Общинска администрация Белоградчик

Община Белоградчик се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на Област Видин. Общината има 18 населени места с общо население 6 494 жители. Белоградчик е разположена в северозападната част на страната, в северните и североизточните склонове на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец, на 545 м над морското равнище. Белоградчик се намира на около 170 км. от София, 55 км. от Видин и на 70 км. от Монтана. Урбанизиран и атрактивен, Белоградчик е едно продължение на най-атрактивните национални туристически обекти в България. Природните дадености и богатото историческо наследство определят града като един от най-интересните и желани туристически атракции. Близо до територията на община Белоградчик е биосферния резерват "Чупрене, който заема площ от 1439,2 ха на северните склонове на Стара планина с буферна зона от 542,3 хектара, включен е в списъка на биосферни резервати на ЮНЕСКО. Резерватът е създаден с цел опазване на горите Picea excelsa, единствените и най-големите смърчови гори в Стара планина, както и с цел да бъде убежище за забележителна фауна. Над 90% от територия е покрита с гори. Това е местообитание на голям брой защитени видове от флората и фауната. Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти,пещери и интересна фауна. Най-известната пещера - Магура (дължина над 2 500 м) е благоустроена - осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея е обявена за природна забележителност. Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на робството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно, за да го отличат от сръбския град Белград го наричат Белградин(малък Белград). Наставката „-чик“ на сегашното име Белоградчик е от турски произход.