия” съответно с 228 678 хил. лв., следвана от „Производство на химически вещества, продукти и влакна” с 225 289 хил. лв. и „Производство на текстил и изделия от текстил, производство на облекло” с 180 197 хил.лв. Не може да не се отбележи ежегодно нарастващия принос на малките и средни предприятия в Област Русе за развитието на икономиката както по отношение на БДС, така и на БВП. Техния брой в сферата на производството, търговията и услугите нараства. МПС осъществяват своята дейност най-често в мебелно производството, в производството на алуминиева и PVC дограма, интериорни врати, алкохолни и безалкохолни напитки, кожени изделия, обувки, сладкарски изделия и др. Те продължават да реализират значителна част от оборота на отраслите „Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”, „Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за дома”, „Хотели и ресторанти”, „Строителство” и „Транспорт, складиране и съобщения”. Съществена роля за повишаване на конкурентоспособността на МСП оказа премахването на пречките за стокообмена със страните от Европейския съюз, използването на ресурса на програма ФАР и ОП „Конкурентоспособност”, „Развитие на човешките ресурси” и подобрените условия на кредитиране от банките. Особено показателен е фактът, че след 01.01.2007 г. голяма част от местните производители и търговци се ориентира много бързо към румънския пазар. Агро-секторът също бележи ръст (през 2005 г. произведената продукция е била 123 109 хил. лв., а през 2007 г. е вече 163 816 хил. лв. и увеличение на броя на фирмите съответно от 270 на 299 бр.), като голяма част от инвестициите реализирани в него са по линия на САПАРД и одобрените вече проекти по Програмата за развитие на селските райони. За инвестиционния бум в Област Русе през последните години говори и започналото реализиране на седем търговски центъра от особено голям мащаб (т.нар. МОЛ), а изграждането в бъдещия МОЛ Русе (м/у кръговото и к-с Ялта) на дълго отлаганата многофункционална спортна зала с капацитет 8 000 места на площ от почти 26 000 кв.м ще осигури възможност за провеждане на шоу-спектакли, концерти, конгреси и др. По отношение на дълготрайните материални активи през 2008 г. в областта са придобити активи в обем от 551 842 хил. лв. В структурно отношение най-голям е делът на активите, които са придобити в сектора Индустрия (302 707 хил. лв.). Настъпилата в края на 2008 г. икономическа и финансова криза доведе до замразяване на много проекти и съответно спад на инвестициите и придобитите ДМА най-вече в частния сектор. По отношение развитието на икономиката и заетостта в малките населени места, негативно влияние оказва продължаващата тенденцията за концентриране на икономическите субекти предимно в областния център и Община Русе. Показателно е, че в малките общини преобладават предимно предприятия с персонал до 9 души и се наблюдава незначителен ръст при откриването на нови, в сравнение с предприятията в Община Русе. Туризъм Потенциал на Област Русе за развитие на туризма. Област Русе има редица предимства като туристически и транспортен център. Административният й център град Русе е разположен на северната българска граница. Намира се на най-голямата транспортна магистрала в Европа – река Дунав и е на кръстопътя на други важни транспортни коридори. Дунав мост е мащабна комуникационно-транспортна, железопътна и шосейна връзка със съседна Румъния и оттам с Европа и Азия. Само на 72 км северно от Русе се намира 2,5 милионният Букурещ.  В близост до Русе е разположено летище Щръклево, което въпреки, че в момента не функционира, е приспособено за редовни вътрешни и международни карго и пътнически полети. Област Русе заема особено място в българската национална история и притежава богато културно-историческо наследство, включително паметници от световно значение като Ивановските скални църкви. Областта разполага с ценни и уникални природни дадености: мощният природен ресурс на р. Дунав, неповторими ландшафти като Природен парк “Русенски Лом”, множество природни забележителности. Ресурси за развитие на туризма – природи ресурси. Дунавско крайбрежие. Възстановяването на транспорта и пристанищата на селата по р. Дунав ще създаде условия за развитието на различни видове туризъм и съпътстващи го услуги. Природен резерват „Бели Лом” – разположен е по поречието на р. Бели Лом, югоизточно от гр. Ветово в местността Голямата кория. Природен парк „Русенски Лом”, който е обявен за защитена територия през 1970 г. и обхваща поречията на река Русенски Лом – последен десен приток на р. Дунав и притоците й между селата Сваленик, Писанец, Кошов и Иваново. Богатото биологично разнообразие и ландшафт, уникалното културно-историческо наследство, превръщат парка в притегателен център за развитието на вътрешен и международен туризъм. Рибарниците при с. Мечка – орнитологично важно място, гнездилище на водоплаващи и други птици. Намира се в местността Стълпище край с. Мечка на брега на р. Дунав. Рибарниците при гр. Ветово – природна забележителност. Разположени са по поречието на р. Бели Лом в землищата на гр. Ветово и гр. Цар Калоян. Пещера „Орлова чука” – природна забележителност. Намира се на 35 км. южно от Русе и на 3 км. североизточно от с. Пепелина, в долината на р. Черни Лом. Пещерата с площ от 80,0 ха е втора по дължина в България - над 12 км. с галериите. Проходимата дължина на пещерата е около 1 300 метра. Обитава се от 15 вида пещерни животни, от които 8 вида прилепи. Манастирът „Света Марина” при с. К. Върбовка е единственото място в Област Русе, където има действащ минерален извор. Възможни бъдещи решения са: балнеоложки център; дом за стари хора; изграждане на база за екотуризъм. Влажна зона „Калимок-Бръшлен” – защитетена местност, обхващаща територия и от съседната Силистренска област. Екосистема по поречието на р. Янтра – красиви природни формирования, разположени на територията на две общини – Бяла и Ценово. Културно-историческо наследство. Културно-историческото и архитектурното наследство е съхранено и добре проучено, като на най-стойностната му част е с присвоен статут „паметник на културата”. Специфичен ресурс за туризма е богатата и уникална за страната архитектура на стария Русе от края на 19-и началото на 20 век в стил „барок” и „сецесион”, дело на италиански, австрийски, немски и български архитекти. Добре развита е мрежата от музейни експозиции към Регионален исторически музей – Русе. Сред тях се открояват Музеят на градския бит – „Къщата на Калиопа”, Музеят на транспорта, които са уникални за страната. Традиции – местен фолклор, бит, занаяти, ритуали, кухня и пр. Излазът на р. Дунав обуславя наличието на традиции в риболова, рибовъдството, рибната кухня и производство на рибни продукти. Екзотиката на средата и бита в т.нар. „рибарски селища”, съчетани с възможностите за развитие на водни спортове, представляват значителен ресурс за обогатяване на предлагания туристически продукт. Запазените традиции в местните занаяти могат да бъдат предложени като туристическа атракция – бъчварството, дърводелството, добив и обработка на камък по традиционни способи, тъкачеството, ръчното плетиво и бродерия с традиционни мотиви. Кадрови ресурси. От 2003 г. в Русе има специализирано учебно заведение за подготовка на кадри по хотелиерство и туризъм – Професионална гимназия по туризъм „Иван П. Павлов”, в което се подготвят общо 600 ученици по 12 специалности, свързани с туризма, хотелиерството, кетъринга и общественото хранене. Туристически поток. През последните години туристическият поток, насочен към общините в Област Русе, бележи постоянен ръст. Този ръст съответства, както на развиващата се леглова база, така и на засилващия се интерес към туристическите обекти. В структурата на туристическия поток, който се реализира в туристическия ареал на областта, преобладава вътрешният туризъм, без съществени различия в средния престой на българските и чуждестранните посетители. Туристическа дейност. Сезонността на туризма в Област Русе е слабо изразена. При българските посетители се наблюдава по-слаб летен сезон, типичен за градския туризъм. Пиков сезон за чуждестранните туристи е лятото Култура В Област Русе повече от 260 сгради са паметници на културата. Чрез повече от 20 сгради Област Русе се вписва в международната инициатива „Знак за европейско наследство” – съвместен процес на Европейския парламент и Съвета на Европа. През 2010 г. се проведе Десети национален фолклорен събор „Копривщица 2010”, където се представиха фолклорните състави на Област Русе. От 416 участника в събора, плакети бяха присъдени на 18 състава, а мъжката група, представила се с обредната игра „Джамал” е отличена с награда от Национална програма „Живи човешки съкровища” . На територията на Област Русе към 31.12.2008 г. функционират 88 читалища 16, от които в градовете и 72 в селата. Те осъществяват разнообразна читалищна дейност в различните сфери на изкуството, науката, културата, социалните услуги и туризма и подпомагат оформянето на културно-просветния облик на областта. Многобройните им състави намират изява извън пределите на региона и страната и се превръщат в истински културни посланици на България в Европа и света. Общините подпомагат читалищата на тяхна територия, като финансово обезпечават провеждането на читалищни мероприятия, поемат транспортните разходи за престижни участия на читалищни състави в събори и фестивали в страната, в отделни случаи отпускат парични средства за ремонти, поддръжка на техниката и годишен абонамент. Все повече читалища започват да работят по проекти и програми. За съжаление все още липсва необходимият капацитет от специалисти, особено в малките населени места, който да подпомогне развитието на този процес. Сградният фонд на читалищата е в сравнително добро състояние. Периодично се извършват ремонти – предимно частични. Всяка година през месец март град Русе се превръща в музикална столица на България, в място за срещи на артисти от световната музикална сцена. Световният фестивал „Мартенски музикални дни” се провежда вече 50 години в град Русе, като дава възможност за изява и развитие на млади таланти в областта на музиката. Той е един от мощните културни агенти на територията на България за стимулиране развитието на съвременното българско композиторско творчество. „Мартенски музикални дни” е институция с модерна програма, включваща атрактивни международни проекти, разположени в широкия диапазон от барока до съвременната музика и джаза, с участието на световноизвестни артисти и състави от 13 страни на Европа и света. Част от всички значими събития в културния живот на град Русе е Духовият оркестър, който продължава музикалните си традиции от създаването си през 1963 г. Носител на множество престижни награди и отличия, оркестърът непрекъснато обновява и обогатява репертоара си. Той заема достойно място в културния и обществен живот не само в град Русе, но и в страната. В Община Русе функционира Младежки дом, чиято дейност е фокусирана върху работа с младежи в сферата на културата и неформалното образование. Всяка година там се организират разнообразни клубни дейности като различни видове танци, театрална академия, дискусионни форуми. Подготвят се още мултимедийни презентации, международни младежки обмени и инициативи.