Минералните извори под Централната баня – сърцето на термална София | BUSINESS.bg

Централната минерална баня в София е не само архитектурен символ, но и извор на лечебна минерална вода с уникален състав и история. Въпреки че сградата не функционира като баня, минералните извори под нея продължават да бликат с лечебна сила, която остава неоползотворена.

Минералните извори под Централната баня – сърцето на термална София

Химичен състав и свойства на водата

• Температура: 46°C (в малките басейни), 23–26°C (в големите)

• Дебит: около 12 литра в секунда

• Тип: хипертермална, слабо минерализирана

• Състав: хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, с наличие на флуор, метасилициева киселина, калций, магнезий

• pH: около 9 – алкална реакция, подходяща за вътрешна и външна употреба

 Географско разположение и исторически контекст

• Намира се в центъра на София, в район „Оборище“, до площад Бански и джамията Баня Баши

• Построена през 1913 г. върху мястото на стара турска баня, по проект на арх. Петко Момчилов и арх. Йордан Миланов

• Изградена в стил сецесион, с византийски и български орнаменти

• До 1986 г. функционира като обществена баня и лечебен център, след което е затворена и частично превърната в Регионален исторически музей – София

• Лечебни приложения (преди 1986 г.)

• Ревматизъм и артрити – чрез топли вани и басейни

• Неврологични заболявания – периферна нервна система, неврити

• Кожни заболявания – екземи, псориазис

• Стомашно-чревни и бъбречни проблеми – при питейно приложение

• Общо укрепване и профилактика – благодарение на алкалния състав и метасилициевата киселина

• Настоящо състояние – пропуснат потенциал

• Сградата не функционира като баня – използва се частично от Регионалния исторически музей

• Минералната вода не се използва пълноценно – част от нея се излива в канализацията

• Няма обществена чешма за питейно ползване на място

• Липсва балнеолечебна инфраструктура, въпреки че водата е годна за терапия

• Централната минерална баня на София не е просто архитектурен паметник – тя е жив символ на термалната душа на столицата. Под нейните основи продължава да блика минерална вода с доказани лечебни свойства – гореща, алкална, слабо минерализирана, богата на флуор и метасилициева киселина. Въпреки това, днес тази вода не се използва пълноценно – нито за балнеолечение, нито за питейни цели, а част от нея буквално изтича в канала.

  Иронично или не, това се случва в сърцето на София, на метри от някои от най-емблематичните ѝ забележителности:

•  Храм-паметникът „Св. Александър Невски“ – най-големият православен храм на Балканите, символ на българската духовност

•  Руската църква „Св. Николай Чудотворец“ – с позлатени кубета и мистична атмосфера

• Народният театър „Иван Вазов“ – архитектурна перла и културен център с вековна история

• Джамията Баня Баши – османски паметник, издигнат върху същия термален пласт

• Всички тези обекти оформят туристическото ядро на София, но минералната вода – най-естественият ѝ ресурс – остава в сянка. Това е пропусната възможност не само за здравето на гражданите, но и за градския туризъм, културната идентичност и устойчивото развитие.

  София е един от малкото европейски градове с термални извори в центъра си. Време е да си върне тази привилегия – чрез възстановяване на банята, изграждане на питейна чешма, създаване на градски СПА център и интегриране на минералната вода в туристическите маршрути.

  Минералната вода на София не трябва да бъде забравен фон – тя трябва да бъде сцена. Сцена, на която се срещат история, здраве, култура и бъдеще.

• Софийската синагога и Католическата катедрала – част от уникалния религиозен квартал

• Националната художествена галерия и Археологическият музей – на пешеходно разстояние

•  Градската градина и Ларгото – места за отдих, културни събития и социален живот