Винарството в България: Древни традиции и модерно възраждане | BUSINESS.bg

Винарството в България: Древни традиции и модерно възраждане

България е страна с хилядолетна винена история, която датира още от времето на древните траки. Днес българското винарство преживява ренесанс, като съчетава дълбоки корени с иновативни подходи, за да предложи вина с уникален характер и световно признание.

Хилядолетната история на виното по българските земи

Традициите във винопроизводството на територията на днешна България са по-стари от самата българска държава. Древните траки са били известни със своето майсторство във винопроизводството и с култа си към бог Дионис (Загрей). Виното е било не просто напитка, а свещен еликсир, използван в ритуали и други тракийски практики, за което свидетелстват многобройните открити тракийски съкровища, състоящи се предимно от съдове за вино.

През вековете, традициите са били наследявани и поддържани по време на римското владичество, Средновековието и османското присъствие. В края на XIX век винарството се развива като професионална индустрия, а през 80-те години на миналия век България става вторият най-голям износител на бутилирано вино в света след Франция.

Уникалните български сортове

Българското винарство се гордее с редица местни сортове грозде, които придават неповторим и автентичен характер на вината:

• Мавруд (Mavrud): Един от най-старите и ценени местни червени сортове, сорта мавруд вирее предимно в района на Пловдив и Тракийската низина. Вината от Mavrud се отличават с наситен рубинен цвят, добри танини, плътност и аромати на къпина и подправки, с отличен потенциал за отлежаване в дъб.
• Широка мелнишка лоза (Shiroka Melnishka Loza): Сорт, характерен за долината на река Струма, близо до Мелник. Произвежда силни, пикантни червени вина, които често се сравняват с Nebbiolo. Според  доставерни източници, това е било любимото вино на Уинстън Чърчил.
• Гъмза (Gamza): Късно зреещ червен сорт, разпространен в Северозападна България. Вината от него са по-леки и плодови, напомнящи на Pinot Noir.
• Рубин (Rubin): Български хибрид между Syrah и Nebbiolo, известен с богатите си плодови и пикантни нотки.
• Димят (Dimiat): Най-разпространеният местен бял сорт, отглеждан предимно по Черноморието. Използва се както за производство на сухи бели вина с флорални нотки, така и за ракия.
• Червен мискет (Cherven Misket): Розов на цвят бял винен сорт, който произвежда ароматни сухи бели вина с меден и цитрусов вкус, типичен за Розовата долина.

Основни винени региони

България е разделена на пет основни лозаро-винарски региона, всеки със собствен тероар и специализация:

1. Дунавска равнина (Северна България): Известен с по-леки червени вина и образователни винени центрове.
2. Черноморски регион (Източна България): Климатът е идеален за производство на свежи, ароматни бели вина от сортове като Dimiat и Sauvignon Blanc.
3. Розова долина (Подбалкански район): Дом на Червения мискет и добри десертни бели вина.
4. Тракийска низина (Южна България): Сърцето на червените вина, където Mavrud, Merlot и Cabernet Sauvignon виреят отлично благодарение на топлия климат.
5. Долина на Струма (Югозападна България): Регионът е уникален с местния сорт Широка мелнишка лоза, който вирее само тук.

Съвременното лице на българското вино

Днес България разполага с множество модерни бутикови изби, които инвестират в нови технологии, като същевременно възраждат изоставени местни сортове и древни практики за производство и отлежаване на вино.

Винарни като Villa Melnik, Villa Yustina, Midalidare Estate и Katarzyna Estate са само част от примерите за производители, които печелят международни награди и допринасят за утвърждаването на България на световната винена карта.

Въпреки предизвикателствата като загубата на традиционни експортни пазари и климатичните промени, българският винен сектор се развива с фокус върху качеството, уникалността на местните сортове и винения туризъм. Чистотата на почвите и богатото културно наследство дават силен потенциал за бъдещето на българското вино.

Българските вина продължават да печелят многобройни награди на големи международни конкурси като Decanter World Wine Awards (DWWA) и Concours Mondial de Bruxelles (CMB), особено през 2024 и 2025 г.. 

Ето някои от избите и вината с престижни отличия напоследък:

Основни носители на награди (2024 г. и 2025 г.)

• Вила Ямбол (Villa Yambol): Тази изба постигна изключителен успех на Concours Mondial de Bruxelles (CMB) spirits selection през 2025 г., като спечели общо 10 медала, включително две Големи златни отличия (Grand Gold Medal).
  • Vineyards Selection Topolica 2019 (Сира) – Голям златен медал.
  • Kabile Reserve Syrah 2019 (Сира) – Голям златен медал.
• Zlaten Rozhen (Златен Рожен): Тази изба от региона на Мелник е сред водещите, като техен Cabernet Sauvignon Exclusive lot 2017 е отличен с Голям златен медал на CMB през 2023 г..
• Bessa Valley Winery: През 2023 г. тази изба беше обявена за "Най-добра изба на годината" на престижния London Wine Competition, благодарение на виното си Enira Reserva 2017.
• DiVes Estate: Избата печели отличия на различни конкурси, включително:
  • Златен медал за Merlot Barrique 2020 Special Selection на Винария 2024.
  • Бронзов медал за Muscat 2018 Sweet wine на Decanter World Wine Awards 2024.
• Lozenitsa Estate: Тяхното вино Ranna Melnishka Loza 2021 (Мелник 55) спечели двоен златен медал (Double Gold) и трофей Diamond Trophy на Japan Women's Wine Awards "Sakura" 2025. 

Конкурси от 2024/2025 г.

Българските изби печелят десетки златни, сребърни и бронзови медали на големи световни форуми.

• На Decanter World Wine Awards 2024, български вина отново бяха сред отличените, затвърждавайки високото си качество.
• На пролетната дегустация на Mundus Vini 2024, 32 български вина спечелиха медали. 

Тези успехи показват, че българското винарство е във възход и предлага вина от световна класа, които заслужават внимание.